Закон за уреждане на дейността на колекторските фирми

БСТВ, „Студио „Икономика”

Димитър Маргаритов – председател на КЗП

Водещ: Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов вече е в студиото. Започваме с коментар по темата за новия Закон за уреждане на дейността на колекторските фирми и спиране на рекета над хората, които не могат или не са в състояние да си върнат дълговете, или пък от тях се искат непосилни сметки за връщане. Добър вечер.

Димитър Маргаритов: Добър вечер и благодаря за поканата.

Водещ: Доволен ли сте? Това е битка от края на миналата година, днеска е май – пети месец.

Димитър Маргаритов: Да, мога да кажа, че наистина съм удовлетворен и като представител на КЗП, и участвал в експертния екип по подготовката на този текст се радвам, че днес той беше гласуван в пленарна зала на първо четене. Разбира се, ще има сигурно предложения между първо и второ четене – така, както е по законодателната процедура. Но най-важното е, че както подчерта и министър Нинова, вече имаме налице материализиране за първи път на опит един такъв закон да стигне до пленарна зала, да бъде гласуван и да се създадат всички предпоставки за уреждането най-после на тези обществени отношения, които дълго време не бяха законодателно уредени, и това водеше до много тежки проблеми за потребителите, за гражданите, включително засягайки ги и имуществено, включително засягайки тяхното лично достойнство, чест, добро име и т.н. Затова е важно, че принципно този закон беше подкрепен. Естествено, че от експертна гледна точка, ние заявяваме готовност с възможностите си да участваме във всички формати, в които това бъде преценено, за да се изгладят нещата, които притесняват някои, но мисля, че всички предпоставки са налице законът да бъде приет и окончателно да влезе в сила, и по този начин действително да бъде значително повишена защитата по отношение на тези, които са в по-затруднено положение. А някои се опитваха много години да използват това затруднено положение, за да го направят още по-тежко, и по този начин да се възползват от несгодите на хората – незаконно, неморално, нечестно и така.

Водещ: Те абсолютно безнаказано увеличаваха два, три до пет-шест пъти сумите. Няма ли да има в новия закон – кажете ни, съд и затвор за такива гешефти?

Димитър Маргаритов: Наказателните процедури, които могат да бъдат приложени по отношение на такива хора, разбира се, и досега са съществували, ще съществуват и за в бъдеще. Но това, което според мен този закон прави, е, че той запълва една съществена празнота, която до момента имаше по отношение на информацията, която не беше по-скоро предоставяна на хората – защо и как се формират съответните задължения, които се изискват от тях. Естествено, че освен правилата и процедурите, се въвеждат и забрани и те имат не по-малко значение, когато този закон започне да се прилага, защото тогава няма да може лица с криминално минало и такива, които в момента са под ударите на закона заради извършени от тях престъпления, да бъдат част от тези дружества, които ще се занимават с тази дейност. Така че има взаимодействие и с наказателно-правната материя в идеята да се изчисти този пазар и да не се дава никаква възможност на криминални контингенти да осъществяват подобна дейност и това допълнително да утежнява положението. Защото вижте, тук в крайна сметка ние наистина говорим за едни неизпълнени задължения на потребители. Но в много малка част тези задължения не са изпълнявани умишлено просто защото потребителят в един момент си е решил, че той не иска да си плаща по някакъв договор за услуга, който той е сключил. В огромния брой случаи става въпрос за затруднения, за обективна невъзможност – дали ще бъде по-краткотрайна, или по-дългосрочна, но това са все фактори, които би трябвало да бъдат отчитани. И затова този закон, освен че създава процедури, освен че въвежда забрани, държи сметка и за това как може да бъде постигнат евентуален консенсус, защото се дава срок за доброволно изпълнение. Има три степени на уведомяване, за да може да се стигне вече до реализиране на процедурата по събиране на това вземане, като в този период от време не само че е възможно да се водят преговори за това как задължението да бъде евентуално разсрочено, отсрочено, редуцирано и т.н., но нещо много важно, защото днес се създаде впечатление, че това едва ли не е закон, който игнорира възможността да се прилага цесията така, както я знаем от 2000 години, от римското право – това изобщо не е така. Тук говорим само за дейност, която тези субекти извършват по занятие. Т.е. целта е тези, които сега извършват тази дейност като своя професионална дейност, но няма абсолютно никаква нормативна уредба, да бъдат поставени под ударите на закона тогава, когато не изпълняват изискванията, не спазват процедурите и нарушават забраните.

Водещ: Ясно.