Книга за Моцарт през погледа на един лекар

За пореден път издателство „Факел” с двете си нови книги, едната на архитект Христо Генчев -„Атиловите империи.Триумф и срив” и другата, на професор Венко Александров-„Моцарт 265 години през погледа на един лекар”, ще зарадва читателите си със стойностно четиво.

И не само това: с книгата си за Моцарт, второ допълнено и преработено издание, представляваща значителен принос в българското Моцартознание ( проф. Павел Герджиков), се „измива лицето” на родната ни музикално-теоретична литература, която не отбеляза с подобаващо изследване 250-та годишнина от рождението на великия композитор.

Авторът й – професор Венко Александров, по професия лекар, изтъкнат наш анестезиолог, преподавател в Медицинския университет, просветител, писател, народен представител в 39-то Народно събрание и председател на комисията по външна политика, е от онези скромни и ненатрапващи се творци, който сам отбелязва, че дълго и в продължение на шестдесет и шест години е трупал материала си за тази книга, от времето, когато за пръв път хванал цигулката, но текстът му „ е написан не от професионалист, а от аматьор”, което съвсем не е така.

Създадена не по проект с пари, книгата е плод на голямата му любов към музиката на Моцарт и преклонение пред паметта на съпругата му Ан, която за него винаги е била „ мярката за всички неща в живота.”

Безпределно влюбен в живописта, музиката и страстен меломан, професор Александров прецизно и дълго е изучавал всичко писано за Моцарт, вглеждал се е във всяка подробност от живота му, за да очертае правдиво и всеобхватно портрета на гения и неговото творчество.

Страница след страница авторът ни въвежда в света на Моцарт, в света на най-близките му хора: на майка му, на сестра му, на баща му Леополд Моцарт, неуспял да направи голяма музикална кариера, но изиграл съществена роля за разгръщане заложбите на сина си. Имено Леополд Моцарт – бащата, е човекът, който най-много допринася за израстване и утвърждаване талантът на младия Моцарт, организирайки и придружавайки го в уморителните и многобройни турнета в страната и Европа, въпреки паричните затруднения.

Без да остава на равнището на биографията, професор Александров рисува широко и всеобхватно пано на времето и духът на епохата, в която живее и твори Моцарт, уплътнено великолепно с превъзходно познаване на историята от времето на Просвещението, музикалните среди и хората, с които общувал геният в родния си град Залцбург, непропускайки и музикалните му изяви и концерти в Мюнхен, Париж, Лондон и Рим.

Деликатно е загатнато и за съпътствалото го през живота заболяване на Моцарт, чрез писмата до майка му когато е в Италия, където изнасял редица концерти и дори в Сикстинската капела, които били „пълни с каламбури и закачки, миришещи на „скатол” и „бактериум коли”.

Авторът познава и знае и най-дребните на пръв поглед факти, когато описва срещите на Моцарт с Максимилиан III в Мюнхен, по време на карнавала в Бавария; с императрица Мария Тереза в двореца Шьонбрун във Виена; турнетата в Париж и Лондон; първият публичен концерт в Линц и срещата с Йохан Кристиян Бах в Лондон.

Увлекателно са анализирани и разказани и историите около създаването на отделни музикални произведения на Моцарт, какъвто е случаят с операта „Бастиен и Бастиена”, написана по поръчка за частния театър на д-р Фридрих Антон Месмер, не за месец, а само за седмица, след като го излекувал от „тортиколис” . И още: специално място е отделено и на приятелството на Моцарт с Емануел Шиканедър – авторът на 90% от либретото на операта „Вълшебната флейта”.

Тезата на автора за операта, която както „с египетските си мотиви и заемки,така и с чисто масонските – музикални и словесни”, цели едно и също нещо – стремеж към истината, мъдростта и светлината, които се противопоставят на невежеството, глупостта и мрака.”е в контекста на идеите на Просвещението, но за него най-важното е друго: „че операта „Вълшебната флейта” не представлява дегизиран ритуал, предназначен само за посветени,”а е ”адресиран към всички хора и цели да насочва към просветление, мъдрост и стремеж към истината…”

Наред с анализа на „Вълшебната флейта” и отделни музикални произведения на гения, авторът рисува и портрети на отделени личности, пряко или косвено свързани с живота на Моцарт като: Антонио Салиери, архиепископ Колоредо, съпругата Констанца Вебер и др. По този начин е постигнато едно допълнително обогатяване на сюжета.

Достойнство на книгата, което заслужават внимание е и паралелът, който се прави „ с времето на Моцарт”, с „Някога по това време в България”, когато страната ни се намира под робство в рамките на Османската империя. Чрез този оригинален подход авторът постига едно „приближаване и сравняване на времето” на Амадеус с някогашната българска действителност.

Защитената нетрадиционна теза за заболяването и смъртта на великия композитор е също сред достойнствата на книгата, а публикуваната библиография за Моцарт, наред със списъка на произведенията му, с означения на тоналността, класификационния знак по Kochel и годината на създаването, доказват научната значимост на тази рядка по замисъл и реализация творба.

Великолепен и мъдър разказвач, общуващ дружелюбно с читателите си професор Александров не е пропуснал да обогати текста си и с множество илюстрации, а изискания стил и език правят книгата му да се чете „на един дъх”.

Казано накратко: „Моцарт 265 години през погледа на един лекар” е една мъдра и великолепно написана книга, от която има какво да научим. /БГНЕС

–––––––––––

Д-р по философия Зоя Андонова

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *