Сдружение „Суматоха“ са номинирани за театралните награди „Аскеер“ в категория „изгряваща звезда“. Номинацията е заради участието им в спектакъла „Въпреки живота, всичко е любов“, създаден съвместно с екипа на габровския драматичен театър. Официалната церемония по връчването на наградите на Фондация „Академия Аскеер” ще се състои на 24 май 2022 г. в Театър „Българска армия“. По този повод габровският театър кани зрителите на представлението „Въпреки живота, всичко е любов“, за да изразят своята морална подкрепа към младите актьори от Сдружение „Суматоха“. Спектакълът ще се състои на 23 май от 19.00 часа на голяма сцена в ДТ „Рачо Стоянов“.
Постановката е създадена по романа „Германия, мръсна приказка“ от Виктор Пасков. Режисьор и автор на сценичната адаптация на текста е Васил Дуев-Тайг. Като актьор и режисьор е номиниран многократно за наградите „Икар“ и „Аскеер“. Носител е на театрални отличия от международни фестивали. В постановъчния екип се включват: Даниела Николчова и Наталия Андреева – сценография и костюми; Христо Намлиев – музика; Филип Миланов – хореография; Яел Дуев-Тайг – автор на плаката; Росина Пенчева – фотограф на спектакъла; Васил Калев – медицински консултант и Валери Радев – помощник-режисьор.
В Сдружението влизат актьорите от класа на проф. д-р Ивайло Христов – випуск 2021 г., които са основния актьорски състав в спектакъла. Това са: Антония Кундакова, Бернарда Береану, Елена Хрант, Елеонора Иванова, Жаклин Даскалова, Никол Оташлийска, Полина Грозданова, Сирма Кунчева, Ахмет Исмаил, Вилиян Гешев, Иван Шуманов, Йоан Попов, Мартин Димиев, Ростислав Дамянов, Теодор Кисьов, Ясен Атанасов и Марио Василев, който е част от габровската трупа. Към тях се присъединява и актьорът Стоян Руменин, който също е от екипа на ДТ „Рачо Стоянов“.
„Въпреки живота, всичко е любов“ следва сюжетната линия на романа „Германия, мръсна приказка“. Публиката се пренася в бурната на световни събития 1968-ма. Социалистическата действителност в НРБ и ГДР се сблъсква с младежките идеали за свобода, любовта към рокендрола, опарените надежди от Пражката пролет и лекия повей за промяна. Младите хора в България не се различават от връстниците си на запад, но дори и основателното им бунтарство не може да пробие дебелината на непробиваемата Желязна завеса. Светът на героите в постановката е разеделен на „вътрешен“ и „външнен“, „източен“ и „западен“, „морален“ и „неморален“, „истинен“ и „лъжовен“, „възможен“ и „невъзможен“, „примиренчески“ и „неприемлив“.
Видимата прилика между авторитарните режими в НРБ и ГДР е вътрешният етичен коректив за младия Виктор Пасков – какво не може да приеме, от какво бяга и какво иска да промени. Фалшивите ценности и идеологии влизат в собствена битка за умовете и сърцата на младите. Въпреки границите, ограниченията и забраните, истината за живот извън контрола на тоталитарния апарт, се прокрадва в източния блок. Дори соцправоверните общества на НРБ и ГДР са разтърсени от силата на рока и жаждата за свобода, защото „въпреки живота“ тук „всичко е любов“ навсякъде. А младият хер Паско, с незавидната си емигрантска съдба, избира честта на приятелите срещу безчестието на предателите. Без значение къде са те – в НРБ или ГДР, безсмъртните приятели остават с него и с всеки зрител, изкушен да гледа „Въпреки живота, всичко е любов“.
Постановката е осъществена с финансовата подкрепа по Програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. Автори на проекта са четирима актьори от Сдружение „Суматоха“: Татяна Йолинска, Йоан Попов, Иван Шуманов и Елена Хрант.
