Емил Георгиев: Уважаеми г-н председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Като част от българското общество, и ние, народните представители, трябва да вземем отношение по един много, много важен въпрос, който с години се отлага – така, както между другото, не се прави в държавите с развита демокрация.
Припомням ви, че в исторически план през 1961 г. за първи път американски президент – Кенеди, поставя въпроса за правата на българските потребители. За съжаление, във времето от тогава досега по една или друга причина правата на българските потребители бяха неглижирани, като по тоя начин те се оформиха не само като най-бедните и неоправдани в голямото семейство на европейските потребители, но и най-незащитени от българското законодателство. В тази връзка, на нас се пада голямата отговорност да поправим тези щети. Безспорно, в днешното време, както и днеска се говори непрекъснато, потребителите са засегнати и от дейността на тези фирми, известни в публичното пространство като колекторски фирми. Редно е да се знае, че към момента стойността на вземания, както се спомена, и по-нататък ще стане също ясно, е огромна. Вземания се извършват от фирми, чиито неофициален брой към момента е над 45, а регистрация в Българската народна банка имат само 17. Според доклада на Асоциацията за управление на взимания от март миналата година, отчитащ и съществените промени в икономическата среда за 2020 г., общият обем на нововъзложен дълг към компании за събиране на вземания е 742 милиона при 832 милиона за 2019 г. Данните от проучванията сочат спад в общия брой на нововъзложените за събиране случаи. За 2020 г. те са 936 000. В същото време за 2019 г. броят на случаите е 1 млн. 84 хил. Така средният размер на задълженията на българите за 2020 г. е 792 лева на всеки български гражданин при 767 лева за 2019 г. Различни са тенденциите на пазара на изкупените дългове. Казвам всичко това, защото тук – стремя се в името на потребителите да бъда много внимателен в изказа си – непрекъснато се спекулира, може би защото се знае, че в залата има включени камери. Ако нямаше включени камери, сигурно много хора нямаше да се изкажат. Та, през цялата 2020 г. общият обем е малко над 507 милиона лева, докато през 2019 г. този показател се равнява на 1 млрд. 362 млн. Броят случаи на изкупени дългове за 2020 г. е 102 хиляди, докато през 2019 г. е двоен – 208 хиляди. И тук на изказването на г-н Балачев, и много моля да слуша по-внимателно: най-много се задължава през 2020 г., на база брой случаи по отношение на банките са 38%. Небанковите финансови институции са 27%. На следващо място са телекомите – 24%, това са официални данни. Застрахователни компании – 3%, компании за комунални услуги – 2%, лизингови компании – 1%, и 5-те процента – на всичко друго. В сравнение с предходните години, дългът на банковите институции леко намалява за сметка на покачващия се обем, възложен от небанкови такива. И аз се надявам, че г-н Маргаритов ще вземе отношение, защото – да, на тоя етап банките ще бъдат обхванати, след като се транспонира тази наредба 21/67. Това са фактите. Не виждам г-жа Каназирева дали е тук, защото тя каза, че това са лъжи. Не, това не са лъжи, това са факти. И аз искрено се надявам, че адвокатите, които се изказваха досега, които яростно се обявяват против приемането на този закон, в никакъв случай не защитават интересите на тая кредиторска фирма, за която спомена г-н Куленски – за 75 милиона. Г-н Петров, искам да ви отговоря по следния начин: ще са ми необходими поне 30 минути, за да посоча примери на потребителски жалби във Федерацията на потребителите с над 13 хиляди официално регистрирани членска маса. За миналата година има 2000 жалби, от които около 600 жалби са само във връзка с дейността на кредиторските фирми. Говорите, г-н Петров, за споразумение между колектори и длъжник. И ще ви дам само един пример. 2000 лева – 2005 г. 2022 г. задълженията се продават от колектор на колектор. Знаете ли какъв размер стига? 13 хиляди лева. И когато от федерацията се намесихме, отказаха се. Мога да представя официални документи. И сега, след като е изтекъл този погасителен период, оказват натиск върху потребителя да плати, защото цесията е 920 лева – да плати още 1200 лева, за да отпадне, да се зачисли от Кредитния регистър. Така че споразумения между потребители и голяма част от тези кредиторски фирми, които най-откровено са бандити, не може да има. Като представител на федерацията мога да ви посоча още десетки примери за изнудване на хора. И бих питал г-н Петров как би реагирал, когато пред него застане една възрастна жена на 84 години, на която отдавна е изтекло задължението от 2000 лева, и мутрата идва и й звъни на вратата, и й казва: „2000 лева, в противен случай ще ти се случи случка“. Какво ще каете на тая жена? Ще й наемете охрана или ще й поемете защитата в банката? Мога още много неща да кажа, уважаеми колеги, защото в тази зала надявам се и друг да има повече впечатления, така, както аз имам в качеството на председател на Федерацията на потребителите. Между първо и второ четене могат да се направят още много, много предложения, но важното е, че стартира този закон и всички ние сме длъжни да го приемем, защото потребителят няма партийна принадлежност, няма етнос, няма религия. Призовавам всичките да подкрепите закона на първо четене. Благодаря ви!
12.05.2022 г.
Народно събрание
Колектори
Емил Георгиев – народен представител от „БСП за България“
