Могат ли контактните лещи да се превърнат в нашия компютърен монитор?

Представете си, че трябва да изнесете реч, но вместо да поглеждате надолу към вашите записки, думите минават пред очите ви, в която и посока да гледате.

Това е само една от много функционалности, с които производителите на умни лещи обещават, че ще разполагаме в бъдеще.

„Представете си, че сте музикант, а текстът на песента или нотите са пред очите ви. Или пък сте спортист и разполагате с  бимоетрични данни, данни за разстояние и друга информация, от която имате нужда,“ казва пред BBC Стив Синклер от Mojo, която разработва умни контактни лещи.

 

Неговата компания започва цялостно тестване на умни контактни лещи с хора, които ще предоставят на потребителя дисплей, който сякаш се носи пред очите му.

Склералните лещи (по-големи лещи, които обхващат и бялата част на окото) коригират зрението на потребителя, но също така съдържат миниатюрен microLED дисплей, умни сензори и солидна батерия.

„Създали сме прототип, който всъщност работи и може да бъде носен. Скоро ще го тестваме в компанията,“ казва Синклер.

Снимка: Мojo

„Сега идва интересната част, в която ние започваме да оптимизираме работата и мощността и да носим лещите в по-дълги периоди от време, за да докажем, че може да се ползват целодневно.“

Други умни лещи се разработват, така че да събират данни за здравословното състояние на човек.

Лещите могат „да притежават способността за самонаблюдение и следене на очното налягане или глюкозата,“ казва Ребека Рохас, инструктор по оптометрични науки в Колумбийския университет. Нивата на глюкозата, например, трябва да бъдат следени от хората, които страдат от диабет.

В момента се изготвят изследвания за създаването на лещи, които могат да диагностицират и лекуват медицински състояние – от очни заболявания, през диабет до рак, като следят определени биомаркери, като ниво на светлина, свързани с рака молекули или количеството глюкоза в сълзите.

Екип от Университета в Съри, например, е създал умни лещи, които съдържат детектор за снимки за получаване на оптична информация, температурен сензор за диагностициране на потенциални заболявания на роговицата и сензор за глюкоза за следене на нивата на глюкоза в сълзите.

Въпреки въодушевлението, технологиите за умни лещи предстои да преодолеят редица препятствия.

Едно от предизвикателствата ще бъде захранването им с батерии, които очевидно ще трябва да бъдат изключително малки, като въпросът е дали ще могат да предоставят достатъчно енергия за нещо полезно.

Mojo все още тества своя продукт, но иска клиентите да могат да носят лещите по цял ден, без да им се налага да ги презареждат.

„Очакванията се, че не потребявате информация от лещите постоянно, а само в кратки моменти през деня. Животът на батерията ще зависи от това как и колко често се използват, точно както смартфоните и умните часовници,“ обяснява говорител на компанията.

Обърнато е и внимание на проблемите с поверителността, които имаше след пускането на умните очила на Google през 2014 г., които до голяма степен са считани за провал.

Снимка: Мojo

„Всяко дискретно устройство с камера, което позволява на потребителя да прави снимки или да записва видео, носи рискове за личното пространство на минувачите около него,“ казва Даниел Лойфер, старши анализатор в Access Now.

„При умните очила има поне известна възможност да се сигнализира кога записва, като предупредителна червена светлина, докато при контактните лещи е по-трудно да се види как да се интегрира подобна функционалност.“

Производителите на умни контактни лещи ще трябва да обърнат внимание и на въпроса със сигурността на данните на хората, които ги използват.

Умните лещи могат да изпълняват функцията си, единствено като следят движението на очите на ползващия ги, а това – плюс други данни, може да разкрие много неща.

„Ами ако устройствата събират данни за това какво гледам, колко дълго го гледам, дали сърцето ми започва да бие по-бързо, когато погледна определен човек, или колко се потя, ако ми бъде зададен определен въпрос?“ казва Лойфер.

„Този тип лични данни може да бъдат използвани за проблематични изводи за всичко – от нашата сексуална ориентация до това дали казваме истината по време на разпит,“ допълва той. „Моето притеснение е, че устройства, като очилата с AR (добавена реалност) или умните контактни лещи, ще бъдат разглеждани като потенциално съкровище от лични данни.“

Що се отнася до Mojo, компанията твърди, че всичките данни са защитени и се пазят поверително.

Освен това има опасения за продукта, който ще е познат на всеки, който носи обикновени контактни лещи.

„Всеки вид контактни лещи може да крие рискове за здравето на окото, ако за тях не се полагат правилни грижи или не са поставени правилно. Точно както при всяко друго медицинско устройство, трябва да се уверим, че приоритет е здравето на пациента и каквото и устройство да се използва, че ползите от него надхвърлят рисковете,“ казва Рохас.

„Притеснява ме евентуално несъответствие или лоша хигиена на лещите, както и прекалено дълга употреба. Всичко това може да доведе до друго усложнения, като раздразнение, възпаление, инфекции или рискове за очното здраве.“

Тъй като лещите на Mojo се очаква да бъдат използвани в период от до една година, Синклер признава, че това е притеснително.

Той обаче посочва, че умните лещи могат да бъдат програмирани да засичат дали са изчистени достатъчно добре и дори да информират потребителите кога трябва да бъдат подменени.

Компанията също така планира да работи с оптометристи за предписания и следене.

„Не пускате нещо като умни лещи с очакването, че всички ще започнат да ги използват още от първия ден,“ казва Синклер.

„Ще отнеме известно време, точно както всички нови потребителски продукти, но ние мислим, че всичко, което носим на очите си, в крайна сметка ще бъде умно.“

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *