Д. Димитров: България има нужда от стратегически поглед

Политическото лято завършва за очакващите промяната с разочарование, разбити илюзии и надежди за овладяване на политическата нестабилност и поредицата от кризи, а на опозицията предостави възможност да направи нов опит за реабилитация в поредните предсрочни избори на народното представителство.

Ниското доверие, съпътствано от пропадналите показатели на икономическа и медийна свобода, се настани трайно в обществото в резултат на дългогодишните действия на тесния кръг овластени, в желанието им да преразпределят обществения ресурс по свое усмотрение и интерес, без страх от съдебно преследване. Корупцията и безнаказаността са пуснали толкова дълбоки корени, че деградират обществената тъкан до загниване, което превърна крехката ни демокрация в хибрид между партокрация и олигокрация. Този над тридесет годишен модел на развитие, без зачитане на обществения интерес, е вече изчерпан.

Все още не се наблюдава критична маса от мобилизиращи сили, които да произлязат от колективния разум, но това е задължително да настъпи, ако не искаме да изгубим държавността си. За съжаление живеем във време, в което социалната деградация води до декомпозиция на съвременните общества, което още повече усложнява решаването на политическото уравнение у нас.

В предстоящите нестабилни месеци и години ще бъде необходимо неимоверно напрягане на интелектуалните сили в цялото общество, компромиси за намиране на пресечната точка на разнопосочните понастоящем интереси, мотивация и енергия за интеграционни процеси, които да доведат до формулиране на нов обществен договор, почиващ на върховенството на закона, спазването на демократичните принципи и зачитането на човешките права и свободи, който да замени изчерпания вече олигархично-партократичен модел. Но демократичните институции могат да бъдат устойчиви само когато повечето хора осъзнаят ползата от тяхното функциониране и на изборите не дават вота си за политически сили, които обещават чудо за един ден. Изстрадалите български граждани жадуват най-после да се появи отговорна политическа формация, която борави с категориите на бъдещето, поставя и изпълнява високи цели и стандарти в обществото, която да предостави сериозна експертиза и управленска програма за устойчиво демократично и икономическо развитие на страната с визия поне петдесет години напред. Това не е невъзможно и не е патент единствено на Великите сили. Повечето ни съседи също го правят, макар да не се вижда с просто око, но и днес продължаваме да берем ядове с национални стратегии, формулирани в средата на деветнадесети и началото на двадесети век в близкото ни обкръжение.

Стратегическият поглед е крайно необходим, тъй като външните предизвикателства пред страната ни няма изгледи да отслабят влиянието си в дългосрочен план, а ако искаме да оцелеем като държава, екзистенциално важно е да прекъснем многовековната прокоба да бъдем обект на отрицателните геополитически въздействия. Благодарение на френското председателство в ЕС, опасността от разиграването на малцинствената карта беше временно преодоляна, но е наивно да се мисли, че страницата е затворена завинаги. Затова България трябва да разширява експертизата си и да продължи да разяснява на високо и най-високо равнище пред своите западни и източни партньори и съюзници, защо е избрала гражданския, а не етническия модел на обществено-политическо развитие. Резултатите от етническия модел се виждат най-отчетливо в Босна и Херцеговина, където вътрешните дезинтеграционни процеси продължават да се задълбочават, подпомагани от външното влияние на познатите антидемократични сили от близкото и по-далечно източно направление. Другата геополитическа опасност с потенциал отново да взриви Балканите, произтичаща от опита за декомпозиция на Косово под терминологията „размяна на територии“ със Сърбия, също беше преодоляна със „смяната на караула“ в Белия дом, но не можем да бъдем сигурни доколко процесът е устойчив, имайки предвид изявленията напоследък от бивши посредници в преговорите между Белград и Прищина. Индикации, че енергията за противопоставяне и конфликти на Балканите не е изчерпана, идват и от действията на лидера на босненските сърби Милорад Додик, които провокират към сепаратизъм и дезинтеграция, и чиято възпламеняваща реторика създава много главоболия на ЕС и НАТО, като отклонява фокуса от Украйна в ключов момент.

Войната на Русия в Украйна изостри противопоставянето и повиши напрежението у нас до точката на кипене, като в крайна сметка допринесе за краткия живот на вече бившето правителство, което можеше да направи много повече за ограничаване на икономическото и политическо влияние на Кремъл от акта на изгонване на седемдесетте руски дипломати. Урокът е, че показността трябва да бъде заменена с ефективност, а за това освен смелост е необходим консенсус на политическите фактори с евроатлантическа ориентация, който да изготви и решително да изпълни план за ограничаване на руското влияние в страната, което се реализира преди всичко посредством газовата, петролна и атомна енергийни политики. Не е нужно да се лишаваме от руските енергоносители, но отношенията трябва да бъдат сведени до чисто икономически. Това може да бъде постигнато единствено чрез диверсификация на източниците и маршрутите на доставка на енергоносители, както и влизане на държавата в правомощията си по отношение на регулациите, така че да няма изключения за данъчни и митнически преференции за руските стопански субекти на българска територия и акватория, които ощетяват държавния бюджет със стотици милиони лева годишно.

Няма съмнение, че продължителността и крайния резултат от войната в Украйна предстои да преначертаят геополитическата карта в Европа, като първият ефект е вече налице с решението на Швеция и Финландия за влизане в НАТО. Това е стратегически важно решение, което ще засили още повече значението на Балтийско и Черно море и държавите с акватории в източния фланг на НАТО. България ще бъде изправена пред предизвикателството да развие неголеми, но модерни ВМС, със съпътстващата брегова инфраструктура за противовъздушна и противокорабна отбрана, възстановяване и модернизация на близките до морската ивица летища за авиационна поддръжка, железопътна инфраструктура и пр. Проектът на Триморието (Балтийско, Черно и Адриатическо море) вероятно ще получи нов импулс за развитие. Наред с интереса на Хърватия (потенциално и на съседните Словения и Босна и Херцеговина) да развиват коридорите от Адриатическо към Балтийско море, България, заедно с Албания и Република Северна Македония трябва да положи усилия за рестарт на проекта за Коридор 8 от пристанище Дуръс до пристанище Бургас, като докаже пред своите партньори от ЕС и НАТО стратегическото значение на коридора в контекста на новата архитектура на НАТО в Източна Европа, която предстои да се реализира.

Благодарение на факта, че страната ни е граничеща по море със зоната на военния конфликт в Украйна, за втори път в кратък исторически период, след войните в бившата Югославия, пред България се разкрива уникалната възможност да се впише като надежден, стабилен и доверен съюзник и партньор в НАТО и ЕС, която този път не трябва да бъде пропиляна. /БГНЕС

–––––––

Анализ на Детелин Димитров, външнополитически наблюдател.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.