Българският лев става на 142 години

Ден на отворените врати ще се проведе днес в Българската народна банка.

БНБ ще осигури свободен достъп за граждани до централната сграда на институцията – във времето от 10:00 до 17:00 часа.

В Деня на отворените врати посетителите ще имат възможност да разгледат залата на Управителния съвет, в която са взeмани едни от най-важните решения във финансовата и банковата история на страната, галерията с маслени портрети, музейната сбирка на БНБ, кабинета на управителя, оперативния салон за клиенти, както и да се снимат и да получат сувенирна банкнота със своя лик върху нея.

 

На разположение на групите посетители ще бъдат служители на банката, които ще ги съпровождат и ще ги запознаят с основните функции и задачи на институцията.

През 2022 г. се навършиха 143 години от основаването на Българската народна банка.

На 6 юни 1879 г. е извършена първата трансакция, с което тя слага началото на своята дейност.

На 4 юни 1880 г. е обнародван и влиза в сила Законът за правото на рязане на монети в Княжество България, поради което на 4 юни тази година се навършват 142 години от създаването на българския лев, посочва БТА.

Съвременната история на българските парични знаци започва след възстановяването на българската държава през 1878 г. През 1880 г. с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се създава българската парична единица „лев“, разделен на сто части – „стотинки“, припомня БНБ.

При въвеждането на лева той се приравнява към златния френски франк и е възприет биметалният стандарт (сребро и злато), с което България фактически приема принципите на Латинския паричен съюз. Към 1878 г. в стопанския оборот на страната се използват различни чуждестранни монети – най-вече турски, руски, румънски и сръбски сребърни монети.

Българската народна банка (БНБ), създадена през 1879 г., успява да наложи употребата на лева на българска територия и изтласкването на чуждестранните монети от паричното обращение до края на 1886 г. с помощта на специални закони за преустановяване ползването на румънски и сръбски монети (законът е приет през 1884 г.) и на руски монети (законът е приет през 1886 г.), припомнят още от Централната банка.

До края на Балканската война са отсечени монети от злато, сребро и медни сплави, в това число първите български възпоменателни монети от 1894 г. – златните 20 и 100 лв. Започват да се секат и разменни монети от неблагородни метали и сплави – в обращение през 1917 г. навлизат цинкови, а по-късно и алуминиеви монети.

В навечерието на Втората световна война се секат железни монети. По време на Втората световна война се секат 10 вида разменни монети. До 1952 г. всички български монети се секат в чужбина. През 1951 г. се създава българският Монетен двор и през 1952 г. в него България за първи път сама отсича монети.

В българския Монетен двор и до днес се секат разменните и възпоменателните монети на България. Възпоменателните монети са предимно от сплави, мед, сребро и злато и са посветени на различни теми – събития и личности от българската история, постижения в спорта, технологиите и на природна тематика.

През 1885 г. е приет закон, който предоставя на БНБ монополно право да издава банкноти в страната. Според същия закон всички държавни учреждения са задължени да приемат българските банкноти. Първите български банкноти са със златно покритие в размер – една трета към единица номинала, като в това съотношение БНБ е задължена да приема тяхната обмяна.

Първите български банкноти от 20 и 50 лв. са отпечатани през 1885 г. През 1891 г. е приет закон, позволяващ на БНБ да издава и банкноти със сребърно покритие в размер една трета от номинала. През следващите години златният стандарт периодично се отменя и възстановява, а съотношението в сребърния стандарт се променя.

Защо загробваме българския лев? - Труд

След Балканските войни и Първата световна война в началото на 1919 г. закон преустановява обменяемостта на левове срещу злато и сребро. Златното покритие на българския лев се възстановява със закон през 1924 г., но същият закон отменя правото на БНБ да издава банкноти със сребърно покритие.

Историята на българския лев - Crown Change - currency exchange in Bulgaria

България за първи път сама отпечатва банкноти през 30-те години на ХХ век. Това са отпечатаните в Държавната печатница в София банкноти от 5000 лв., емисия 1924 г., и 20 лв., емисия 1925 г.

Български лев | denitssa

Когато след 1989 г. в България започва преходът към пазарно стопанство, новоприетият Закон за БНБ възстановява двустепенната банкова система, състояща се от търговски банки и централна банка, и потвърждава монополното право на БНБ да емитира българските монети и банкноти.

След либерализацията на цените и последвалата инфлация в периода 1991 г. – 1994 г. се емитират парични знаци с високи номинали, включително монети от 50, 100, 500 и дори 10 000 лв., както и банкноти от 20, 50, 100 (две емисии), 200, 500, 1000 и 2000 лв.

Кризата в края на 1996 г. води до нов период на много висока инфлация и през 1996-1997 г. БНБ спешно пуска в обращение по две емисии банкноти с номинална стойност 1000, 2000, 5000 и 10 000, а също и банкнота с номинална стойност 50 000 лв.

През 1997 г. в страната е въведен валутният борд и курсът на лева е фиксиран първоначално към германската марка, а след това към еврото. Така се постига ценова стабилност, която дава възможност през 1999 г. да се извърши деноминация на лева. В обращение са пуснати нови банкноти от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лв., както и монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 ст. В последващите години БНБ емитира и банкнота от 100 лв. и разменни монети от 1 и 2 лв.

През 2005 г. БНБ емитира първата българска възпоменателна банкнота. Тя е с номинална стойност 20 лв. и е върху нея поместена реплика на първата българска банкнота с номинална стойност 20 лева, емисия 1885 г. Тази българска възпоменателна банкнота първа вгражда полимерен прозорец в хартията – защитен елемент, който по-късно е използван и в други банкноти по света, включително в новата серия евробанкноти.

През 1994 г. е създадена Печатницата на БНБ. Всички български банкноти, емитирани в периода от 1999 г. до 2013 г., са отпечатани в Печатницата на БНБ, а от 2014 г. до днес – в съвместното дружество на Печатницата на БНБ и „François-Charles Oberthur International“ SAS, Франция.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *