„Тя задава въпроси за живота ни, преди да заминем, преди 1990-а, аз отговарям. Когато въпросът е твърде политически, по стар рефлекс го прогонвам като муха, питай баща ти, той знае, ще ти каже много по-добре. Защо той, защо не ти, възроптава тя. Как да ѝ обясня? Тази негласна забрана в семейството: жените не говорят за политика.“
Когато младата Божина Панайотова започва да снима документален филм за своите български корени, майка й, Милена Макариус, не подозира до каква степен това своеобразно разследване ще я засегне. По настояване на дъщерята майката подава молба до Комисията по досиетата, за да разбере дали е била следена по времето на комунизма, когато е общувала с чужденци в качеството си на преводачка. Отговорът на Комисията е неочакван и разтърсващ.
В остър конфликт между поколенията майка и дъщеря се впускат, всяка посвоему и с различни изразни средства, в търсене на истините за миналото и в това задъхано преследване възкръсват призраците на комунизма. Филмът на дъщерята, „Червено, твърде червено“, излиза през 2019 г. във Франция, Германия и България, участва в многобройни фестивали, между които Берлинале, печели награди и намира широк отзвук в българската и френската преса.
Книгата на майката носи любопитното заглавие „Досието Жана“ (192 стр., цена: 18 лева). Издадена е във Франция от Anne Carrière през 2020 г., два дни преди локдауна. Въпреки затворените книжарници вестник „Либерасион“ й посвещава двойна страница, подписана от критичката Клер Деварийо.
Ето че и българските читатели вече имат достъп до „Досието Жана“. Преводът е дело на Анна Ватева, художник на корицата е Теодор Ушев.
