Индустриалната революция променя драстично ролята на жената в обществото.
Преди индустриализацията домакинството било център на производството, а работата на жените до голяма степен се ограничавала до къщната работа, която обаче също била свързана с тежък физически труд.
Задачи, като носенето на вода и грижите за добитъка, отнемали много от времето на жените, успоредно с обличането и изхранването на семейството.
Много от тях се занимавали и с други дейности, като ръчно предене или тъкане. Т. нар. „домашна промишленост“ не приключила изцяло с появата на манифактурното производство, но появата на машините все пак оказала необратимо въздействие върху живота на жените, пише електронното издание на BBC History Extra.
Тъй като машините заменят индивидуалния труд, а процъфтяващата индустрия се нуждае от въглища, жените станават част от разширяващата се работническа класа. В края на 18-и век много семейства търсят работа заедно, като съпрузите, съпругата и децата работят в една и съща фабрика или мина. За много самотни жени поемането на работа извън дома пък предлага шанс за по-голяма независимост.
Жените обаче са считани за по-слаби физически от мъжете, както и с по-ниски умения, в резултат на което получават и по-ниско заплащане. Много работодатели се възползват от тази ситуация и някои задачи, като печатането и работа на предачните машини, които не изискват толкова много сила, започват да се възприемат като типичен „женски труд“.
Въпреки неравенството в заплащането, условията в много фабрики през Индустриалната революция били не по-малко опасни за жените. Понякога се налагало да работят по 80 часа на седмица, с минимална почивка и оскъдни хранителни дажби.
Освен дългите часове и физическите изисквания на фабричния труд, домашните задължения, които по онова време традиционно се разглеждали като „женска работа“, били неплатени. Готвенето, почистването и гледането на децата падали основно върху техните плещи. А работодателите, които проявявали разбиране по този въпрос, не били много.
В мините на Ланкашир и Йоркшир жените често работели под земята заедно с мъжете до средата на 19-и век. За бременните условията били особено опасни, като случаите на спонтанни аборти сред работничките били често срещани.
Не по-малко скандален за викторианското общество бил и фактът, че заради високата температура в мините някои от жените работели без горни дрехи, както мъжете.
В крайна сметка, през 1842 г. Законът за минното дело във Великобритания забранява на жените да работят в подземните галерии, за да се запазят „здравето и морала им“.
В същото време, докато жените навлизат все по-масово в работната сила, социалистическите идеи постепенно набират популярност сред работниците, които започват да протестират и да се борят за повече права. Работническото движение възниква около идеологиите на марксизма и утопичния социализъм.
По същото време се появяват и ранните феминистки движения, тъй като жените започват да се организират и да настояват за полово равенство в обществото. По време на Индустриалната революция много от феминистките движения се борят основно за равенство на работното място и по-конкретно на заплащането, тъй като условията, в които работят, така или иначе не се различават особено от тези на силния пол.
До края на 19-ото столетие законодателството, за добро или лошо, принуждава все повече жени да напуснат работното си място, а идеите за ролите на двата пола се развиват, за да съответстват на тази нова динамика.
Работещите мъже се разглеждати като основен доставчик на финанси и ресурси за домакинството, а идеалът за жената се съсредоточава в ролята ѝ на майка, морален пазител и домакиня.
