Bulgaria on Air, „България сутрин“
Тема: Проверки по празниците – цени, качество и нарушения
Гост: Димитър Маргаритов – председател на КЗП
Водещ: Имаше ли нарушения при цени и качество на стоките по време на празниците? Говори председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов. Засилените проверки на КЗП продължават и за Гергьовден.
Водеща: Имаше ли нарушения при направените проверки до момента и за какво трябва да бъдем внимателни – ще ни каже сега Димитър Маргаритов, председател на КЗП. Добро утро.
Димитър Маргаритов: Добро утро и благодаря за поканата.
Водещ: Какъв Великден видяхте?
Димитър Маргаритов: Сравнително спокоен пазар. Оставяме настрани, разбира се, флуктуациите в цените, защото те са отделен проблем, но дори в това отношение не се наблюдаваха някакви драматични проблеми. По-скоро според мен имаше ефект това, че ние предварително оповестихме извършването на проверки в навечерието на празниците, и то съвместно с колегите от други институции, които имат контролни функции, по отношение на най-често пазаруваните продукти – това са естествено Българската агенция по безопасност на храните, Национална агенция за приходите. Нашата статистика показва, че сме извършили над 350 проверки, 1/3 от които съвместни, както вече споменах, и нарушенията не са много – те са едва около 10-15. Дори за част от тези случаи очакваме допълнителни документи, които да покажат дали все пак е налице нарушение. Като основните проблеми са свързани…
Водеща: Да, да кажем какви са нарушенията.
Димитър Маргаритов: Да, свързани с некоректното обявяване на цените, например с непосочване на цената на единица мярка, а само на това колко е струвала конкретната разфасовка от даден продукт или пък обратното, посочва се само цената на килограм, без да можете да разберете това, което е пакетирано, колко ще ви струва. Както вече казах, едно по-съществено нарушение е това, че се обявява, че стоките са с произход България, което често приканва потребителите да си закупят, особено когато говорим за тези празници, това са хранителни продукти най-вече, но в няколко случая все още очакваме – може би обаче за съжаление няма да получим, тези документи, които да удостоверят безспорно, че произходът на стоките е от България. И съответно нарушителите ще претърпят санкции за извършените нелоялни практики.
Водеща: В какъв диапазон са тези санкции?
Димитър Маргаритов: Доста широка е палитрата. Могат да варират от 1000 до 30 000 лева санкциите за нелоялни търговски практики. Вметвам само, че от края на този месец стават и по-големи с гласуваните вече промени в Закона за защита на потребителите и могат да стигат и до 50 000, което е добре, защото всъщност при налагането им ние се ръководим преди всичко от това колко голям обем сделки извършва този търговец, респективно колко голям кръг потребители могат да бъдат засегнати от нарушението. И това всъщност определя и размера на конкретната санкция, която налагаме във всеки отделен случай.
Водеща: Имат ли ефект тези санкции?
Димитър Маргаритов: В повечето случаи да, защото все пак това удря финансово търговците и особено когато говорим и за по-големия размер от тези възможности, за които споменахме, рядко се наблюдава т.нар. повторност, за която – и тук отново е важно да се спомене, пък вече санкцията е в двоен размер. А повторност имаме тогава, когато едно и също нарушение, нелоялна търговска практика бъде извършено от същия търговец в рамките на една година от установяване на първото. Така че мисля да, има такъв ефект.
Водещ: Каква година затворихме, каква година изпратихме през 2021 от ваша гледна точка?
Димитър Маргаритов: Започна да се съживява пазарът, включително и пазарът на туристическите услуги. И особено съм удовлетворен от това, че съвсем наскоро бяха публикувани и данните за Системата за бързо оповестяване наличието на опасни стоки на Общия европейски пазар, където България традиционно, особено през миналата година, е била една от най-активните държави, особено по отношение на т.нар. реакции по пуснати в системата нотификации за открити на някои от пазарите на държавите от Европейския съюз опасни стоки. И понеже една част от тези стоки са предназначени за отглеждане и възпитание на децата, мисля, че е особено важно това, че има такава активност, която всъщност предотвратява разпространението им на пазара. И тук, разбира се, съм длъжен да кажа, че това става благодарение на много добрата координация, която ние като контактна точка по тази система – Safety Gate се нарича тя, имаме с Дирекция „Митници“, както и с другите колеги от контролните органи в секторната безопасност, като например Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, Министерство на здравеопазването за козметичните продукти и тези, които влияят на здравословното състояние. Така че тук виждаме дори и на тази графика кои са най-често срещаните групи продукти. Разбира се, има тук една особеност, че Германия традиционно е най-силна в нотификациите, защото те касаят леки автомобили, и относително големият дял на дефекти в леките автомобили в общата картина се дължи именно на тази активност на Германия. Но иначе наблюдаваме това, че повечето стоки са свързани или с отглеждане и възпитание на децата, или с различни стоки за бита. И най-често срещаните рискове също са показани там – нараняване, задушаване, електрически шок. Така че наистина според мен е изключително важен момент в нашата дейност и годината е била добра, защото просто сме били достатъчно активни и надявам се сме помогнали, предпазили хората от това да станат клиенти на опасни стоки на пазара.
Водеща: Това е много важно – че има такива положителни неща, които може да отчетем. Но проверките сега по Гергьовден продължават. За какво основно следите?
Димитър Маргаритов: Разбира се, традиционно ще продължим да наблюдаваме пазара на хранителни стоки, тъй като натрупването на тези почивни дни означава, че хората се събират, слагат маста, така да се каже, и трябва да бъде гарантиран произхода, качеството и нормалните цени, доколкото това е възможно в тази тежка инфлационна обстановка. Така че с нашите проверки, превантивни, но и такива, които по време на празниците ще извършваме, ако е необходимо, се надяваме, че ще съдействаме за това наистина хората да са спокойни и да се отдадат повече на празничното настроение, отколкото да мислят за проблеми. Въпреки че има един много интересен феномен, ако мога така да го нарека – по време на Великденските празници ние сме получили около 50 жалби, подадени по интернет, и около също толкова обаждания на нашия Телефон на потребителя, който е работел през това време, като повечето от тези оплаквания не са касаели някакви конкретни проблеми, възникнали по празниците, а като че ли хората са имали малко повече време да си обърнат внимание на някакви други въпроси от потребителско естество, които са ги тормозели, но не са могли да реагират. Например отказана рекламация на стока, която е проявила дефект в рамките на гаранционния срок, или пък отказано връщане на стока от интернет търговец в рамките на 14-дневния срок. И хората, намирайки няколко свободни дни, се обръщат към нас, питат ни как да постъпят, имат ли право на едно или друго нещо. Така че разбира се, в рамките и на тези празници ние ще бъдем готови да обърнем внимание на такъв тип жалби и сигнали.
Водещ: Но като цяло казвате, че търговците всъщност вече са ерудирани в годините и с ваша помощ, предполагам?
Димитър Маргаритов: Ами, санкциите имат и този ефект – че всъщност те съдействат по-нататък за една превенция. Разбира се, не може да кажем, че пазарът е абсолютно изчистен от нарушения – виждаме го и в хода на нашите проверки, и по жалби на потребители, които през миналата година, понеже стана въпрос също, традиционно бяха над 20 000, както е в последните пет-шест години.
Водеща: Да, ако трябва да направим съпоставка през изминалите две години, дори в пандемията, какви са резултатите, какви са вашите данни?
Димитър Маргаритов: В пандемията имаше рязка промяна на ситуацията, защото просто търговската дейност беше с много по-малък интензитет, особено ако говорим за сектора „Туризъм“, където нещата в определени периоди практически бяха замрели. Така че имаше и по-малко нарушения, но все пак и контролната дейност беше на по-особен режим. Сега, през 2021 и вече в първите месеци на настоящата година, ние виждаме съживяване определено, което разбира се, води след себе си и нелоялните практики, административните нарушения такива, каквито сме виждали преди. Но има и иновативност, защото търговците, виждайки че са санкционирани за определен тип противоправно поведение, търсят някакви начини да ударят по джоба най-често – това е ефектът от тяхното противоправно поведение, своите клиенти. И за съжаление, нещо подобно наблюдаваме в една кампания, която развихме през изминалия месец, по отношение на контрола върху фирмите за бързи кредити. Не е учудващо за никого, ние виждаме сега, че масово в телевизионния ефир, а и не само, сме залети с рекламни послания за това колко лесно можем да си купим кола, да отидем на екскурзия, да си подновим гардероба и т.н. Разбира се, има и случаи, в които потребителите прибягват до тези кредити, защото са притиснати от повишението на стандарта на живот, и аз си давам сметка, че те трябва като едно необходимо зло може би в някаква степен да съществуват на пазара. Но ние през изминалите години бяхме положили значителни усилия най-вече да изчистим общите условия от неравноправни клаузи, да противодействаме на някои нарушения, които сме наблюдавали, но сега установихме, че отново се правят опити потребителите да бъдат удряни по джоба най-вече с това, че те не разбират, когато вземат една сума, колко ще трябва да бъдат. А съвсем не съм съгласен с посланията, че колкото вземеш, толкова ще върнеш, или даже едва ли не по-малко, защото няма. Ако го имаше, този бизнес нямаше да съществува. Така че ние естествено ще санкционираме от най-малкия до най-големия, когато констатираме, че има такива нарушения. Виждаме, че за съжаление са налице, но може би е важно и отново да апелираме към хората да не прибягват така спонтанно, доверявайки се само на красивите рекламни послания, към такъв тип кредити, защото това е скъпа услуга, т.е. дори в сравнение с нормалните банкови кредити, доста по-скъпа. И когато имате някаква спонтанна, крещяща нужда – разбира се, да, но с много щателна проверка и изискване на информация от този търговец какво точно ще трябва да върнете и като размер, и като компонент, т.е. лихва, такси някакви, ако има, главницата как точно ще бъде разсрочена във времето и тогава да прибягваме към такъв тип кредити.
Водеща: Там като размер какви са санкциите?
Димитър Маргаритов: Там също могат да стигнат до 30 000 лева за нелоялни практики. Имаме, разбира се, и административни нарушения по Закона за потребителския кредит, които варират в малко по-тесни граници – от 500 до 5000 лева. Те са за оповестяването на задължителната информация. Тъй като повечето от тези търговци вече използват и интернет пространството, там са задължителни определени реквизити, липсата на които, разбира се, води до административни санкции. Така че ние наистина смятаме да бъдем безкомпромисни, за да гарантираме на хората, че когато действително имат нужда от такъв тип кредит, те ще бъдат спокойни, че няма да се натоварят допълнително с изплащането му в бъдеще.
Водещ: Да поговорим за подхода, за отношението – също наболяла тема, точно от тези бързи кредити, и този психически тормоз, който се оказва върху хората. Не един и два подобни сигнала се отразяват в общественото пространство. Такива оплаквания имаме ли?
Димитър Маргаритов: Да, ние получаваме оплаквания от хора, които не само в резултат на взети бързи кредити, но и на други сделки, които са извършени като потребители, не са в състояние да си погасят задълженията, съответно тези задължения са прехвърлени на трети лица – т.нар. колектори. И оттам нататък започва една „процедура“ – разбира се, в много сериозни кавички поставям тук тази дума, по създаване на напрежение, по засягане на честта, на достойнството, на доброто име на такъв длъжник, единствено и само с цел да бъдат събрани тези суми, и то в размер, който значително надвишава първоначалния. Не че не е възможно тези суми да нараснат, но много рядко потребителите разбират…
Водещ: Споменете някои практики, които са нелоялни, и хората да знаят, че са в ролята си, в тежестта си да се обърнат към вас.
Димитър Маргаритов: Например, не могат, разбира се, да ви искат повече, отколкото дължите. Т.е. по дефиниция са длъжни да ви обяснят и да ви предоставят документи за това как се е формирало задължението, дори и то да е нараснало спрямо първоначалното. Купили сте си нещо на лизинг, да, спрели сте да плащате лизинговите вноски – тук това трябва да го споменем, че самият потребител очевидно е неизправен длъжник, но това не означава, че може някой да му потропа на вратата в ранни зори и когато той се покаже, да му се предяви един хвърчащ лист, на който да пише сума, която е тройно по-голяма от взетата преди това, без да е ясно как се е стигнало до там. И това е идеята на изцяло новия проектозакон, който вече е внесен в Народното събрание от Министерския съвет – да има ясни правила, по които тези лица да събират въпросните просрочени вземания: от една страна, да оповестяват цялата информация към потребителя за формираното задължение и начина, по който то може да бъде погасено, и от друга страна, разбира се, твърдите забрани за това хората да бъдат тормозени в определени часове, по нощите или в домовете, или да се поставят бележки на видно място, от които да става ясно, че аз или вие дължим някакви суми. В края на краищата, тук не е въпрос да се създава едно изкуствено напрежение, да се нагнетява обстановката, а по-скоро да се търсят разумните варианти сумите, които са се натрупали в резултат на това нещо, да бъдат събирани.
Водеща: Проектозаконът предвиждаше да има и регистър на тези колекторски фирми.
Димитър Маргаритов: Точно така е, да.
Водеща: Ще има ли такъв регистър и започнал ли е да се изготвя?
Димитър Маргаритов: Ами, първо нека да приемат народните представители закона. Аз мисля, че това е вече по-скоро въпрос на техническо време, тъй като доста неща бяха изчистени в движение и в хода на различни съгласувателни формати. Но регистърът е безусловно задължителен. И освен това има изискване за минимален капитал от 500 000 лева, който трябва да бъде винаги поддържан наличен. Сега някои казват „Ама вие ограничавате конкуренцията“. Не бих се съгласил с това.
Водеща: За да има изсветляване съответно на този сектор.
Димитър Маргаритов: Точно така. Първо, трябва всички, които се занимават с тази дейност, да бъдат на светло, да е ясно кои са те и вписани в регистъра, разбира се, и същевременно, да имат достатъчно финансово самочувствие, ако мога така да кажа, на един чист бизнес, на една нормална, коректна фирма, която да може да осъществява дейността. И ред други неща са предвидени и в забранителен, и в процедурен режим. Разбира се, лицата, които осъществяват дейността и са собственици на тези фирми, трябва да отговарят на определени изисквания, като например чисто съдебно минало, особено за престъпления против икономическата система. И както вече споменах, основните неща, които ограничават и спират тормоза, осъществяван в предишните години, и за който тормоз както ние, така и омбудсманът, така и всички институции в България, които имат отношение към проблемите на хората, сме получавали нееднократно сигнали от потърпевши лица.
Водещ: Казвате чисто съдебно минало – това винаги ми е било много интересно, защо е нужна точно такава дефиниция. Какво показва практиката, за да има нужда подобна промяна?
Димитър Маргаритов: Всъщност в този конкретен случай е много показателно, защото ние знаем, че и в изминалите десетилетия имаше редица случаи, в които дори чрез физически тормоз на хората бяха налагани определени „правила“ – тук за съжаление отново ще се наложи да употребя кавичките, и част от лицата, които погазваха закона най-безцеремонно, в крайна сметка получиха своите присъди. И ето затова такива лица не трябва да могат да се занимават с такава дейност, когато тя е легална, когато тя е светла. А разбира се, когато е в сивия сектор, там вече органите на разследването и наказателното право ще имат и те своята намеса, предполагам.
Водеща: Г-н Маргаритов, да поговорим за спекулата на цените по отношение и на бензина, и на олиото. Какво показват вашите проверки?
Димитър Маргаритов: Това, което се случи през март месец, показа, че наред с нормалните процеси, които неминуемо съпътстват нашето ежедневие, международна обстановка и т.н., които водят до повишаване на определени групи стоки, специално за тези две групи стоки се наблюдаваше и едно изкуствено завишаване на тези цени, което беше предизвикано може би и от организирана или неорганизирана кампания в социални медии, в общественото пространство изобщо. Защото в момента, в който ние и другите колеги, разбира се, които имат отношение, се намесихме и извършихме масирани проверки в търговските обекти без това да може пряко да влияе на цената, тъй като ние не сме орган, който е снабден с функции да контролира ценообразуването, но се стигна до там, че се успокоиха ценовите равнища на тези продукти и всъщност те и досега, макар и да поскъпват, това се случва вече плавно и пак по-скоро под влиянието на външни фактори. Т.е. спекула в този граждански смисъл на думата, доколкото в законодателството ни към момента поне няма механизми…
Водещ: Дефиниция.
Димитър Маргаритов: … за ценообразуване и тавани, ДДС и т.н., но спекула имаше дотолкова, доколкото наистина търговци се възползваха от суматохата, ако мога така да се изразя, за да вдигнат цените на продукти, които ние видяхме от документите, които получихме, по доставни цени и т.н. бяха закупувани в предходни периоди на много по-ниски цени. Стигаше се до двойно, понякога до тройно завишаване, в което няма икономическа логика, а просто се разчиташе, че паниката, която беше създадена, загубата на потребителско хладнокръвие ще доведе до бързи печалби. Но аз мога да ви уверя, че ние и разбира се и другите колеги сме на терен, в пълна бойна готовност да противодействаме на всеки подобен опит, за да можем поне в рамките на една пазарна ситуация да се надяваме, че цените ще се променят само във връзка с борсови индекси и онова, което нормалните пазарни механизми допускат и изискват.
Водеща: Презапасяване продължава ли да има по отношение на някои стоки?
Димитър Маргаритов: Най-вероятно да, но тук е другият момент, на който задължително трябва задължително да се спрем, говорейки за т.нар. спекула. Ако ние самите като потребители не сме достатъчно разумни, можем, без да искаме, да повлияем върху едно ненужно повишаване на цените на основните групи продукти – основно чрез презапасяването. И тук отново ще дам този пример, защото той е показателен и за други стоки, но покрай олиото стана той според мен доста актуален. Ако един средностатистически потребител в България консумира 10 литра олио на година, но под влиянието на различен тип фактори се притесни и отиде и си купи в магазина 20 литра, дори и на много ниска цена, очевидно след една година половината ще трябва да го изхвърли. Т.е. това, което е изконсумирал, ще му бъде двойно по-скъпо. И трябва да си помислим винаги, когато прибягваме до подобен тип действия, дали има някаква нормална, дори ако щете и житейска логика в това. Така че още веднъж приканвам хората да не се предоверяват на подобен тип внушения, да пазаруват разумно, толкова, колкото е необходимо, и разбира се, да са спокойни, че в момента – и това го показват всички проверки, казвам го по-скоро като гражданин, защото аз нямам достъп до тази информация служебно – показват, че няма рискове от изчерпване на количествата стоки от първа необходимост, просто няма такива рискове.
Водеща: Нямаме рискове от продоволствена криза.
Димитър Маргаритов: Да.
Водещ: Добре, много ви благодарим.
Водеща: Добре, благодарим ви.
Димитър Маргаритов: Благодаря и аз.
Водещ: Димитър Маргаритов – председател на КЗП.
