24 МАЙ – ДЕН НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА АЗБУКА

ЧЕСТИТ 24 МАЙ!
ЧЕСТИТ ДЕН НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА АЗБУКА И СЛАВЯНСКА КУЛТУРА!
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА И ДЕЛОТО НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ Е ТЕХНИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ!!!
В ДЕНЯ НА БЪЛГАРСКОТО ДУХОВНО НАЧАЛО, НАЙ- ЯРКОТО И ДЪЛГОВЕЧНО ПРИСЪСТВИЕ В СВЕТА ЖЕЛАЯ КРЕПКО ЗДРАВЕ, ЛЮБОВ, ДЪРЗНОВЕНИЕ, ОПТИМИЗЪМ, ВЯРА, ЩАСТИЕ И МНОГО УСМИВКИ!!!
Пишат на нашата азбука руснаци, сърби, беларуси, украинци, македонци, монголци, казахи..
Азбуката, която сме дали на света, е уникална.
Нашата азбука е уникална с това, че в нея Кирил и Методий са успели да скрият цял „шифър“.
Думичката азбука идва от две букви – първите две в глаголицата – аз и буки.
Българската азбука е всъщност разказ за грамотността:
Аз буки веди глаголи добро есть жичье… – Аз зная буквите и животът със знанието е добър…
Това ни казва нашето а, б, в.
В превод от прабългарски азъ означава памет. Освен това на древния ни език алем означава първи, аан означава бог или небе. В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно те образуват смислен текст, скрито послание на светите братя към народа, който ще се ползва от тяхното творение, давайки му да разбере защо са нужни буквите, какъв е техния смисъл и накъде ще ги поведе родното слово.
Първите азбукарчета заучавали новата азбука в текстовия й вариант и макар че отдавна сме го забравили, той и днес продължава да ни глаголи, тоест говори: „Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.
Преведена на съвременен български език тази уникална азбука звучи така: „Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.
– След влизането на България в Европейския съюз през 2007 година кирилицата стана третата официална азбука в съюза наравно с латиницата и гръцката азбука.
– Сред държавите, които използват кирилицата са Русия, Сърбия, Украйна, Беларус, Македония, Монголия и Казахстан. До 19 век румънците също са използвали кирилицата, но поради политически причини на нейно място идва латиницата.
– Изследователи на старобългарската азбука смятат, че в буквата „Ч“ е скрит символът на чашата за причастие.
– Буквата „Ф“ в кирилицата е заимствана от гръцкия език. Този звук бил чужд за славянските езици и днес практически почти всички думи с тази буква в една или друга степен са заимствани.
– В оригиналния си вид кирилицата, създадена от Св. Климент Охридски е включвала 44 букви за 44 звука, за разлика от днешната азбука, която съдържа 30.
– Учените и до днес не могат да разберат от къде авторите на славянската азбука са взели буквите Ц и Ш. Букви с подобен вид има в етиопски арамийски писма, но те звучат по съвсем друг начин.
– Съвременното признаване на кирилицата идва през 1980 година, когато папа Йоан Павел Втори обявява Кирил и Методий за покровители на Европа.Покровителите на Европа са християнски светци, които се почитат като небесни покровители и застъпници пред Бога на цяла Европа и са само шестима.
– На кирилица пишат над 300 милиона души по целия свят.
– Върху автомобилните номера у нас се използват само букви, които присъстват и в кирилицата и в латиницата. Тези букви са само 12 – А, В, Е, К, М, Н, О, Р, С, Т, Щ, Х / буквата У е прието условно да съответства на Y/
Колко е хубава азбуката ни!
Няма нищо по-важно от историята и традициите за съхранението на една нация. Един велик народ, какъвто е нашият, е тъпкан и мачкан със столетия, точно защото е велик и враговете му са били могъщи.
На днешния ден трябва да си спомним думите на проф. Божидар Димитров по повод многобройните запитвания как е правилно да се казва „славянска“ или „“старобългарска“ азбука. Отговорът му е : балгарска, защото и в 9 и в 11 век ние пишем на българска азбука. Славянска азбука не би могло да има, тъй като и през Средните векове, и днес не всички народи наречени „славянски“ / това също е погрешно/ пишат на нашата азбука – поляци, чехи, словаци, хървати, словенци. Славяни е късно понятие. Много народи нямат такъв произход. Русите и поляците са викинги. Чехите- готи, а българите иранци. Освен това азбуката е утвърдена само в България със закон, приет от Народния събор / тогавашното Народно събрание / в Преслав през 893 г. В днешните Сърбия, Македония, Босна и Черна гора, тя се установява поради простия факт, че тези страни изцяло или частично са в границите на България. А на териториите на днешна Русия, Украйна и Беларус чрез български мисионери. И така правилният термин е “българска“ или “старобългарска“.
“Мисията на Кирил и Методий е сред най-големите културни епопеи, запомнени в историята… За успеха на тяхното дело основна роля изиграва България, която приема техните преследвани ученици и създава богата религиозна книжнина. По-късно, чрез тази книжнина, русите се приобщават към християнството.” Това са думи на проф. Роже Бернар, който три десетилетия е водил катедра по българистика в парижката Сорбона. Написани са в статията за България на новата “Енциклопедия универсалис”.
В средата на 19 век, през 1863 г. целият славянски свят ознаменува тържествено 1000-годишнината на Моравската мисия и създаването на славянската писменост. За пръв път двамата солунски братя се явяват изваяни от бронз върху внушителния монумент “Апотеоз на славянството” в древната руска столица Новгород. Още по това време в разцвета на българското Възраждане в махалите на Куцаровци и Големановци край Килифаревския манастир – средище на Търновската книжовна школа, са поставени оброчни плочи на Кирил и Методий на местата, където учители извеждат децата на 11 май за водосвет. Паметна плоча с голям надпис е поставена през 1885 г. и в черквата “Рождество Богородично” на търновското село Керека за 1000-годишнината от кончината на Св. Методий – също дело на местен учител.
В двора на бившето Девическо училище в грaд Казанлък (в наши дни Хуманитарна гимназия Св.Св.Кирил и Методий) се намира Паметникът на светите братя Кирил и Методий, създаден от казанлъшкият учител Иван Топалов през 1934 г. – това е най-старият паметник на Светите братя в България.Скулптурата, представляваща двамата първоучители в цял ръст с книга в ръце, се намира в двора на бившето Казанлъшко педагогическо училище, днес Профилирана хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, отворило врати през 1883 година. Скулптурата е изваяна от Иван Топалов през 1934 г. Изпълнението й в метал е направено изцяло в Казанлък – отлята е от бронз в Държавната военна фабрика, днешният „Арсенал“, и в Механо-техническото училище,сега Професионална гимназия „Иван Хаджиенов”. В изграждането на паметника се включили ентусиазирани ученици и много граждани.
Днес паметникът на братята Кирил и Методий е обновен, поставена е нова плоча от черен гранит, върху която са изписани имената на двамата равноапостоли. На 11 май училището, в чийто двор се намира монументът, празнува своя патронен празник, като церемонията задължително включва поднасяне на венец и поклон през паметта на двамата първоучители.
Промените, настъпили в Централна и Източна Европа през последното десетилетие на ХХ век, доведоха до изключително внимание към делото на Св. Св. Кирил и Методий. Голям принос за това е обявяването им за Съпокровители на Стария континент редом със Св. Бенедикт Нурсийски от папа Йоан Павел Втори. В различни градове се изграждат нови техни паметници.
От 1991 г. насам те вече наброяват повече от осемдесет: в България, Русия, Гърция, Чехия, Словакия, Словения, Македония, Унгария, Португалия, Монголия, САЩ…
В почти всяка българска църква има икона на Солунските братя.
Днес, една от емблемите на столицата е паметникът на светите равноапостоли пред Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.
Националната библиотека в центъра на София носи тяхното име, а пред нея е поставен и техен паметник – един от най-впечатляващите монументи в столицата.
През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ е преименувана на „Кирил и Методий“, е обявен конкурс за нов паметник, който да бъде поставен на мястото на предишния паметник на Васил Коларов. Конкурсът е бил спечелен от Владимир Гиновски, а монументът е открит е през 1972 г. И до днес той е смятан е за едно от най-добрите постижения на българското монументално изкуство. Негово копие е поставено през 1990 г. в Мурманск, Русия, както и в двора на българското посолство в Рим. Фигурите на Солунските братя са високи 4,2 м и излъчат достолепие и мъдрост.Паметникът е дело на скулптора Владимир Гиновскии арх. Иван Иванчев, и е издигнат през 1975 г. Фигурите на Солунските братя са високи 4,2 м и излъчат достолепие и мъдрост. Всяка година на 24 май – националния празник, посветен на българската писменост и култура, паметникът се отрупва с цветя от учениците, които изразяват своята признателност към братята първоучители.
Копия на паметника има в Мурманск и в двора на Посолството ни в Рим.
Тази година в Мурманск се отбелязва 32 години от откриването на паметника на Светите братя – първия на територията на СССР – подарък от българския народ на руския… Красин е участвал в откриването на паметника в Мурманск и има материал във връзка с 30 годишнината.
Светите братя Кирил и Методий са християнски мисионери, създатели на азбуката глаголица. Те са канонизирани за светци за превода на Библията на славянски език и разпространението на християнството сред славянските народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Братята са родени в Солун, Византия – Методий през 815 г., а Кирил (с името Константин) – 827 г. и са възпитаници на известната Магнаурска школа във Византия, където Кирил получава почетното звание „философ“. Двамата братя участват в множество мисии, най-известната от които е Великоморавската. По поръка на византийския император през 862 г. и по искане на великоморавския княз Ростислав братята заминават за Великоморавия да разпространяват християнството на славянски език. В столицата Велеград създават духовно училище, където превеждат богослужебни книги, и проповядват на славянски език. Поставя се началото на славянската литургическа служба. През 865 г. братята се отправят към Рим, където Константин постига каноничното утвърждаване на глаголицата и богослужението на славянски език не само от източните патриарси, но и от папата. Малко преди смъртта си той приема „великата монашеска схима“ с име Кирил. Малко след това – на 14 февруари 869 година, умира в Рим и е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе във Вечния град. След смъртта на брат си, Методий се връща във Великоморавия, където въпреки всичките препятствия продължава делото си за разпространение на християнската вяра и славянската писменост. След смъртта му през 885 г. папа Стефан V забранява богослужението на славянски език. В резултат някои от учениците на Солунските братя начело с Климент, Наум и Ангеларий побягват към българската крепост Белград, където получават подкрепа от княз Борис I. По негова заповед се създават две главни просветни средища – Наум оглавява това в Плиска, а Климент – в Охрид. Азбуката кирилица се смята за дело на Св. Климент Охридски.