/КРОСС/ Политическата криза е най-големият риск за икономиката, но основите са стабилни, казва Мартин Димитров, депутат от Демократична България /ДБ/ – Каква е прогнозата Ви за икономиката до края на годината при положение, че имаме отново политическа криза? – Политическата криза е най-големият риск, защото се комбинира с останалите кризи – война и инфлация, която не може да бъде овладяна докато не свърши войната.
Така че решаването на политическата криза е най-спешният въпрос, включително за икономиката. А иначе хората не трябва да се притесняват, основите са стабилни. За първото тримесечие има 4% реален растеж. Има нарастване на износа и сериозно увеличение на индустриалното производство. Проблем е инфлацията, която е вносна. Тя е резултат от войната, но и други фактори, поради което има огромно поскъпване на енергийните ресурси. – Ще се изпълнят ли прогнозите за ръст на икономиката, заложени във финансовата рамка на бюджета? – Да, дори смятам, че растежът може да бъде по-добър.
Въпросът е какво ще стане с политическата криза. Най-добрият вариант е скоро има избрано правителство, което да вземе необходимите решения. Парламентът трябва да актуализира бюджета, да приеме антикризисните мерки, които вървят заедно с тази актуализация. Много ключово е Планът за възстановяване да стартира, за което трябва да е прието необходимото законодателство. – А възможно ли е скоро да се приемат необходимите поправки в 22 закона? – Това няма да стане факт към юли.
И означава, че ако отиваме на предсрочни избори през септември, няма да има време за приемането на всички закони, свързани с Плана. Това има значение за икономиката, защото ако 12 млрд. лева бъдат инвестирани тази година, това ще се отрази веднага върху растежа. Така че политическите фактори и тяхното решаване са ключови. – Актуализацията на бюджета ще бъде ли приета? – Напълно реалистично е да бъде приета, ако се държат отговорно народните представители.
Другата седмица би трябвало да влезе за разглеждане. И аз призовавам това да стане бързо, за да се даде спокойствие на хората, че има приет актуализиран бюджет, има действащи антикризисни мерки. Най-важните са диференцираното ДДС за парно и газ, което ще намали сметките. Тези 25 ст. намаление на горивата също имат значение. Паралелно с това ние предлагаме повишение на прага за регистрация по ДДС от 50 000 на 100 000 лева, което за малкия бизнес е изключително важно. – Да, но за съжаление тази мярка се предвижда да влезе в сила от 1 януари 2023 г. Не може ли по-рано? – Не може, защото е свързана с искането на една дерогация от ЕК, която отнема 9 месеца.
Процедурата вече е стартирана по наше настояване, но въпросът е нашият проектозакон, който е минал само на бюджетна комисия, също да бъде приет и това да стане през юли. Освен това сме предложили една много важна мярка – тя се гласува през закона за бюджета – за публичност на данъчните складове и свободните им капацитети. Което ще доведе до повече конкуренция, тя пък сваля цените на горивата. Накарахме много хора да се подпишат под тази мярка и се надяваме политическите страсти да не попречат тя да бъде приета.
Това се комбинира с нов състав на КЗК – тръгнали сме да го сменяме по много причини, включително заради изтекъл мандат. -Имаше възражения от страна на работодателите, че основната според тях антиинфлационна мярка я няма в бюджета – компенсациите за тока да са записани в закона, за да има предвидимост и да не се вдигат цените заради паниката от неизвестността. – Има ангажимент към бизнеса, който вече много месеци е компенсиран.
Като процент от БВП България дава една от най-високите компенсации в целия ЕС на небитовите потребители на електроенергия. Това се прави да не фалират и да се компенсира частично инфлацията. Аз говорих с тях, те се притесняват заради неяснотата. Това ще го дискутираме в рамките на актуализацията на бюджета.
Търсим решение, за да има сигурност. – Има предложение за нулева ставка на ДДС и за брашното, както и намалена за олиото. – Аз не съм привърженик на намалени или нулеви ставки, защото когато става въпрос за нерегулиран пазар, очакванията ще бъдат много по-големи от резултатите и има опасност тази отстъпка да остане у търговците. Ако не остане отстъпката у крайния потребител, хората ще бъдат крайно недоволни. И основателно ще кажат – защо не ни дадохте това, което ни обещахте. – Но пък това е една много социална мярка, която засяга наистина най-бедните слоеве. – Затова предлагаме да се направи база данни на най-бедните хора и те да бъдат целенасочено подпомогнати.
И нещо друго – в бюджета сме вкарали текстове, които да стимулират даряването на храни с изтичащ срок на годност. От 2016 г. те са без ДДС. Но заради маркирането, което въведоха, не се получи ефектът. Сега махаме маркирането и увеличаваме от 0,5 на 1% възможния таван на даренията към хранителните банки. Правим го точно за най-бедните. За мен е изключителен проблем, че храни, които са още в срок на годност, се унищожават, а не се даряват.
Говорили сме с хранителните банки и смятаме, че с тази реформа ще отпушим даренията. – Това е много хубаво, но дали фирмите отново няма да се изгубят в бюрокрация и да се откажат да даряват? – Маркирането ще бъде заменено с електронно проследяване и протоколи, в които всичко е опростено. Убедихме НАП за това. Самата хранителна банка е на мнение, че тази реформа е достатъчна. Може да се окаже, че тези дарения са повече от държавната социална политика към бедните.
