/КРОСС/ Българските полярници се подготвят за следващата си експедиция до Антарктида. За първи път нашите учени ще пътуват със собствен кораб от Варна до остров Ливингстън.
Подводният свят е ново измерение за голяма част от тях. „Имат възможността да научат как да събират проби под водата“, обясни доц. Любомир Кендеров от подводен клуб „Южен залив“ при СУ.
Под водата учените влизат с всевъзможни измервателни уреди. Целта им е да събират проби от дъното. „Морската биология, морската геология и други дялове на науката, които се случват под водата, са слабо развити – не само за нас, но и по принцип, защото тази среда е крайно агресивна и човек тепърва навлиза в нея“, подчерта Кендеров.
Механизмът, който учените ни използват в Черно море, е същият, който ще им трябва и на Антарктида. „Черно море, въпреки че е много по-топло от Южния океан, има много сходства с него. Например, Черно море замръзва през зимата. Черно море, заради честите цъфтежи, е по-мътно и водолазите трябва да имат специфични условия. Ние не сме като в Средиземно море да виждаме десет метра напред, така е и в Южния океан заради денонощната фотосинтеза. Водата е мътна и водолазите трябва да се съобразят с това нещо“, обясни Кендеров.
Доц. Любомир Кендеров вече има опит в гмуркането край остров Ливингстън. Благодарение на подводното ориентиране в ледените води на Антарктида, българските учени успяха да донесат у нас жив екземпляр от легендарната ледена риба.
„Това е рибата която няма нормалната за всички гръбначни животни червена кръв. Тя има една бледа течност, тъй като няма хемоглобин. Беше уловена от членове на експедицията и всички тези материали ги изложихме в Природонаучния музей и в РИМ-Пловдив“, каза той.
Тази година експедиция ни заминава със собствен кораб към ледения континент – сбъдната мечта за българската наука.
„Това ще е историческо плаване. За пръв български кораб, научноизследователски, с български флаг ще влезе в Световния океан и ще стигне до Антарктида. Където са едни от най-опасните за плаване води. Така ние ще докажем на света, че сме морска държава. Защото в България досега, под български флаг, научноизследователски кораб не е излизал от Черно море“, отбеляза проф. Христо Пимпирев.
Сред задачите на българските учени е изграждане на научноизследователска база, десетки изследвания, свързани с полезните изкопаеми на ледения континент като златото.
„Само преди една седмица, ние класирахме и ободрихме четири проекта за работа в Антарктида на млади учени. Това са учени под 40 години, студентски колективи, тъй като това е континентът на младите“, посочи проф. Пимпирев.
Проучвания, които могат да ни дадат отговори за климатичните промени. И такива, които да отговорят на въпроси, близки до паранормалното. „Сънят е изключително интересно явление. Почти всички полярни изследователи, които са работили там, споделят че сънуват свои починали близки като живи, разговорят с тях“, обясни проф. Пимпирев.
Полярник номер 1 – проф. Христо Пимпирев, също сънувал своите близки. „Аз съм сънувал на Антарктида моите починали родители, говорил съм си с тях, все едно са в стаята“, сподели професорът.
