Изложба живопис и скулптура, с която приятели и ученици на акад. Светлин Русев му оказват своята почит в деня на неговото рождение, представя столичната галерия „Арте“ до 30 юни. Откриването е с вернисаж на 14 юни от 17 до 20 ч. Събитието е организирано с финансовата подкрепа на НФ „Култура“. Публикуваме „Писмо…“, написано от една от известните ученици на акад. Светлин Русев – проф. Десислава Минчева.
Писмо…
Един по един си отиват Големите…
Минаха четири години, откакто Светлин ни напусна. За някои хора страдаш, когато поемат по оня, неизбежния път… и после някак се успокояваш. Но при други липсата става все по-осезаема с времето. Не, кончината на Светлин не е просто физическо отсъствие. Напротив, все по-силно и болезнено осъзнаваш, че такива ярки личности, с такъв характер и такъв талант няма да се появят скоро. Може би никога. И това е огромна, невъзвратима загуба.
Противоречив и труден, но човек с огромна култура и уважение към тия преди него, оказал неоспоримо влияние върху процесите в изкуството у нас, учител на няколко поколения, Светлин Русев не може да бъде заличен от паметта на хората!
Единадесет автори, близки приятели на художника и споделящи възгледите му, сме се събрали, за да отдадем почит към него. Възможно беше кръгът да се разшири, но ние все пак предпочетохме да остане такъв, какъвто го виждате сега в галерия „Арте“.
Всеки от нас си даваше сметка във времето, а сега – още повече, че е общувал със забележителен човек. Силните хора пораждат силни емоции!
Благодарна съм на „случайността“, че точно той ми е бил учител и то – толкова изискващ и на моменти даже неразбираем. Мога да кажа само, че той успя да създаде школа в изобразителното ни изкуство и позволи развитието на българската пластическа култура да се впише в световните тенденции. Времето е истинският и безпощаден съдник и ще покаже чие творческо битие е минало напразно и чие – не…
Светлин се отнасяше със самоирония към себе си и с респект към другите. На нас ни се падна нелеката съдба да не изневеряваме на онези важни принципи в изкуството и в отношенията между хората, които той негласно ни завеща. Едно е сигурно – както за него изкуството беше най-важното, така и за нас то остана над всичко. Поне за това може да бъде спокоен!
Когато харесваше нещо истински, той докосваше с ръка, сякаш погалвайки скулптурата или платното. Този жест не съм срещала при друг човек и това ще остане в съзнанието ми завинаги. Често малките неща имат най-голямо значение…
Шестима скулптори и петима живописци – това сме авторите на тази изложба. Заглавието й е взето от един текст на Константин Павлов – „Писмо до Светлин“.
„…Напред!
И пак напред!
Сега остава най-зловещото!
И най-заслуженото наказание!
Величие!
Безвремие!
Самотност!
Пустота!“
Приемете, че в тази зала всеки от нас пише /казва/ дава нещо на своя приятел, който вече не е тук. С надежда, че има значение!
Човек мярка, човек институция, човек, когото ние сме разпъвали безброй пъти на кръста на претенциите и желанията си! На Светлин – с обич и възхищение – това представлява тази експозиция. Без претенции да е нещо грандиозно и знаково, но все пак е опит за докосване в пространството и времето до един изключителен художник!
Сигурна съм, Светлине, че ако ни гледаш отнякъде ще се подсмихнеш и ще махнеш с ръка, сякаш правим обичайните си детинщини. Ние остаряхме без да се променим особено. Така е с хората…
В изложбата всеки ще види добра скулптура и добра живопис, посмявам да го кажа, макар с известно притеснение! Има и много обич!
Ангел Станев, Валентин Старчев, Донка Павлова, Емил Попов, Ивайло Мирчев, Иван Русев, Иван Славов, Кирил Мескин, Милко Божков, Станислав Памукчиев – радвам се, че останахме заедно!
Благодарим ти, Светлине!
