Когато се събраха в елегантния португалски курорт Синтра неотдавна, топ централните банкери на Запада бяха всичко друго, но не и грациозни, пише Патрик Дженкинс за Financial Times. Председателят на Федералния резерв Джей Пауъл неловко се оплака от това „колко малко разбираме инфлацията“. Зашеметеният президент на Европейската централна банка Кристин Лагард пък се оплака от „масивния геополитически шок“ от инвазията на Русия в Украйна. Склонният към гафове гуверньор на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли говори за объркващата „мащабна промяна“ в начина, по който работят икономиките.
Много месеци след като мечите коментатори предупреждаваха за упорития възходящ импулс в цените, това най-накрая беше моментът, в който и тримата централни банкери се позиционираха като монетарни ястреби. Контролирането на инфлацията, напомниха те на света, е техният основен фокус – макар че не бихте го подозирали, като се има предвид, че покачването на цените сега наближава 10% от двете страни на Атлантика.
За да отдадем дължимото на Пауъл, трябва да кажем, че Федералният резерв изостава по-малко от събитията от своите колеги. Той започна своя ястребов полет още през декември. Наскоро Фед повиши лихвените проценти с тревожно голямата стъпка от 0,75 процентни пункта (до диапазона 1,50-1,75% – бел. прев.) Това прави все по-малко вероятно той да избегне рецесията чрез жадуваното си „меко“ кацане на икономиката. Но поне увеличава шансовете си да овладее отвързаните цени.
Стрес тестът на Фед за банковата система на САЩ излезе преди няколко дни с успокояваща новина, че всичките 34 тествани банки са в прилично здраве, защитени от стабилни капиталови буфери. Сценариите в тестовете бяха навременни и трудни: спад от близо 40 понижение в цените на бизнес имотите, 55 процента спад в цените на акциите, по-напрегнат пазар на корпоративния дълг и 10 процента безработица.
Фед не приключи с това. В рамките на няколко дни той демонстрира, че е толкова ястребов по отношение на банковия капитал, колкото и по отношение на лихвената политика. На най-големите банки в САЩ беше казано, че в бъдеще ще трябва да поддържат по-големи капиталови буфери – средно с един процентен пункт повече – потенциално отменяйки плановете им за изплащане на дивиденти и обратно изкупуване на акции. Всичко е изключително разумно, ако се задава рецесия.
Инвеститорите в европейските банки получиха по-малко уверения от своите централни банки и регулатори. Вярно е, че редица големи европейски банки бяха тествани като част от американския стрес тест, но само техните щатски подразделения бяха подложени на преглед, много от които имат изкуствено високи капиталови буфери. Като цяло европейските банки се представиха добре в теста на Фед, въпреки че представянето на Credit Suisse, чийто капитал спадна най-много от всичките 34 банки в теста, и това на HSBC, с втория по размер капиталов спад, едва ли беше утешително – особено като се имат предвид техните по-екзистенциални битки: Credit Suisse с поредица от простъпки, а HSBC с целия си бизнес модел „Китай среща Запада“.
Самите европейски регулатори не са правили стрес тестове на собствените си банки. Европейският банков орган реши миналата година, че ще пропусне тестовете през 2022 г., като вместо това ще се съсредоточи върху упражнение за оценка на дългосрочната готовност на банките за климатичните промени. Колкото и жизненоважно да е това, то изглежда странно несъвместимо с краткосрочното финансово въздействие, което инфлацията, рецесията и сривът в цените на активите ще окажат на банките в еврозоната.
Междувременно АЦБ заяви през март, че шокът, причинен от конфликта в Украйна, е бил толкова значително предизвикателство за управлението на банките, че не иска да увеличава тежестта чрез провеждане на стрес тестове по същото време и затова ги отложи. АЦБ обеща да предостави актуализация до края на юни. Това не се случи, въпреки че съм уверяван, че ще има съобщение по темата, когато централната банка публикува следващия си доклад за финансова стабилност.
Както самият Бейли призна, икономиката на Обединеното кралство „отслабва доста по-рано и с повече от другите“.
Анализатори от Bank of America прогнозират, че растежът на БВП на Обединеното кралство ще спадне до 0,4% през следващата година, в сравнение с 1,3% за еврозоната и 1,4% за САЩ. Рецесията вероятно е заплаха навсякъде, но със сигурност е неизбежна в Обединеното кралство.
За банките, много от които все още твърдят, че не виждат доказателства клиентите да изостават с изплащането на задълженията си или по друг начин да имат проблеми, заключението със сигурност е, че това е просто затишие пред буря. Отстъпката при европейските банки в сравнение с техните американски съперници в момента е значителна: те се търгуват при съотношение цена/счетоводна стойност от 0,61, срещу 1,06 за банките в САЩ. При липса на по-добра информация за предстоящия стрес тази отстъпка може само да се разшири.
