България е лидер в проптех* сектора в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), въпреки че българските проптех решения привличат един от най-ниските обеми на рисково финансиране в региона. Това стана ясно по време на CSEE Proptech Conference, организирана от Proptech Bulgaria.
Към 1 януари 2022 г. у нас има 190 проптех компании, или 33 на сто от всички проптех решения в региона са съсредоточени в страната ни, съобщи Силвия Павлова, основател на PropTech Bulgaria. По брой проптех компании след страната ни в региона се нареждат Словакия и Полша. България е и сред петте най-иновативни страни в ЦИЕ, като заема четвърто място в региона след Чехия, Словения и Унгария и преди Словакия.
В международен план ръстът на нововъзникващите проптех компании започва през 2015 г., но в следващите години той се забавя. Някои страни обаче, включително България, не се вписват в тази тенденция. През 2020 г., когато започна и пандемията от COVID-19, броят на проптех стартъпите у нас е нараснал. Тогава страната ни отчита най-големия брой новосъздадени проптех компании за една година – 26. Броят им е сходен с предишната година, когато са регистрирани 25 нови компании в проптех сектора. През 2021 г. към тях се добавят още 16.
Новосъздадените проптех компании у нас през тази година са от два доминиращи типа – компании в областта на Market&Transact (пазар и сделки) и в областта на Live&Work (живот и работа), докато година по-рано доминират само компаниите от областта на Live&Work.35 на сто от проптех компаниите в България са активни на жилищния пазар, следвани от решенията в областта на умните градове с дял от 22 на сто. В Европа най-разпространени са проптех решенията в областта на Market&Transact, а у нас протпех компаниите от този тип имат дял от 30% от всички проптех решения в страната.
В същото време обаче 33% от проптех стартъпите у нас са съсредоточени в областта на Live&Work. Високият им дял според Павлова е конкурентно предимство за България, тъй като решенията в тази област са рядкост на европейско ниво с дял от 18 на сто от всички проптех компании на Стария континент.
От бизнес гледна точка 55% от българските проптех компании са business-to-business ориентирани, 26 на сто са от типа business-to-consumers, а 19 на сто са от смесен тип. Павлова отбеляза, че такава е тенденцията и на европейско ниво, тъй като business-to-business решенията са смятани за по-конкурентни и предпочитани от инвеститорите.
58 на сто от проптех решенията у нас в областта на Market&Transact са онлайн агенции за недвижими имоти или свързани с тях решения. Половината от наличните решения у нас в тази област оперират както на пазара на наеми, така и на покупко-продажби, подчерта Павлова.
Повечето проптех решения в областта на наемите оперират в сегмента на краткосрочните наеми и по-конкретно отдаването под наем на ваканционни имоти. От 2019 г. насам все повече проптех решения оперират изключително на пазара на покупко-продажби. Нараства и броят на проптех компаниите у нас в областта на Market&transact и Invest&Finance, които са ориентирани изключително към новопостроени жилищни сгради.
Румъния е лидер в региона по набрано рисково финансиране, България – на опашката
Румъния е страната в ЦИЕ, която успява да привлече най-голямо рисково финансиране за проптех компании с 2,25 млрд. евро през 2021 г., следвана от Полша с 1,82 млрд. евро и Чехия с 852 млн. евро.
От гледна точка на човек от населението Хърватия излиза на първо място в региона по привлечено рисково финансиране със 133 евро, следват Румъния със 116 евро и Чехия с 80 евро.
България е сред страните с най-малък обем на привлечено рисково финансиране в региона, затова според Павлова представянето на страната ни както в областта на проптех сектора, така и на иновациите като цяло е забележително. Набраното рисково финансиране от българските проптех решения се равнява на едва 3% от обема в Швеция и на 2,4% в Швейцария.
През 2020-2021 г. 70 проптех компании у нас са успели да наберат финансиране в рамките на 18 събития. Само 29 от българските проптех стартъпи, или 17 на сто, имат външно финансиране, докато останалите 83 на сто се самофинансират.
Такава е тенденцията във всички страни в ЦИЕ заради ниското ниво на налично финансиране, посочи Павлова. 31 на сто от проптех компаниите в региона са принудени да се самофинансират спрямо едва 7 на сто от проптех решенията в останалата част от Европа.
В същото време България генерира най-разнообразния микс от проптех решения в ЦИЕ и се отличава не само с голям брой, а и с високо качество на проптех решенията си, изтъкна Павлова.
Според нея една от индикациите за зрелост на проптех пазара в дадена страна е присъствието на технологични решения извън обичайните класове активи – жилища и офиси. Става дума за достигането до по-сложни класове активи като индустриални имоти, инфраструктура, умни градове и търговски площи. В това отношение България далеч изпреварва останалите страни в региона, посочи тя.
На европейско ниво страните с най-развит проптех сектор са Германия, Испания, Франция и Великобритания. В групата на средноразвитите страни на Стария континент от гледна точка на броя и качеството на техните решения влизат девет държави – Словакия, България, Норвегия, Финландия, Швейцария, Белгия, Нидерландия и Италия.
В следващата група на по-ниско развити страни в проптех сектора в Европа попадат Румъния, Полша, Чехия, Дания, Австрия и Ирландия. В последната група на страните, които все още са в много начален етап на развитие на проптех сектора си, влизат Люксембург, Португалия, Словения, Хърватия, Сърбия, Гърция, Унгария, Украйна, Латвия, Литва и Естония.
*Проптех – от английски Proptech (Property Technology – Имотни технологии). Най-общо терминът описва внедряването на технологии в сектора на недвижимите имоти.
