Съдът и неравноправните клаузи

Неравноправните клаузи в потребителските договори следва да се разглеждат от националните съдилища служебно

Ново решение на Съда на Европейския съюз

С решение от 17 май 2022 г. Съдът на Европейския съюз се произнесе по няколко преюдициални запитвания, свързани с потребителското право и потребителските договори. Въпросът, зададен на Съда, е дали националните процесуални принципи, какъвто е принципът на присъдено нещо, могат да ограничават преценката на националните съдилища по отношение на неравноправни клаузи в потребителски договори.

Какво е „принцип на присъдено нещо“?

Принципът на присъдено нещо е процесуален принцип, който намира приложение в правораздаването. Той „защитава“ съдебните решения, които са влезли в сила окончателно и спрямо които се изтекли всички предвидени за защита срокове, да не могат да бъдат променяни или оспорвани впоследствие. Това е защита от една страна за съдебния процес – съдът да не се произнася повторно по един и същи спор с един и същи предмет и страни, а също така и за самите страни в процеса – веднъж влязло в сила това съдебно решение правата, които черпят страните, са защитени и неоспорими.

Как е свързано това с неравноправните клаузи?

Както най-вероятно сте запознати, ако сте чели предишните ни статии по темата за неравноправните клаузи, това са такива условия в потребителските договори, които са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до дисбаланс на правата на потребителя спрямо правата на търговеца. Т.е. смисълът е, че потребителят – физическо лице, което ползва услуги, закупува стоки и сключва договори в своя полза, притежава  една специална защита. Нуждата от такава защита произлиза от по-крехката му позиция на потребител при сключване на сделки с търговци или доставчици.

Неравноправните клаузи в договорите поначало са нищожни – те не притежават правна сила и съответно не могат да обвържат потребителите. Договорът продължава да бъде валидно сключен и да поражда права и задължения, но без частите, които могат да бъдат определени като неравноправни клаузи.

Какво е решението на Съда?

Съдът на Европейския съюз посочва, че националните съдилища са длъжни служебно да преценяват неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Редът за провеждане на съдебните производства и законовата регламентация на тези производства се определя изцяло от съответната страна членка и не попада в обхвата на правото на ЕС, но това не трябва да е пречка за защита правата на потребителите. В този смисъл правото на Съюза не допуска процесуалната автономия да е основание съдът да не направи служебна проверка за неравноправност или след изтичането на всички възможни срокове потребителят да не може да се позове на неравноправността на посочените клаузи в това производство или в последващо по установителен иск, когато няма изрично произнасяне от страна на съда относно този им характер.

Какво казва българското законодателство?

В българското законодателство има добра уредба по този проблем. От една страна в чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите законодателят с императивна правна норма определя неравноправните клаузи в потребителските договори като нищожни. По силата на чл. 7, ал. 3 от ГПК е въведено задължението за съда да следи служебно за такива клаузи, като при установяването на такава клауза, на основание чл.411, ал.2 т.3 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. Именно тази благоприятна за българския потребител регламентация съдейства превантивното избягване на въпроси, които все още възникват в други държави от Европейския съюз, и които  доведоха до описаното по-горе решение на Съда на ЕС.

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.