Иван Николов: Обезлюдяването на Босилеград, държавна политика ли е?

Нелепите кадри на които директорът на „Босил-метал” Д.О.О. Миодраг Вукайлович с убийствена ярост замеря с камъни ТВ екип на БНТ и екоактивисти от София и Босилеград, вече обиколиха Европа. Инцидентът можеше да завърши трагично. Еко-активистът Бранко Митов на косъм успя да избегне удар с тежък камък в главата, и както се вижда от видео записите, заедно с Димитър Куманов и д-р Валентин Янев, да отклонят още камъни насочени към екипа на БНТ. В опита да ги разтърве, Вукайлович нанася удар с юмрук в гърдите на Димитър Димитров, който, по една щастлива случайност, е попаднал покрай наскоро вградения му кардиостимулатор.

След пристигането на Генералния консул от Генералното консулство на Република България в Ниш г-н Димитър Цанев, полицията в Босилеград и прокуратурата във Владичин хан в момента все още провеждат следствени действия.

Посланикът на Република Сърбия Желко Йович беше извикан в Министерството на външните работи на Р България на среща със заместник-министър Васил Георгиев. Външното министерство остро осъди инцидента, категорично настоя пред сръбските власти за провеждане на бързо разследване по случая, наказание за виновните лица и изрази позиция, че насилието срещу журналисти по време на изпълнение на техните професионални задължения е в разрез със стандартите за свободно и безпрепятствено упражняване на журналистическата професия. Посланик Йович е уверил, че инцидентът е самоволна хулиганска проява и няма мотив на националистическа основа.

От своя страна, журналистическите сдружения в Сърбия УНС и НУНС и регионалната мрежа SafeJournalists на Западните Балкани, и най-много гражданите на Босилеград чрез социалните мрежи, остро осъдиха агресията срещу журналистите и еко-активистите. Дори и община Босилеград, макар и лицемерно и от немай-къде, осъди нападението.

Оттук нататък остават въпросите, какво предизвика яростта и отключи агресията на директора на „Босил-метал”Д.О.О. Миодраг Вукайлович, че да посегне срещу живота и здравето на чуждестранни журналисти и български и сръбски граждани от българска народност, и то по такъв опасен и примитивен, съвсем недостоен за човек с образование начин, при това и директор на фирма в която има и местни работници на негово подчинение?

Едва ли можем да си го обясним само със сприхавия характер и чувството за недосегаемост на г-н Вукайлович.

Няма как да не е знаел как се общува с чуждестранни журналисти, при това представители на чуждестранна държавна телевизия и даже акредитирани от държавата Сърбия. За това говори и обстоятелството, че заедно с приятелите си, ги е причакал на пътя далеч преди управителната сграда на мината. За да ги причака точно там и точно в това време, явно някой му е казал кой, кога, откъде и с каква цел ще дойде. За да постъпи по такъв брутален начин, явно и той е обмислил как, с кого и по какъв начин да ги посрещне. Значи, нападението срещу екипа на БНТ и еко-активистите е направено умишлено и целенасочено.

Въпросът е защо? Какво всъщност искаше да скрие г-н Вукайлович?

Ако се заровим назад във времето, ще стигнем до гръмките турбо-фолк изявления на кмета на Босилеград Владимир Захариев с които той, още преди 2010г. обяви „светлото бъдеще”, че руско-британската компания „Минеко” с дъщерната фирма „Босил-метал” (на чело с г-н Вукайлович), в с. Караманица ще открие „най-голямата мина за олово и цинк” в Сърбия, в която вече били инвестирани 11 милиона и трябвало да се инвестират още 12-15 милиона щатски долара!? Откриването на мината беше предвидено за 2018 г. и тя трябваше да осигури 400-500 работни места!?

Приблизително по това време, по планинските притоци на река Драговищица, почнаха една след друга да никнат мини-вецове, които прекъснаха природните токове на рекичките и унищожиха флората, фауната, селското стопанство и животновъдството в селата Караманица, Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Рикачево и Бранковци. И до днес не е ясно, по каква процедура и на базата на каква експертиза бе допуснато тяхното изграждане и особено, каква трябваше да е ползата от тях за местното население? Нали тия реки и обработваемата земя около тях винаги са принадлежали на селяните в околните села? Оказа се, че не е точно така.

През 2019 година Центърът за изследователска журналистика на Сърбия излезе с разследване, в което се твърдеше, че изграждането на мини-вецовете в Босилеградско е свързано със съмнения за пране на пари от наркотрафик на близкия сътрудник на известния сръбски наркобос Дарко Шарич, Милош Пандръц. Министерството за защита на околната среда на Сърбия тогава излезе със становище, че шест ВЕЦ-а в Босилеградско – Вировци, Река 1, Бистър, Браньовица, Тлъмино и Градище незаконно са получили разрешения за строителство от общинската управа в Босилеград и то в природно защитени зони!?

Още по-странно е, как земята и строителните разрешения за изграждане на ВЕЦ-овете са станали собственост на шефа на така наречения Сурчински клан, Любиша Буха Чуме – защитен свидетел по делото за атентата срещу сръбския премиер Зоран Джинджич? И как те впоследствие станаха собственост на Славко Пандръц – бащата на Милош Пандръц, арестуван и осъден на 10 години затвор заради заловеният в Уругвай кораб пълен с хероин?

На името на бившата съпруга на Любиша Буха Чуме, Ивана Тулович, се е водила компанията Lein от Баня Лука, която е стопанисвала мината за олово и цинк „Сасе” в Сребреница, където директор е бил Миодраг Вукайлович. Когато „Сасе” минава в процес на ликвидация, срещу Вукайлович е заведено дело, но е освободен и после става директор на мината „Босил-метал”, която разработва пилотния проект за мината „Подвирове” в с. Караманица.

Самата мина за олово и цинк „Подвирове” започна работа през 2016 г. Изпълнител на „пилотния проект” е „Босил-метал”, чийто основател е британската компания „Минеко”. Компанията има съмнителен бекграунд. Нейният основател Мики Аксентиевич има делови връзки с международната корпорация „Гленкор” в Швейцария, чийто собственик е Марк Рич, когото американските власти са издирвали за укриване на данъци. В Сърбия „Минеко” е замесен в скандали с приватизирането на известния гигант за производство на алкохол „Навип”. „Минеко” е осъден в Румъния за подкупване на съдия. Британска банка „Беркли” закрива банковата му сметка за съмнителни трансакции свързани с „мито и корупция”. Сключва договори с правителства на Балканите и управлява пет мини в Сърбия и Босна и Херцеговина. Има топилница за олово в Русия и се занимава с международна търговия с метали в Лондон и Швейцария.

През 2016 г. Министерството на земеделието и околната среда на Р. Сърбия реши, че предвиденият „пилотен“ проект е с ограничен капацитет (3 t/h) и времетраене (2-3 години), и трябва да послужи за определяне на оптималните параметри и съоръжения за бъдещите флотационни съоръжения, които, според плана, трябваше да се реализират през следващите години и не било нужно да се прави ОВОЗ!?

Съгласно изискванията на международната Конвенция за оценка на влиянието на проекти върху околната среда в трансграничен контекст, бяха осведомени съответните екологични министерства в България и РС Македония. Те пропуснаха да реагират навреме и „пилотният” проект започна с рудодобива и флотацията на изкопаната руда. Кристално-бистрите планински рекички за кратко време станаха оловно-сиви и с лепкава сива кал по краищата. Най-напред изчезна планинската пъстърва, насекомите, влечугите и птиците около реката. После и добитъкът отказа да пие вода от реката. Увеличи се и смъртността от канцерогенни и други заболявания в Босилеградско.

През 2012 г. селяните започнаха да изпращат писма с оплаквания в сръбското министерство за защита на околната среда. Оттам дойдоха сухи чиновнически отговори, че рударските, екологичните и хидрогеолочните инспекции следят положението и че не е регистрирано присъствие на тежки метали в реката!?

Междувременно, хората започнаха да се осъзнават. На територията на цяла Сърбия се появи силно екологично движение, което като никога досега, мобилизира десетки хиляди хора за защита на околната среда. Те излязоха на площадите с категорични искания за спасяване на природата от международните рудодобивни компании и безконтролното и масово изграждане на мини-хидроцентрали. Даже и правителството на Сърбия се видя принудено да отстъпи пред силния обществен натиск.

Но не и общинското управление в Босилеград.

На 4 януари 2019 г. гражданските сдружения в Босилеград и от България, излязоха на протест пред общината за замърсяването на реките с отпадните води от мината в Караманица. Кметът Владимир Захариев и директорът на „Босил-метал” Миодраг Вукайлович организираха контрапротест като се барикадираха пред общината, изведоха работниците от мината и ги насъскаха срещу еколозите, че били искали да ги оставят без работа!? Полицията даде разрешение и за двата протеста на едно и също място и по едно и също време и безучастно гледаше отстрани. Разбира се, за разлика от кмета и директора Вукайлович, никой от еколозите нямаше намерение да вдига напрежението и да влиза в конфликт с работниците от мината. Но още тогава си пролича, че органите на МВР, кметът и директорът на мината в Караманица, категорично застават срещу интересите на гражданите и са готови на всичко заради печалбите на „Босил-метал”.

От 2019 до 2021 г. мината „Подвирове” продължи да работи и да провежда флотация на оловно-цинковата руда. Притоците на Драговищица потекоха оловно-сиви и мъртви. Обогатената галенитна руда се товареше на отворени камиони, складираше се в бившата фабрика в Босилеград, после отново се товареше на големи транспортни камиони а отровният оловен прах падаше върху градините и зеленчуците, върху целият град и хората го дишаха.

Междувременно, тригодишният период на пилотния проект приключи и започнаха подготовките за регистриране и разширяване на капацитета на мината „Подвирове” за производство на олово и цинк. В този смисъл през 2021г. е задвижена процедурата по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст по проект “Разработване на оловни, цинкови и медни руди от мините „Подвирове” и „Поповица” в района на Караманица, близо до Босилеград. Българското Министерство на околната среда и водите този път влиза в ролята си и настоява да се проведе съвместно изследване за Оценка на въздействие върху околната среда на мините. Но работата на мината не спира. Тя продължава да работи въпреки липсата на ОВОС и въпреки възраженията на българското Министерство на околната среда и водите.

Съдбата на „Босил-метал” сега до значителна степен зависи от това как България ще се произнесе в процеса на ОВОС-а в трансграничен контекст. Може би точно това подразни директора Вукайлович да си изпусне нервите при срещата с екипа на БНТ? А може би и чувството за недосегаемост – „Минеко” е компания с няколко стотин милиона долара годишен оборот, договори с правителства и интерконтинентални връзки. Може да си позволи много неща в държава, в която корупцията е неписана норма на поведение.

Въпросът е кой и с каква цел го доведе и превърна Босилеград от традиционно мирно място с трудолюбив народ, животновъдство, малко земеделие, дърводобив, малко индустрия и здрава околна среда, в свърталище на съмнителни международни компании, които за по-малко от едно десетилетие с мръсните си технологии превърнаха района в отровна клоака, от която хората масово бягат? Защо въпреки присъствието на такива „успешни” и „свръхбогати” международни компании в Босилеград, в социалните мрежи изскачат потресаващи снимки и видеа на бедни, гладни, болни и изоставени в планинските села хора?

Тука някъде се крие и отговора на въпроса кой и защо изгони инвеститорите като „Юмко”, „Калинел”, „Кентавър”, „Валена”, „Носталгия” и др., които безуспешно се опитваха да инвестират в Босилеград и да предложат по-човешки условия за работа и поминък на хората.

Вероятно тука се крие и част от обяснението откъде черпи сили местната власт, която буквално е приватизирана от един единствен човек, който неусетно се превърна в едноличен собственик и господар на живота и смъртта на поданиците си. Отговорността за това не е само негова. Отговорността е на държавата Сърбия, която трябва да отговори на простичкия и жесток въпрос, дали изтреблението на българското население в Босилеградско е държавна политика или не?

Ако отговорът е ДА, да си поеме отговорността за това пред собствените си граждани, пред България и пред международната общност.

Ако отговорът е НЕ, тогава незабавно трябва да предприеме решителни мерки за консолидиране на положението в общината. /БГНЕС

––––

Иван Николов, КИЦ Босилеград. Анализът е направен специално за БГНЕС.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.