„Закон за събиране на вземания по потребителски договори“
Димитър Маргаритов – председател на Комисията за защита на потребителите
Народно събрание, 12.05.2022 г.
Димитър Маргаритов: Уважаеми г-н председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми съвсем накратко да допълня някои съществени моменти въз основа на това, което каза министър Нинова при представянето на законопроекта. Очертавайки хронологията на неговия път до парламентарната зала, всъщност стана ясно, че е имало редица становища, бележки и предложения, които бяха направени в различни формати. И тук искам само да обърна внимание на три групи проблеми, по които от направените забележки и предложения експертният екип, работил върху закона, в който съм участвал и аз, не бяха приети и съответно съвсем накратко наистина да дам аргументите за това. На първо място – прословутият въпрос с директивата. Съвсем ясно е, че в закона е предвидено на този етап единствено кредитните институции да бъдат изключени от приложното му поле, но не и небанковите финансови институции, което до голяма степен отговаря категорично на въпроса за включването на потребителските и бързите кредити и сега. А що се отнася до банките, бих казал, че по своеобразен начин и те са включени в нормативната уредба. Защото всъщност изключването им е на базата на това, че съвсем ясно е, че има директива, която разписва реда, по който се процедира по отношение на банките, че тази директива в процес на транспониране, че има определен ред, по който се извършва това транспониране, че има отговорна институция, която извършва това транспониране, че рано или късно то ще се случи, т.е. тези разпоредби на директивата ще станат част от действащото българско законодателство. Най-вероятно, ако това не стане между първо и второ четене, ще стане в този закон, след като той бъде приет, ако бъде приет. Така че за мен няма никаква драма по този въпрос, но разбира се, това, което беше казано – че в рамките на процедурата между първо и второ четене ще се случи транспонирането, би било добре, защото всички знаем, че това ще се случи в някакъв момент. На второ място – групата въпроси, свързани с предложенията да бъдат изключени определени икономически оператори от възможността да продават на т.нар. колекторски фирми вземания по потребителски договори. Само искам да напомня, че в предишните години многократно е дискутиран този въпрос в различни формати, най-вече под егидата на омбудсмана, и там бяха изразявани мнения, че не бива тези икономически оператори, въпреки че имат по-специфичен предмет на дейност и ред, по който го осъществяват, да събират сами такива вземания, защото това неминуемо натоварва с допълнителни разходи тяхната администрация, и това от своя страна пък се отразява на крайната цена, защото невинаги цените, на които те предоставят своите услуги, са регулирани, дори в повечето случаи не са. Това е и основният аргумент, който ни е водил в разбирането, че не трябва да има изключения от приложното поле за различен тип икономически оператори, тъй като от своя страна законът, създавайки процедура, ограничения, регистри и т.н., дава гаранция, че пък когато бъдат продадени тези вземания, те ще бъдат събирани по законоустановения ред. И третият въпрос, може би с най-слаба важност към момента, но не е за пренебрегване в никакъв случай – предложението първоначалният кредитор да има задължение да предлага на длъжника да изкупи вземането при същите условия, при които той би го продал на колектора. Тук съображенията най-общо са, че при предвидения ред за уведомяване и предоставянето на срок за доброволно изпълнение няма никаква пречка длъжникът и първоначалният кредитор да влязат в преговори за изчистване на размера на задължението, респективно за неговото редуциране, разсрочване, отсрочване и т.н. Защото иначе според мен по-скоро биха се засегнали връзките, по които функционира търговският оборот, доколкото тези сделки на прехвърляне на портфейли, необслужвани от потребителски задължения към също така търговци, които извършват тази дейност по занятие, все пак се подчинява на някакви пазарни принципи, вероятно и на някакви конкретни изчисления, прогнози, бизнес-планове и т.н. Така че според мен това са трите основни групи проблеми, които не бяха изчистени докрай в рамките на процедурата по съгласуването. И накрая – за заглавието. Заглавието е такова, защото, както сочи легалната дефиниция на понятието „потребителски договори“, формулирана в самия проект, това са всички договори, включително и тези за кредити, когато станат част от приложното поле на закона, страна по които от едната страна е физическо лице, а от другата страна е търговец. Благодаря ви за вниманието.
