Инфлацията ли унищожава Римската империя?

В съвременния свят националните държави, империите и цивилизациите често се сравняват и оценяват по това доколко са успели да повторят успеха на римската култура. За повечето историци няма съмнение, че тя е била успешна и устойчива, което е допринесло за превръщането на Рим в „златен стандарт“, по който се оценяват повечето други общества.

По отношение на дълголетието малко общества могат да победят Рим, тъй като Римската република започва през 509 г. преди Новата ера и продължава почти 500 години, преди да се превърне в Римската империя, чийто последен западен император абдикира от трона си през 479 г. след Новата ера.

Рим е обект на почит и заради своята очевидна модерност в древния свят – римляните са дали на света течащата вода, бетона, сложната система от пътища, републиканското управление и организираните спортове. Но може би също толкова интригуващ, колкото дълголетието и модерността на Рим, е неговият колапс.

Разпадането на Римската империя е обект на огромен интерес както сред професионалните учени, така и сред широката общественост. През 1789 г. е публикувана многотомната работа на Едуард Гибън „Историята на упадъка и падането на Римската империя“. В този монументален труд Гибън основно приписва падението на Рим на вътрешната слабост и обръщането на неговите граждани от тяхната родна индоевропейска религия към християнството.

След Гибън са написани безброй книги и академични статии за упадъка на Рим с няколко теории, включително прекомерна имиграция, робство, упадък на римското семейство и използването на оловни тръби в акведуктите. Днес повечето експерти по Гръцката цивилизация, която включва и Рим, твърдят, че колапсът на империята е резултат от няколко фактора, които се комбинират, за да създадат „перфектна буря“ на цивилизационно унищожение. Някои  учени, като Осуалд Шпенглер и Арнолд Тойнби, дори твърдят, че падането на Рим е било неизбежно. Но сред всички фактори, които допринасят за крайната гибел на Рим, икономическите често се пренебрегват. И по-специално, ролята на инфлацията, която мнозина смятат за нещо нормално в съвременните икономики. Оказва се, че тя изиграва доста значителна роля, която в крайна сметка изостря вътрешните проблеми в Рим.

След като римската икономика бива безмилостно опустошена от инфлацията, границите на империята остават отворени за хуните, готите и вандалите, които просто завършват последните страници от историята ѝ, пише електронното издание Daily History.

Ролята на парите и монетите в римската икономика

Както в Римската република, така и в империята сеченето на монети се регулира от държавата. Паричните деноминации, както и съставът на монетите, са строго контролирани точно както и днес в повечето страни. Стандартната римска монета е сребърният денарий.

В повечето случаи той е бил използван за по-големи трансакции, но в за ежедневните покупки римските граждани са използвали сестерции, четири от които се равняват на един денарий. По време на републиката сестерциите се правят от сребро, а по време на империята – от бронз. Асът е най-малката форма на валута, използвана в Римската империя – четири аса се равняват на един сестерций.

Основната разлика между римската валута и днешната е, че римските монети буквално са стрували теглото си в сребро, бронз или мед. Монетите не са били „подкрепени“ със златни резерви, както е в съвременните системи, нито доверието на потребителите е определяло тяхната стойност, както е днес. В едно фискално отговорно правителство, какъвто е бил случаят през по-голямата част от римската история, системата е работила добре, но с разширяването на корупцията, системата става лесна за манипулиране, а доверието в нея постепенно започва да изчезва.

Инфлация е имало и преди Римската империя

Основната концепция за инфлацията в древния свят по същество е била същата, каквато е и днес – връзката между нарастващите цени на стоките и намалената стойност на валутата. Има много причини за инфлация, но наличието на прекомерни количества пари в обращение е най-често срещаният катализатор на инфлационните цикли. В съвременните икономики подобни цикли започват най-често, когато централните банки печатат твърде много пари, като по този начин намаляват стойността на валутата и повишават цените на стоките.

Ситуацията е била доста подобна и в древния свят, но вместо да печатат пари, владетелите са добавяли примеси към своите сечени монети. В резултат на това не само се появяват твърде много монети в обращение, но и стойността на всяка една от тях намалява, поради примесите. Подобна ситуация се разиграва в Египет стотици години преди пагубния инфлационен цикъл да удари Рим.

Около 210 г. преди Новата ера, поради икономическите проблеми, причинени от Четвъртата сирийска война, царят на Египет Птолемей IV, управлявал от 221 до 204 г. пр. н. е., девалвира валутата в опит да възстанови част от разходите по воденето на войната. Той променя паричната единица в Египет от сребърна на медна драхма. Владетелят се надявал, че по този начин ще успее да си върне сребърните монети в обращение, след което ще ги използва за плащане на военните дългове.

Вместо това обаче възстановено сребро се оказва много малко, докато все повече и повече бронзови монети се въвеждат в обращение, създавайки класически инфлационен цикъл. Не разбирайки нюансите на инфлацията, други царе от династията на Птолемеите позволяват цикълът да продължи известно време, докато крал Птолемей VI (управлявал от 180-145 г. пр. н. е.) връща отново сребърните драхми в обращение.

Процесът се повтаря около 100 години по-късно, когато Птолемей XII (117-51 г. пр.н.е.) обезценява валутата, като добавя примеси към монетите. През годините 53 и 52 пр. н. е. чистотата на сребърните монети спада от 90% на 33%, което предизвиква голям скок в цените на стоките.

Причини за инфлацията в Римската империя

Всеки урок, който може да бъде научен от фискалната политика на Птолемеите, се оказва напълно игнориран от римляните по време на ранната империя. Те вероятно са смятали, че тяхната силна икономика ще продължи да съществува вечно. След като димът от Гражданските войни се разсейва и Октавиан Август е обявен за император, Рим преживява близо 200 години стабилен и почти непрекъснат икономически растеж. Брутният вътрешен продукт на ранната Римска империя е бил подобен на този на Испания през 1700 г. сл. Новата ера, а прочутите римски пътища еволюират и се превръщат от типично военна инфраструктура в търговски връзки между далечните пазари.

С разширяването на икономиката на ранната Римска империя стабилните фискални политики при Тиберий (14-37 г. сл. н. е.) и други ранни императори допринасят за контрола върху инфлацията. Паричното предлагане нараства пропорционално с увеличаването на търговията. Освен това данъците са сравнително ниски – всяка провинция плаща само един процент данък върху богатството и плосък данък за всички възрастни граждани. Всичко това помага да се запазят цените ниски и правителствените политики да работят ефективно. Към края на втори век от н.е. обаче нещата започват да се променят.

Около 200 г. римската икономика предприема драстичен обрат, от който никога не успява да се възстанови. По това време се наблюдава рецесия, която опустошава голяма част от империята. Кризата се усложнява от така наречената „антонинова чума“, която е пренесена от източните провинции от римските войници. Тъй като чумата води до масова смъртност сред римското население, заплатите се увеличават твърде бързо поради недостига на работна ръка. Резултатът е драстично увеличение на цените на стоките, което никога преди това не се е наблюдавало в Рим. Инфлацията е била само около един процент през първите два века от Новата ера, но цените се удвояват след чумата. Непосредствените последици би трябвало да изиграят ролята на предупредителен сигнал за римските лидери, но вместо това проблемите продължават да нарастват.

Друг фактор, допринесъл за инфлацията в Римската империя, е преходът към икономика, базирана в по-голяма степен на парите. Преди 200 г. сл. н. е. недвижимите имоти стават по-популярна форма за разплащане сред богатите римляни, отколкото монетите, но след чумата Рим бързо преминава към икономика, основана на парите, поради нарастващите разходи на правителството. Нарастването на територията означава, че в империята живеят все повече хора и са необходими инвестиции в инфраструктури проекти като мостове и акведукти, за да се поддържа нарастващото население.

Римският военно-промишлен комплекс също се разраства експоненциално, което означава, че са необходими повече монети за заплащане на войниците. И не на последно място, се наблюдава увеличена употреба на пари в брой за всичко – от големите бизнес сделки до ежедневните трансакции от обикновените хора. Римските лидери бързо разбират, че с толкова много монети, които вече са в обращение, им е трудно да плащат както за обществените проекти, така и на войниците. Затова те се опитват да „поправят“ ситуацията, като обезценяват своята валута.

Въпреки че римляните водят малко записи, които са пряко свързани с девалвацията на денариите, изследванията на монети от периода показват умишлен опит за намаляване на сребърното им съдържание. Подобно на ситуацията в Птолемеев Египет, римляните започнали да добавят примеси към сребърните монети, за да могат да увеличат паричното обращение.

Процесът имаше два резултата – твърде много монети в обращение и по-евтини нови монети, в които има повече други метали, отколкото сребро. Изчислено е, че нивото на инфлация е достигнало кошмарен темп от 15 000% между 200 и 300 г. след Новата ера.  Накрая император Диоклециан (управлявал между 284 и 306 г. сл. Хр.) осъзнава, че трябва да се предприемат драстични мерки за спасяването на римската икономика и, по всяка вероятност, на самия Рим.

До 250 г. сл. н. е. инфлационният цикъл парализира римската икономика и заплашва да събори цялата империя. Вместо да атакува проблема при източника, като стабилизира валутата, Диоклециан решава да въведе ценови контрол през 301 г. Едиктът само влошава нещата, тъй като тласка потребителите към черния пазар, но цените продължават да растат. Страдащи от късогледство и липса на разбиране на икономиката, наследниците на Диоклециан в по-голямата си част също не успяват да спрат инфлационната вълна и всъщност запазват много от неговите политики, включително и държавния контрол на цените.

Последствията от римския инфлационен цикъл

Въпреки че император Константин (306-337 г. сл. Хр.) е смятан от мнозина за един от най-великите по-късни римски императори, той не успява да стабилизира пропадащата римска икономика. Инфлацията продължава още близо двеста години, като през това време данъците значително се увеличават.

Вътрешните политически проблеми се усложняват от икономическата ситуация, а концентрацията на богатството във все по-малко ръце често води до кървави бунтове. В крайна сметка римското правителство не успява да плати на своите армиите си, поради което те често обръщат мечовете си срещу самия Рим.

Така се стига до момента, в който германските племена, като готите и вандалите, нанасят окончателния смъртоносен удар на Римската империя. Това обаче вероятно не би било възможно, ако икономиката ѝ не е била фатално отслабена от прекомерния и твърде дълъг инфлационен цикъл.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.