Честит Петровден

/КРОСС/ На 29 и 30 юни Православната църква почита паметта на братята Петър и Павел, служили като Христови апостоли. На Петровден приключват Петровите пости и на трапезата се сервират ястия с пилешко месо. В църквата се носят ябълки-петровки, за да се осветят, а след това се раздават за здраве.

Празникът се свързва с жътвата, първите плодове (сливи и ябълки-петровки), младите животни и веселите Петровски събори. Две седмици преди Петровден се пости, а блажни ястия се позволяват след края на светата литургия, по време на която свещениците причестяват богомолците в храма.

Петровден — традиции и обичаи

В православния календар св. Петър е отбелязван като върховен апостол, тъй като е по-могъщ и олицетворява доброто начало, поради което Петровден се приема за по-голям празник от Павловден. По стара българска традиция на този ден във всеки дом се прави курбан с най-младото петровско пиле в името на светеца. На трапезата се подрежда и традиционният за празника „бял мъж“ или „кутмач“ — характерно за празника ястие, приготвено от бито прясно сирене, което е изпържено с брашно. Домакинята приготвя още празнична погача, баница с масло и сирене и тиквеник.

В църквата се носят ябълки-петровки и обреден колак, за да се осветят от свещеника, след което се раздават за здраве. Този обичай се спазва особено стриктно от семейства, в които има починало дете.

Поверия, свързани с Петровден

Според народните поверия св. Петър е добродушен старец, облечен в бели дрехи. На него се паднала голямата отговорност да съхранява ключовете за Рая при подялбата на света между светците.

В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което кръжали душите на починалите деца, досущ като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, светецът им позволявал да си откъснат плод от райското дърво. Майките обаче не бивало да отхапват от тях.

Обредите и ритуалите, които са се запазили и до днес, се извършват за предпазване от пожари, градушки и гръмотевици. И докато св. Петър позволявал на земеделците да работят на полето, св. Павел не разрешавал да се извършва никаква земеделска дейност и бил готов да изпрати огън от небето, за да накаже всеки, дръзнал да наруши категоричната му забрана. Затова на Павловден, за да не пламнат снопите, освен че не се работи, не трябва да се пали огън в огнището или пък да се пече хляб. С други думи, светецът олицетворявал злото стихийно начало.

Според народните вярвания Христовите апостоли са не само братя, но и близнаци. Свети Петър бил удостоен с висока длъжност, а именно — да пази портите на Рая, преценявайки дали да пусне душата на човек в него, или да го отпрати към Ада. Той измервал с везна добрите дела спрямо човешките грехове и бил неумолим дори пред собствената си майка, която изпратил в Ада, тъй като се оказало, че лошите й постъпки на Земята са натежали повече от добрините, които е сторила приживе.

В миналото обичаите са били много по-богати и колоритни. Девойките и жените са излизали на поляните, за да се люлеят на люлки, извивали кръшни хора и пеели ритуални песни. Вечерта обаче на празничната трапеза сядали само старите и женени хора, а младите посрещали изгрева на слънцето. Девойките берели дванадесет цвята, но от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си, за да им се присъни този, за когото ще се омъжат, надявайки се, че ще е точно онзи, когото обичат.

Имен ден празнуват: Петър, Петя, Павлина, Полина, Камен, Павел и производните на тях имена.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *