Подобно на Земята, Луната има кора, мантия и ядро.
Центърът й обаче е от желязо и никел, което я прави втората най-плътна луна в нашата слънчева система след Йо – една от 79-те луни, обикалящи около Юпитер.
Твърдата сърцевина на Луната е с диаметър 480 км. Външната част на ядрото, което се състои от разтопено желязо, увеличава диаметъра й до 660 км, научаваме от НАСА.
В сравнение с повечето други небесни тела, сърцевината е малка.
По данни на учените литосферата на Луната обхваща по-голямата част от вътрешността й и е с дебелина около 1000 км. Мантията е широка около 1350 км, докато кората е само 50 км, пише Slashgear.Странно е, че страната на Луната, обърната към Земята, има по-тънка кора от тази, обърната настрани. Учените от НАСА не са сигурни защо.
В миналото на Луната е имала активна вулканична дейност. Образувалите се потоци лава са помогнали за изграждането на огромни равнини, които днес лесно виждаме с телескоп. След това магмата се е охладила и втвърдила, образувайки различни вътрешни слоеве. Тези различни слоеве от различни материали класифицират Луната като „диференциран свят“.
С течение на времето най-тежките елементи са се спуснали към центъра на Луната, докато по-леките са останали на или близо до повърхността.
Източник
