Гигинският манастир „Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян“, един от най-красивите в Пернишка област, е бил превърнат в концентрационен лагер след преврата на 9 септември 1944 г. За съжаление, все още се знае много малко за тази трагична история, предаде репортер на БГНЕС.
След като комунистите взимат властта за манастира настъпват тежки временна. Тук се настанява Радомирският партизански отряд предвождан от прословутия кръволок Славчо Радомирски, разказа пред БГНЕС настоящият игумен архимандрит Никанор.
Славчо Радомирски е един от организаторите на прочутите терористични групи на БКП, които в периода на Втората световна война ликвидират изтъкнати български военни и интелектуалци. Той е и сред организаторите на неуспешното покушение срещу най-големия български журналист от онази епоха Данаил Крапчев, което е трябвало да бъде извършено на 23 март 1943 г. от Иван Буруджиев – баща на Татяна Буруджиева, началник на кабинета на премиера Сергей Станишев и бивш депутат от БСП.
След 9 септември Славчо Радомирски заема редица отговорни партийни и военни постове. Произведен е в генерал-майор, многократно е бил депутат в комунистическите Народни събрания, които с единодушие приемаха всички спуснати от Партията решения.
„По спомени на хора от селото, които лично съм чул, манастирът е превърнат в малък концлагер или затвор“, продължи разказа си игуменът архимандрит Никанор.
В него са докарвани бивши министри, които все още не са били ликвидирани от народната власт, както и приближени на царското семейство.
„Става дума за периода от септември до ноември 1944 г. Тези хора са били транспортирани с открити камиони и са били виждани от жителите на селото, тъй като много често са спирали там за кратък отдих. След това са били разстрелвани в околностите на манастира“, каза архимандрит Никанор.
Той разказа историята на двама полицаи, които по време на войната са служили на островите Тасос и Самотраки. В качеството си на такива новата власт решава да ги разстреля, но по чудо оцеляват. Млада партизанка, чийто живот е спасил един от полицаите, се застъпва за тях и те са освободени. Но това е единичен случай, за повечето от задържаните без съд и присъда манастирът и неговите околности се оказват последен дом.
Друг известен случай е местен от близкото село Непразненци, който през 1964-1965 г., т.е. 20 години след „червения терор“, докато пасе овцете си открива човешки кости в едно дере. Като добросъвестен гражданин той информира местните власти, а те на свой ред предават информацията „там където трябва“. „От там където трябва се обаждат и предупреждават, че, ако на човека му е мил животът, трябва да мълчи. Костите са били заровени на друго място. След 10 ноември 1989 г. човекът, който тогава вече е много възрастен, се осмели да свидетелства“, сподели архимандрит Никанор.
Известно е също така, че в района са докарвани и концлагеристи от „Куциян“. Това е бивша въгледобивна мина в Пернишко, която след 1945 г. е превърната в лагер. Той е един от основните в страната до 1950 г., когато е закрит, а затворниците от него са били изпратени в зловещия „Белене“.
„Затворниците от „Куциян“ са секли дърва за отопление. По това време тук не е имало такава красива гора, както днес“, заяви нашият събеседник и добави: „Всичко това са неща, които лично съм чул от възрастни хора, на които може да се има доверие“.
За трагичните събития, разиграли се в района на манастира, няма написани научни статии или монографии, които да документират престъпленията на комунистическия режим. „Гигинският манастир е както място на молитви и святост, така и място на мъченичество“, завърши своя разказ неговият игумен архимандрит Никанор. /БГНЕС
