„Дайте малко пари, господине“, се чува на оживени улици в Париж обезпокоително много пъти. В кратките мигове, когато се разменят монети или погледи, човек често вижда уморени изражения на хората, които са се сблъскали с реалностите на уличния живот и спането под звездите, пише Al Jazeera.
Други не изглеждат така. Ако не искаха пари, човек лесно може да ги сметне за туристи, които просто се разхождат наоколо с куфарите си.
Въпреки различния им външен вид всички тези хора са свързани с една и съща трагична съдба – през годините те са станали жертва на драматичната и разрастваща се жилищна криза във Франция.
Звучи невероятно. На хартия третата по големина икономика в Европа има едни от най-обхватните жилищни политики в света.
Подслонът е основно право и в последните 30 години френските власти последователно приемат закони, засилващи достъпа до места за настаняване.
От 2007 г. насам има дори закон, който предвижда право на жилище. Той изисква от държавата да осигурява дом на всеки гражданин или чуждестранен жител в нужда.
На практика обаче това не се случва.
“Законът не е ефективен, защото политиците не го спазват“, казва Фани Плансон, мениджър в неправителствената организация Secours Catholique. „Целта на закона е да гарантира жилище за хора в нужда, но това невинаги се случва“, допълва тя.
Три пъти повече бездомници
Цифрите говорят сами за себе си. В доклада си от 2022 г. фондация „Абе Пиер“ отбелязва, че бездомното население във Франция е достигнало най-малко 300 хил. души, три пъти повече спрямо 2001 г.
Малко преди коронавирусната пандемия националната статистическа служба INSEE установи, че 146 деца са били родени на улицата, четири пъти повече спрямо 2017 г.
Причините за бездомничеството са много. Цените на жилищата нараснаха главоломно, стимулирани от спекуланти и от предизвикателствата с регулирането на платформи за наеми като Airbnb.
В същото време френските власти от години намаляват разходите за общински жилища, което води до хроничен недостиг в ключови градове.
„Има десет кандидати за всяко свободно социално жилища в Ил дьо Франс, много от които имат приоритет по закон“, казва Фарида Мюзаева, служител в Action Logement, компания която строи общински жилища в сътрудничество с местните власти.
„Над два милиона души чакат за общинско жилище и броят им продължава да расте. Много хора чакат в списъци с години“, коментира тя. В страна, в която бедността расте, много кандидати не могат да чакат толкова дълго преди да се озоват на улицата.
Обещанието на Макрон
Френският президент Еманюел Макрон обеща промяна. Малко след изборите през 2017 г. френският лидер заяви, че не иска вече „жени и мъже на улиците“.
Няколко месеца по-късно правителството задейства петгодишен план за борба и намаляване на бездомничеството.
Вдъхновена от изключително успешната финландска политика “жилището на първо място, целта беше живеещите на улицата хора да получат бърз достъп до жилища и социални услуги.
Но макар да има известни подобрения в плана, Сметната палата заключи, че той до голяма степен е неефективен.
Дяволът е в детайлите. Макар че финландската политика „жилището на първо място“ предоставя безусловен постоянен достъп до жилища, френското правителство е съсредоточено повече върху предлагането на краткосрочно извънредно настаняване.
По този начин според редица асоциации правителството по невнимание или нарочно е пропуснало същността.
В същото време прилагането на плана в най-добрия случай е неравномерно, често зависи от прищевките на местните власти и представители на държавата.
Напълно скандално
„Макрон трябваше да си държи устата затворена“, казва Ан Жубер, водещ член на лявата коалиция „Нов народен екологичен и социален съюз“.
„Това явно не е проблем за него и в първото му правителство нямаше министър за жилищната политика. В крайна сметка те създадоха министерство на териториалната свързаност, но този проблем беше споменат само мимоходом. Откакто дойде на власт, решенията на Макрон в действителност са антижилищни“, отбелязва Жубер.
В първия мандат на президента жилищните субсидии бяха намалени, а строителството значително се понижи. В същото време много временни жилища бяха вдигнати, без да се осигури алтернативно настаняване на обитателите им.
“Всички знаем решението на тази криза“, казва Жубер. Участниците на жилищния пазар са съгласни, че строителството трябва да е основен приоритет.
В същото време мнозина настояват за контрол на наемите и квоти за намаляване на броя на отдаваните жилища в платформи за краткосрочно настаняване.
Има и съгласие, че изгонването от жилището трябва да е краен вариант, запазен само за крайни случаи или когато е намерено алтернативно настаняване.
Празните жилища също са проблем.
„Париж има много празни апартаменти и това е напълно скандално“, казва Жубер. „Тези апартаменти често са притежавани от чужденци, които прекарват една-две седмици на година в града. За да ви дам пример, около 40% от жилищата в Ил дьо ла Сите са необитавани“, допълва тя.
„Градът има данък за такива случаи, но собствениците предпочитат да плащат, вместо да отдават имотите си под наем. Ясно е, че тези практики трябва да спрат“, категорична е Жубер.
