Туристи слагат шлемове в крепостта „Борóвец“, правят ризници

  • Уникален празник в една от твърдините, която пазела проходите на Стара Планина
  • Надживяла е велики императори, близо е до „Урвич“

Уникална възстановка край китното село Разлив, близо до Правец, ще се проведе този уикенд.

В подножието на крепостта всички посетителите ще могат да се снимат с облекло и снаряжение отпреди 15 века.

По време на празника ще има демонстрации на екипировка и въоръжение на късноримската армия, нейните военни стратегии и тактика на строй и начин на бой. Ще бъде показано и как „варвари“ са щурмували римските легиони.

Туристите ще стрелят с лъкове, ще слагат шлемове и ще обличат доспехите от онова време.

Ще има и демонстрации на отдавна забравени занаяти – сечене на монети, предене и работа с вълна, шиене на ризници и други.

Гостите ще могат да се докоснат и до тайните на римската медицина и античните настолни игри. Ще бъдат представени арианска проповед и обред за покръстване на езичници от епископ. Пред присъстващите ще се отслужи раннохристиянска литургия, ще се демонстрира полагане на клетва пред императора – „федус“.

Очаква се атракцията да събере огромен брой туристи, които не са се събирали на тази твърдина на ръба на Стара планина отпреди пандемията.

Крепостта „Борoвец“ (с ударение на втората буква „о“) е малко известна, но крие големи тайни от миналото. Намира се на 4 км северно от с. Разлив на връх „Голям Борoвец“ и е с площ 5200 дка, което я поставя в категорията на средноголемите крепости. Приблизителните й размери са 105 на 50 м с ориентация северозапад-югоизток.

„Борoвец“ е част от Старопланинската укрепителна система. В античността е включена в система от крепости на територията на днешните Ботевград, Правец и Етрополе.Свързана е с отбраната и охраната на важни пътища и проходи през Балкана.

Стратегическото й местоположение позволявало пряка зрителна връзка с другите големи твърдини в района – знаменитата „Урвич“ при с. Боженица, крепостите „Острома“ и „Чертиград“.

След множество археологически разкопки на „Борóвец“ е разкрита мощна укрепителна система, като стените са зидани от ломени камъни с различна големина, свързани със крепък хоросан. В стената са открити отвори за оттичане на дъждовната вода. В югоизточната част на крепостта са открити вход и правоъгълна кула. Проучена е и цитаделата, където се откриват сгради, изградени от трошени камъни, както и една сграда на хоросан с по-различно предназначение.

  • Войници и занаятчии обитавали „Борóвец“

От историческия музей в Правец обявиха, че благодарение на интензивната работа по време на разкопките е открито голямо количество фрагменти от керамика от първото хилядолетие пр. н. е. до VI в. от н. е.

По всяка вероятност в древността на това място е имало тракийско светилище, което е продължило да съществува и през римския период.

Досега са открити различни предмети от бита, фибули, стрели, оловна пластина с надпис на гръцки език, монети, каменни точила, фрагменти от бронзови огледала, оловни рибарски тежести, керамична лампа.

Проучени са руините на 12 от постройките навътре в крепостта. Повечето са с по едно помещение и с правоъгълен проект, а една от тях е имала четири стаи. Уличната мрежа се е състояла от тесни и къси пасажи сред постройките, маркирани по натурален метод от очертанията на сградите.

В източния клон на „Борoвец“ археолозите са разкрили остатъци от

  • ковашка пещ за обработка на метал

строена през VI век. Тя е била изградена от натрошени камъни със спойка от кал и хоросан, а от вътрешната страна е измазана с 20-сантиметров слой от хоросан, счукани тухли, въглени и шлака.

Потвърдено от проучванията е и времето на обитаване на обекта. Откритите находки и материали доказват, че на билото на хълма в края на V и през IV в. пр. н. е. има тракийско поселение и светилище.

„Борóвец“ е възникнал през втората половина на III в. като стражева крепост и убежище във време на опасност. Твърдината е функционирала до края на VI в.

Сградите нашепват за миналото

Постепенно става постоянен център за обитаване след масовите варварски нашествия през късноримската епоха и късната античност. Разкрити са данни за нападения от готи, хуни и авари.

Населението от равнината в края на IV и най-вече през V-VI в. масово се крие и установява за постоянно по високите и труднопроходими райони. Останките от гъсто разположените сгради във вътрешността на крепостта и крепостните съоръжения доказват, че тя има функции на укрепено селище. Регистрирани са и множество следи от опожаряване.

Що се отнася до античното укрепление на възвишението, то е изградено към средата на III в. и функционира най-късно до края на VI или началото на VIIт век.

С наближаването на края на III в. в центъра на хълма е издигната сграда, която има представителен монументален вид (разположена е в най-високата централна част на крепостта и вероятно има административно-резиденциален или култов характер). По същото време е изградено и укреплението.

Силно дестабилизирани от военните поражения през 270-272 г. римските гарнизони са принудени да изоставят териториите на север от Дунав и да се изтеглят на юг от реката. Те се заселват в района на Сердика, където формират нови провинции.

Нападенията на готите

Получените геоложки данни на крепостта „Борóвец“  показват, че изграждането на укреплението е станало около 60-те и 70-те години на III в. и може да се свърже с описаните по-горе събития. Развивало се е и през IV в. и е функционирало до VI в. Един от преломните моменти, който дава импулс за изграждане на малки укрепления, като това на „Борoвец“, вероятно е свързан с масираните готски нападения в периода след 248-269 г.

Открити са останки от времето на императорите Елагабал (218-222),  Гордиaн III (238-244), Траян Деций (249-251), Валериан I (253-260), Клавдий II Готски (268-270) и Аврелиан (270-275), Константин I (306-337), Валентиниан I (364-375), Теодосий I (379-395), Марциан (450-457), Лъв I (457-474), император Юстин т (518-527) и Юстиниан I (527-565).

Цяла кавалкада от любопитни данни може да се научат от историческия музей в Правец. Но археологическите изследвания продължават и се очакват още открития, които да извадят на бял свят по-голям епизод от историята на „Борóвец“.

 standartnews.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.