Транспортната инфраструктура в България – инвестиции и основни проблеми

Развитието на транспортната инфраструктура остава тясно свързано с цялостното икономическо развитие. По време на пандемичния бум през 2020 г. именно транспортът успя да запази здрави световните търговски връзки между държавните и различните индустрии. Темата за транспортната инфраструктура в България продължава да се дискутира на политически и бизнес ниво, докато се търсят решения за интегрирането ѝ на европейско ниво.

Развитието на въздухоплаването, железопътния транспорт и пътната национална мрежа беше обсъдено от панелисти по време на събитието „Стратегическа инфраструктура и инвестиции 2022“, организирано от Градът Медиа Груп, с медийни партньори Investor.bg, Imoti.net и Bloomberg TV Bulgaria.

Мащабни инфраструктурни и инвестиционни цели представи Хесус Кабайеро, изпълнителен директор на „СОФ Кънект“ АД – концесионерът на летище „София“. Според него компанията предвижда 28% редуциране на собствените си емисии на парникови газове до 2026 г. и въглероден неутралитет до 2036 г.

Над 140 млн. лв. ще бъдат инвестирани в софийското летище през първите пет години на концесията при първоначално предвидените 43 млн. евро, изтъкна Кабайеро. Отделно „СОФ Кънект“ ще модернизира и разшири Терминал 2. Процесът предвижда увеличаване на капацитета на терминала относно обслужваните полети, като допълнителният брой ще съответства на полетите, които към момента поема Терминал 1. Последният ще запази своята автентичност на сграда с архитектурна стойност, като ще се сдобие с нова функционалност, свързана с бизнес авиацията.

Терминал 2 ще бъде основно реконструиран. Планиран е цялостен редизайн на горното ниво на терминала, където ще се разположат бизнес салоните. Част от трансформацията е и отделянето на пристигащи и заминаващи пътници.

Според Кабайеро концесионерът ще развие летище „София“, базирайки се на пет основни стълба: инфраструктура (т.нар. умен град, наземни и подземни връзки); ефективност (осигуряване на комфорт в терминалите); фокус върху инфраструктурата (автентична архитектура); служителите (отношение към клиентите); и дигитализация.

Очаква се изграждането на Терминал 3 да бъде завършено до 2030 г., като мисията на компанията е да превърне целия комплекс в „5-звездно регионално летище“.

Общата сума, която ще бъде инвестирана в летище „София“ от концесионера, ще достигне приблизително 300 млн. лв., каза още Кабайеро.

За настоящите проекти, по които работи Агенция „Пътна инфраструктура“, разказа инж. Златка Петева, директор дирекция „Изпълнение на проекти по ОП Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020 г.“ към АПИ. Петева акцентира върху някои от най-важните елементи от националната пътна инфраструктура. По думите ѝ работата по изграждането на автомагистрала „Европа“ продължава, като в момента дейността е съсредоточена върху участъка Калотина-Драгоман. Продължава работата и по строежа на АМ „Русе-Велико Търново“, като се очаква проектът да бъде завършен до 2030 г., при обща дължина от 133 км.

Продължава дейността по модернизирането на пътя София-Монтана, като и тук хоризонтът за приключване на работата е 2030 г. По-рано ще приключи изграждането на скоростния път Дупница-Кюстендил-Гюешево (2028 г.), както и пътя Видин-Ботевград (2028 г.).

Според Петева все още няма финално решение за участъка на АМ „Струма“ при Кресненското дефиле. „През 2017 г. беше избран вариант на решение – двете платна да се разделят, като дясното да използва сегашния път, а другото да заобикаля. Все още обаче няма инвестиционно намерение“, изтъква Петева, добавяйки, че не са налице и определени консервационни цели за защитените зони в дефилето.

Визията на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) по отношение на България представи Асен Антов, старши транспортен специалист, регионален консултант в ЕИБ. Според Антов европейската кредитна институция се стреми да стимулира изграждането на един „по-интелигентен и по-устойчив транспорт“, осланяйки се на няколко точки: преход към по-чист транспорт; насърчаване на електрическата мобилност; алтернативните горива‘ и иновативните технологии.

Основният фокус на ЕИБ пада върху развитието на железопътната инфраструктура, където правилата са отпускане на финансиране са сравнително облекчени.

„Не така стои положението с пътната инфраструктура обаче“, посочи Антов, добавяйки: „Тук има значително повече изисквания, което е разбираемо, като се има предвид, че ЕИБ се стреми да стимулира чистия транспорт“.

Според Антов финансиране от ЕИБ на проекти от пътната инфраструктура може да бъде осигурено при превеждане на Оценката въздействие върху околната среда (ОВОС) и Оценките за съвместимост (ОС) в съответствие с европейското законодателство и Натура 2000. Отделно, проектите трябва да имат доказана икономическа ефективност.

Антов визира инициативата JASPER, в която си съдействат ЕИБ и ЕК и която подпомага страните да изготвят проекти за финансиране. Основните бенефициенти на програмата са Румъния, Полша и Хърватия.

За състоянието на националната железопътна мрежа говори Марио Гълъбов, председател на управителния съвет на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ).

По думите му железопътният транспорт никога няма да изгуби позициите си въпреки продължаващата трансформация в сектора на автомобилите. Въпреки това Гълъбов посочи множество проблеми, които трябва да бъдат решени по отношение на българската железопътна инфраструктура: липсата на финансиране; на дигитализация; на поддръжка; на служители (работници и експерти); на комфорт за пътниците.

Гълъбов посочи, че през 2027 г. трябва да приключи проект за скоростното трасе от сръбската до турската граница, който ще позволи на влаковете да се движат със скорост от 160 км/ч.

„Така, от София до Пловдив ще стигате за един час“, изтъкна Гълъбов, който допълни, че в момента НКЖИ е в процес на интегриране на нови системи за сигнализация.

Според него въпреки че се подменят старите композиции с нови машини и вагони при пътническите превози, основното звено на БДЖ, което носи рентабилност, е товарния транспорт и по-специално интермодалните превози. „Именно към това трябва да се стремим да се развиваме“, изтъква той, визирайки интермодалния транспорт.

„Магистралите трябва да останат само за леките коли“, добави Гълъбов.

За разширяването на мрежата на метрото в София и за интермодалните практики в транспорта говори проф. д-р инж. Стоян Братоев, изпълнителен директор на „Метрополитен“ ЕАД. Според него е нужно да се гледа „обект по обект“ при околоградската железопътна инфраструктура, за да се гони максимална ефективност, когато става въпрос за интермодален транспорт. За пример той даде проекта за гара в Обеля, където изграждането на метеостанция може да увеличи значително потока от пътници за метрото и да осигури удобна връзка за пътуващите.

По думите му могат да се разработят проекти за използване на един билет за различните видове транспорт в рамките на едно пътуване.

За съвременните технологии и решения относно пътната инфраструктура говори Деан Безлов от  Myx robotics. Той подробно обясни дейността на компанията и проектите, по които работи – моделиране на дадена инфраструктура нейното използване на базата на заснемане чрез дронове и създаване на 3D модели.

„Един от първите ни проекти беше да преброим дърветата в Борисовата градина“, споделия още Безлов.

По статията работиха: Аспарух Илиев, редактор Елена Илиева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.