Атанас Яранов е едно от големите имена в българската живопис от втората половина на ХХ век. Характерно с неповторимия си творчески стил, могъща образност, респектиращо като обем, творчеството му е съизмеримо с високите постижения на европейския модернизъм. Изкуството му е концентрирано върху основните проблеми на човешкото съществуване, нравствените устои и ценностите на родовата принадлежност, надмогването на житейските изпитания и болка, силата и волята на духа. Галерия „Лоранъ” представя камерна колекционерска изложба, наречена „Превъплъщения“. В нея влизат цветни и черно-бели рисунки, подготвителни проекти и композиции от различни периоди. Голяма част от произведенията са изпълнени в авторски смесени техники с акварел, темпера, туш, перо, пастел, сангин и др. Въпреки че повечето са цветни, в тях преобладава рисунъчното начало и цветът има второстепенна роля. Подобно на строго живописните произведения, и тук авторът следва ясни принципи. Експресивният рисунък се редува със смели, окрупнени експресивни линии които, освен че изграждат формата, усилват усещането за движение и ритъм в композициите. Творбите заслужават внимание като моменти от раждането и материализирането на идеята. Като работилница за многократни варианти, повторения и опити и преддверие към Ярановия свят.
Композициите се отличават с непринуденост и лекота на изказа. Част от тях съдържат от неговата, повлияна от българския фолклор, мито-поетична мисловност и образност. Нарекохме изложбата „Превъплъщения”, защото художникът трансформира реалността в имагинерно пространство, населявайки го с фигури и образи, които преобръщат визуалния код и го натоварват с неочаквана символика и послания. Темите и сюжетите са различни. Част от тях са варианти на разработвани с години цикли като „Бряг“, „Октоподи“, „Обред“, „Автопортрети“, „Цирк“, „Човек и куче“, „Ателие“, „Античност“ и др. и са с преки паралели в живописните произведения на Яранов. Както всичко в неговото творчество, включените в експозицията рисунки са концентрирани изцяло върху фигурата и фигуралното. В изграждането си са лаконични, но са наситени с пластика, архитектоника, смисли, състояния и движение. Те са основни носители на идеи, които в контекста на заглавието често са персонификации и превъплъщения с индиректно, опосредствано значение. В показаната сбирка има няколко такива произведения. В серията от автопортрети виждаме психоасоциативни състояния, в които в единия случай авторът се е превъплътил в бухал, а в другия – в подивял глинен човек. Във втората работа гълъбовосивата темперна маса в съчетание с криволичеща рязка кафява пастелна линия огражда силуета на разтичаща се фигура, която приема формата на гротеска – изображение на самия автор. В обкръжението му има съпътстващи по значение символи като озъбените кучета, допълващи усещането за първично същество, за разкривен, деформиран звяр. Работа със стилизирани гребци и работници ни насочва към проектите за стенописи на Яранов в Димитровград от 1970-те години. Темата и изпълнението са в посока идеята за постиженията на човешкия труд и напредък, актуална за онези години в България. Конструктивното разлагане на формата, ритмичното повторение на движението и на градивните елементи ни навеждат на асоциации с футуризма.
Инспирирана от фолклорното ни наследство, като обреден ритуал можем да определим композиция от началото на 1980-те години, изпълнена с туш и темпера. Във вакханалията от получовешки-полуживотински фигури и образи откриваме елементи и герои, повтарящи се и в други произведения на Яранов. Присъстват хора с маски, теле, човек с бича глава и др. Във фолклорно-митологичните му творби мъжете са маскирани често като птици – орел, петел, ястреб, папагал, а присъствието им не е случайно. Птиците в творчеството му имат запазено място, но не в универсалния смисъл като символ на свобода и полет на духа, а обратно – на нейната липса. Свързваме ги с отчаянието. Хищни и надменни, пречка за съзидателното, превъплъщение на злото. Намираме ги легнали върху статива, сред художествените материали в ателието, да висят в гардероба. Откриваме ги и в няколко композиции в изложбената зала. Тук следва да прибавим и друг мотив, в който, отново с помощта на животни или части от тях, се избистря значението. Както във вече споменатата работа и в една, изпълнена в темпера композиция виждаме мъж с бичи череп, който олицетворява герой, превъплъщение на мъжката сила. Насочваме се към друг цикъл „Егейско море”. Рисунка от тази серия ни показва легнала фигура и риба. Странното е, че рибата лети, а човекът на земята е замрял неподвижен. Пространството и действащите фигури са променили позициите си – горе и долу, обърнали са същността си. Това придава напълно нова посока и смисъл на творбата – образите-символи преминават екзистенциалните граници и преобръщат природните закони и установените отношения в едно иреално измерение. Като цяло показаните рисунки са в по-приглушени гами, но няколко излизат от това условие. Две глави, вероятно от неговия цикъл „Средиземноморие“, правят изключение. Те са в експериментална восъчно-акварелна техника, имат очертания с туш, но формата е изградена с редуване на негативна восъчна ивица с поредица от няколко ярки такива от допълнителни цветове. В рисунката „Октоподи“ от едноименния цикъл, правен през 1980-те години, се вижда ясната архитектонична форма на фигурите. Това, което ни впечатлява, е светлосенъчното изграждане по принципите на дърворезбата и лекото заиграване с формата на октопода като слънце. Описанията могат да продължат, но едно е безспорно – енигматичен и мощен, Атанас Яранов стои извън определенията и паралелите, талантът му е несъмнен и безусловен, а ние с тази изложба се надяваме да прибавим още един щрих към неговото творчество.
