Силвия Петкова: Да си актьор значи да си „говорител“ на други души

Познавате я от различни роли, в различни формати – от телевизията, киното, сцената (гледайте я и в постановката „Пролетно тайнство“), а отскоро и от аудио книгите. Винаги характерна, отличима, интересна и запомняща се. Силвия е такава дори и в интервютата си или поне в това със сигурност. Отговори ни и сериозно, и през смях за трудните си за произнасяне думи, коя роля е отказала, какъв тип таксиметров шофьор би била, каква е като се сърди на мъжа си и дали си пускат „стрелички“ по темата Македония-България, и още, и още: Освен като актриса, във всичките проявления на професията, има ли друг начин, по който имаш нужда да се изразяваш? Определено се старая във всичките си изяви да оставям себе си, но не е достатъчно, разбира се. Все пак аз съм нещо като „говорител“ на други души. За да дам криле на своята, обичам да пиша. Обичам да говоря с околните, но знам, че им досаждам, та се контролирам, та това не помага особено. Обичам музиката – безкрайно – мисля, че със слушалки в ушите и тефтер в ръката успявам най-много да се излея пред себе си, но нуждата да бъда разбрана от някой друг винаги остава. В коя своя роля смяташ, че най-добре си се реализирала като актриса? Аз съм доста самокритична. Ако ме питаш – не съм доволна от нищо, което съм направила. Но предполагам е нормално, особено в киното и телевизията – гледам финалната версия месеци, години по-късно и винаги си мисля: „Ех! Защооо?! Днес бих го изиграла по друг начин!“. Но обичам безкрайно всичките си роли! Напоследък много си мисля, дали пък първите ми изяви не са много по-добри от последните. Не знам, трудно ми е да се оценявам. Раздавала съм се във всичките си актьорски превъплъщения на макс, изследвала съм, дълбала съм вътре в себе си и съм се опитала да предам послание с всяка роля. Обичам Хани от „Лов на дребни хищници“, обичам Яна Танева от „Под прикритие“… Всичките си момичета обичам – те са различни аспекти на мен самата. Силвия със съпруга си Зоран Петровски и сина им Сива   Има ли дума или фраза, която редовно се затрудняваш да произнесеш – нещо като penguin за Бенедикт Къмбърбач? Хахахаха. Опитвам се да се уча веднага щом видя грешката си, особено при озвучаването на аудио книги. Но имам няколко думи, на които винаги отвътре ми идва да добавям несъществуващи звуци. Чакай да се сетя за нещо… „бомбаНдирам“, думата „инициатива“ никога не я казвам от първия път, какво още… не се сещам, но се забавляваме много с тонрежисьорите, с които работя, защото погледът ми върви много преди изговора и често си измислям някакви небивалици, които ни разсмиват доста.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.