Инфлацията в Америка е на 40-годишен връх, докато реалните доходи на домакинствата спадат с най-бързия темп, откакто правителството започна да събира данни през 1959 г.
Това до голяма степен се дължи на факта, че разходите за храна, гориво и подслон се покачват толкова драматично. Цените на суровините не показват никакви признаци за понижение в скоро време, благодарение на войната в Украйна, докато силно затегнатия жилищен пазар в САЩ може да поддържа цените по-високи от нормалните през следващите няколко години, дори когато лихвените проценти се покачват.
Но какво да кажем за стоките, които не са от първа необходимост? Там може да се види началото на корекция, която може да има изненадващо въздействие както за бизнеса, така и за пазарите, пише Рана Форухар за Financial Times.
Неотдавнашен доклад на Currency Research Associates, базирана в САЩ компания за финансови стратегии, установи силни доказателства, че се настъпва „глобална потребителска стачка“, тъй като потребителите по света започват да намаляват разходите си за всичко, от което не се нуждаят непосредствено.
Доказателствата за това са най-силни в развиващите се страни, където скокът в цените на основните продукти (които са още по-скъпи, когато се оценяват в обезценени валути) доведе до прекъсване на електроснабдяването, несигурност при храните и това, което представлява „излизане“ на стотици милиони на хора от световната потребителска икономика.
Сега богатите страни може да са напът към нещо подобно. Жителите на Ню Йорк и Ню Джърси, например, дължат повече от 2,4 милиарда долара на комунални компании (за САЩ като цяло цифрата е 22 милиарда долара), а някои градове предупреждават за спиране на електричеството, ако сметките не бъдат платени.
Бизнесът започва да коригира собствените си очаквания за потребителските разходи. От известно време продажбите на употребяваните автомобили надхвърлят тези на новите в САЩ. В края на март Apple обяви плановете си да намали производството на своя iPhone SE с 20 процента, тъй като войната в Украйна и нарастващата инфлация намаляват потребителските разходи по целия свят. Компанията също така намали производството на слушалките AirPods. Наскоро Netflix обяви, че е загубил повече клиенти на стрийминг, отколкото е привлякъл през първото тримесечие, първата нетна загуба от десетилетие. Акциите на Netflix се сринаха с 35% след съобщението и доведоха до спад за целия индекс S&P 500.
Притеснението сега е, че всеки сектор, чието потребление хората могат да намалят – от хранене навън, през летни ваканции, до нови дрехи, бяла техника, коли или джаджи – може да понесе удар, ако разходите за храна, гориво и (на места като САЩ) подслон останат високи. Макар че това вече се е случило за 60% от американците, които живеят от заплата до заплата, има индикации, че по-богатите хора също стават предпазливи относно излишните разходи. Едно скорошно проучване установи, че над половината от тези, които печелят над 100 000 долара годишно, се хранят навън по-малко, а приблизително една трета намаляват карането на кола, пътуванията и месечните абонаменти.
Какъв би могъл да бъде ефектът на доминото, ако по-ниските потребителски разходи, нарастващите разходи за суровини и спадащите цени на акциите се сблъскат с по-високи лихвени проценти и корпорации, държащи повече дълг от всякога? Улф Линдал, главен изпълнителен директор на Currency Research Associates, казва, че инвеститорите би било разумно да погледнат какво се е случило в друг период на спад на доходите и растежа на производството – между септември 1937 г. и юни 1938 г.
Тогава, след като бяха достигнаха няколко пика, цените на акциите спаднаха с 40% за три месеца. Това е период, който икономистът Кенет Рууз разглежда подробно в своята книга от 1954 г. „Икономиката на рецесията и възстановяването“. Макар че точните причини за срива са трудни за установяване, цените на едро се повишиха във време, когато хората все още бяха много обсебени от депресията и все по-нервни заради геополитиката.
Всичко това дойде на фона на намаляването на федералната помощ, която беше предоставена като част от Новия курс, точно когато централните банкери започнаха да повишават лихвите. Цената на капитала за бизнеса нарасна, когато потребителските разходите намаляваха и цените на акциите се сринаха.
Очевидно има обезпокоителни прилики с днешната глобална икономическа и геополитическа картина. Имаме и предпазливи потребители, по-високи заплати на много места, растяща инфлация при суровините в световен мащаб, война в Украйна и централни банкери, които се опитват да изпреварят всичко това. Реалната доходност на 10-годишните облигации на САЩ е на път да стане положителна за първи път след пандемията, давайки на потребителите още една причина да спестяват повече и да харчат по-малко. Това също така ще направи корпоративния дълг по-скъп, а компаниите – по-уязвими.
Всичко това означава ли, че вървим към 40-процентна пазарна корекция? Обзалагам се, че не, дори само защото Китай, който все още следва политика на нулев ковид, и Европа, в криза, сочат, че американските акции ще бъдат облагодетелствани, поне за момента, от това, че са най-чистата мръсна риза в гардероба. В ерата на деглобализация, харесва ви или не, е по-безопасно да се инвестира в регион, който има собствени храна, гориво и потребителско търсене.
Въпреки това се усеща, че наближаваме голяма повратна точка за пазарите. Веригите за доставки се изместват, конфликтите нарастват, а валутните системи се променят. Всичко това се случва в момент, когато паричната политика е на път да премине рубикона чрез повишения на лихвите и количествено затягане. Историята резонира. Да се надяваме, че няма да се повтори.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
