Атанас Далчев: Тайният баща на новите алтернативни поети

Атанас Далчев е един от най-големите поети на България, това е безспорно – не само на XX век, а въобще.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Михаил Неделчев, литературен критик, политик и общественик.

На днешния ден се навършват 118 години от рождението на Атанас Далчев. Поетът е роден на 12 юни 1904 година в Солун, в заможно семейство. Баща му е един от видните български граждани по това време и става депутат в Отоманския парламент по времето на Хуриета. Той е един от представителите на българското малцинство и като такъв, цялото му семейство живее известно време в Цариград.

Безкрайно интересни са цариградските спомени на Атанас Далчев, макар и лаконични. След това, семейството се мести в София, където построяват една малка къщичка в сегашния център на града, разказа пред БГНЕС проф. Неделчев, припомняйки, че малките книжки със стихотворения на Далчев правят огромно впечатление и той създава т.нар. предметна лирика.

Атанас Далчев, Димитър Панталеев, Георги Караиванов създават цяла насока в съвременната българска поезия. Същевременно той е много добър преводач и превежда една новела на Сартр (Жан-Пол Сартр – бел. ред.), това е и една от първите публикации на Сартр още от 1945-46 година. След 9 септември е в голяма степен отстранен от активната литературна дейност, не е репресиран, но е отстранен. Защото се смята, че тази поезия се занимава с религиозна тематика, с абстрактна проблематика. Това, разбира се е абсолютно невярна представа, защото поезията на Далчев е истинска, тя разказва за участта на обикновения човек с много висок промисъл, заяви проф. Михаил Неделчев.

Чак през 1965 година той отново е върнат в литературата, благодарение на Георги Джагаров, който много активно съдействаше за неговото връщане в литературата, припомни проф. Неделчев и продължи:

Имаше много съпротива срещу това, но през цялото време ние знаехме, че Атанас Далчев е тайният баща на многото нови алтернативни поети – на поети, които не се подчиняваха на нормите на социализма. Именно тогава Атанас Далчев издаде своите знаменити бележки – кратки, критически, философски – дори, пейзажни фрагменти, които са изключително силни и влиятелни. Те се четат и до ден днешен, преиздават се.

Тогава той написа и няколко стихотворения и остава неговата знаменита фраза, с която отговаряше на обвиненията, че печата и издава само хубави стихотворния: „Не, аз просто пиша само хубавите си стихотворния”.

Според проф. Неделчев, Далчев е и доста добър критик, защото заедно с Димитър Петров пишат една знаменита статия срещу Николай Лилиев – „Мъртва поезия”, която предизвиква огромна полемика между списанието на Владимир Василев „Златорог” и списанието на проф. Александър Балабанов „Развигор”.

Следите от влиянието на поезията на Далчев могат да се търсят в поезията на Иван Цанев, на Екатерина Йосифова, на Борис Христов.

Но това влияние е следствие на неговия висок морал – литературен, пък и чисто човешки. Това е влияние, което оказва неговата образност, защото тази предметна лирика има прекрасна образност, която се помни. Образност – алтернативна на символизма, чужда на символистическата образност. Тя се основава на съвсем конкретни наблюдения, поясни проф. Михаил Неделчев.

Литературният критик е категоричен, че Далчев не е бил забранен.

Той по-скоро беше пренебрегван и изхвърлен. Истинските поети – дори в края на 40-те – 60-те години, знаеха кой е Атанас Далчев, знаеха за високата стойност на неговата поезия. Той тайно влияеше, присъстваше, независимо от това, че за него не се говореше. След връщането си в поезията, връщането си в актуалния литературен живот, за Далчев започна да се пише, издадоха се малки книжки върху неговата поезия, имаше преиздания на неговите бележки, фрагменти.

В заключение проф. Неделчев бе категоричен, че тези, които четат поезия, които се интересуват от литература, те много добре знаят кой е Атанас Далчев. /БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.