Законопроектът предвижда да се създаде регистър на колекторските фирми, който ще се води от Министерството на икономиката и индустрията. Въвеждат се изисквания към дружествата за минимален внесен паричен капитал, не по-малко от 500 хил. лв., както и в ръководството им да няма осъждани лица или такива с висящи наказателни производства.
Законопроектът създава задължения за първоначалния кредитор да уведоми потребителя преди прехвърлянето на вземането му на друго дружество, като му предостави писмена информация за размера на вземането, неговото основание, изплатените суми и лицето, на което ще бъде прехвърлено вземането. Първоначалният кредитор ще е длъжен да даде и възможност на длъжника да изпълни доброволно задължението си в 14-дневен срок от получаване на съобщението, като посочи банкова сметка или друг начин за доброволно плащане.
Търсената от потребителя сума не може да бъде по-голяма от дължимото според договора с първоначалния кредитор. Размерът на вземането, което е прехвърлено от първоначалния кредитор, може да бъде увеличен единствено с лихвата за забава, която не трябва да бъде по-висока от законната лихва. Начисляването на по-висока лихва за забава, както и на допълнителни такси и комисионни, ще подлежи на контрол и санкции от Комисията за защита на потребителите. Законопроектът създава възможност за потребителите да оспорват задължението или да потърсят съдействие от орган за алтернативно разрешаване на спорове.
По-високи наказания за онлайн сексуална експлоатация на деца и киберпрестъпления приеха депутатите с гласуваните на първо четене промени в Наказателния кодекс. Измененията бяха гласувани със 110 гласа „за“, „против“ – 11, четирима – „въздържали се“.
Промените са в отговор на постъпило в Министерство на правосъдието уведомително писмо на Европейската комисия за нарушение на задълженията на Република България на евродиректива за информационните системи и атаките срещу тях. Според ЕК при транспонирането на директивата, България не се е съобразила с изискуемия максимален праг за наказанието лишаване от свобода, който следва да бъде не по-малък от пет години.
Законопроектът предвижда актуализиране на действащата нормативна уредба на компютърните и компютърно свързаните престъпления, посочват вносителите. Сред предлаганите изменения се включва актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления срещу интелектуалната и индустриалната собственост.
https://www.parliament.bg/bg/news/ID/5481
