През 2020 г., у нас общо чрез болничната и извънболничната помощ са изписани повече антибиотици, отколкото през която и да е друга година от 2002 насам
Безразборният прием на антибиотици е една от причините за нарастваща антимикробна резистентност, която всяка година става причина за смъртта на хиляди хора. Последните данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) показват намаляване на общата консумация на антибиотици с повече от 15% между 2019 и 2020 г. в повечето страни от ЕС/ЕИП, най-вече в първичната медицинска помощ.
Тази тенденция, вероятно се дължи на пандемията, като причините могат да са затруднения достъп до първичната медицинска помощ или намаляването на други респираторни заболявания, заради ограниченията – носенето на маски, спазването на дистанция и т.н.
В болничния сектор също се наблюдава спад в потреблението на антимикробни лекарства между 2019 г. и 2020 г. в около две трети от страните и увеличение в останалите държави от ЕС/ЕИП.
България разбира се е едно от изключенията от европейските тенденции. През 2020 г., у нас общо чрез болничната и извънболничната помощ са изписани повече антибиотици, отколкото през която и да е друга година от 2002 насам. Запазва се правилото броят да се увеличава всяка следваща година без да се търси конкретна причина и начин за решаване на проблема.
Употреба на дефинирана дневна доза антибиотиции на 100хил. души в извънболничната помощ в Евройския съюз/ЕИП – 2020г.
Според ECDC през 2020г. в България в над 50% от случаите са изписвани две групи антибиотици – Макролиди, (в групата са още линкозамиди и стрептограмини) – 27,6% и Бета-лактами – 45%. Прави впечатление, че докато Бета-лактамни антибактериални средства, производни на пеницилина са сред най-често употребяваните в целия ЕС, то употребата на Макролиди, (линкозамиди и стрептограмини) съвсем не е толкова популярна в други странни от ЕС. Например в Нидерландия те са предписвани в едва 17% от случаите, в Германия 14%, Франция 12%, Финландия – 4,4 % и т.н/ . Вероятно една от причините е, че за дълъг период от време се смяташе, че макролидите и конкретно Азитромицин, са ефективни срещу коронавируса. В началото на 2020 година, Правителството даже осъществи внос на големи количества от Китай. Независимо, че нямат никакъв ефект срещу вируси, населението вероятно е изпило всички пуснати на пазара количества. Това по никакъв начин не е повлияло на лечението на Ковид-19, но със сигурност е създало предпоставки за развитие на антибиотична резистентност.
Антибиотичната резистентност е огромното последствие от безразборното предписване и прием на антибиотици. Повече от половината изолати на Escherichia coli и повече от една трета от изолатите на Klebsiella pneumoniae , са резистентни към поне една антимикробна група. Резистентността към карбапенем е често срещана при видовете P. aeruginosa и Acinetobacter . Наблюдава се и нарастваща тенденция в процента на резистентни към ванкомицин изолати на E. faecium в ЕС/ЕИП, който се е увеличил от 11,6% през 2016 г. на 16,8% през 2020 г.
Резистентността към антибиотици от трето поколение като ванкомицин и тези от групата на карбапенемите, остава глобален и много сериозен проблем. Когато тези антибиотици вече не са ефективни ще има много ограничени възможности за лечение и това все по-често ще води ди фатален изход. Резистентността към антибиотици от трето поколение би компрометирала ефективността дори при лечение на рак и при трансплантация на органи.
Дори е излишно да се споменава, е България заема „почетното“ четвърто място и по този показател, предшествана от Гърция, Румъния и Италия. По-лошото, обаче е че няма никакви индикации за промяна на тенденцията в бъдеще.
Отговорността е на всички. На първо място липсва каквото и да политическа и институционална отговорност. У нас, дори няма публични данни за броя на продадените антибиотици. Опитахме да достъпим тази информация чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, но се оказа, че нямат нормативно задължение да я събират. Всъщност събирането ѝ само по себе си нито не е достатъчно, нито носи някакви ползи. Необходима е насочена е работеща държавна политика за намаляване употребата антимикробни средства.
Антибиограмата
– един много полезен начин да се определи чувствителността на вече изолиран бактерий към определен антибиотик, за съжаление не е достатъчно популярно у нас. В България, годишно се продават около 2млн. опаковки антибиотици. На фона на тази цифра през цялата минала година НЗОК е заплатила по-малко от 145 хил. антибиограми, в извънболничната помощ, от тях в първичната извънболнична медицискта помощ ( общопрактикуващите лекари ) 56 487 и малко над 88хил. в специализирана. За броят на антибиограмите в болничната помощ – НЗОК няма информация. Следва да се има предвид също, че немалка част от антибиотиците се купуват без рецепта и те със сигурност се прилагат без антибиограма. За други лекарства, като капки, унгвенти спрейове и т.н., в чиито състав има включен антибиотик пък изобщо няма данни.
По всичко изглежда, че така и ще продължим – в току-що подписания Национален рамков договор са заложени 173 088 антибиограми – всяко по 5,50лв. Така че промяна в тази посока не се очаква, нито от страна на медицинските специалисти, които трябва да ги назначат, нито от страна на пациентите, които ако са добре осведомени трябва да ги изискат, нито от страна на отговорните институции, които трябва да съставят политика и да създават възможност и условия всичко това да се случи. Догодина, вероятно ще сме изпили още повече антибиотици предписани по интуиция или дори ще сме си ги купили сами. А след това ще се тюхкаме на мястото си в таблицата за смъртност и на всички останали „престижни“ места, които страната ни заема от години.
Важно е да се знае, че вредата, която можем да нанесем с безразборното използване на антибиотици е, че така се създадат резистентни бактериални щамове. Това е вреда, която засяга не само българските пациенти, а целия свят. Заразяването с такива резистентни щамове не може да бъде лекувано с антибиотик и може да завърши фатално. Добре е да го знаем, защото утре потърпевши от тази наша национална немърливост могат да са най-близките ни хора.
