Музеят към храм-паметника „Св. Ал. Невски“ съхранява оригинални икони

Иконите в музея към храм-паметника „Св. Александър Невски“ са заети от различни места в България. Всички са оригинални, нямаме нито едно копие. Това заяви в интервю за БГНЕС Мариела Стойкова, уредник в музея към храм-паметника „Св. Александър Невски“.

Въпреки, че първоначалният замисъл при построяването на помещението е то да играе ролята на крипта, съхранявайки мощите на видни духовни лица, след една голяма поредица от изложби в България и по света, които са свързани с българската икона, е взето решение той да се превърне в музей. „Тук, когато се създава музеят през 1965 г., участват едни от най-големите български учени в подбора на произведенията, като една малка част от тях, които и днес са в музея, са собственост на Националната галерия“, уточни уредникът. Други от произведенията в по-голямата си част са временно в музея, като за тази цел са сключени договори с различни музеи в страната, както и с църкви и манастири.

„Имаме различни звена, в които показваме различни етапи както хронологически, така и териториално от развитието на църковното изкуство по нашите земи. Най-старият ни експонат е от края на IV – началото на V век и произхожда от Хан Крум, Шуменско“, каза тя и допълни, че това е стенописен фрагмент, който показва връзката с раннохристиянското изкуство.

В експозицията могат да бъдат видени най-ценните и представителни икони, свързани с Несебър, Созопол, Велико Търново, Бачковския манастир, като е направен опит във всяка една група, която представя съответния регион, да бъдат включени произведения от възможно най-ранната и най-късната епоха. „Най-късните ни произведения са от края на XIX век и се свързват със Самоковската художествена школа“, уточни уредникът на музея.

Освен произведенията, представени по хронологичен и териториален принцип, има и няколко звена, които са малко по-тематични. Едното се намира в малка ниша, непосредствено до иконостаса, като там са събрани предмети, свързани с богослужението, което се извършва зад олтара и обикновено те не могат да бъдат видени от посетителите експонирани по този начин в църква или в музей.

„Имаме звена, свързани с българските светци, като култът към тях се формира през периода на Възраждането. Имаме такива центрове, които са свързани с поклонническите движения до Света гора, до Синай, до Йерусалим като най-голям поклоннически център и в тях сме представили различни произведения, които поклонниците са носили от тези земи“, съобщи Стойкова.

По отношение на иконостаса, уредникът на музея обясни, че той произхожда от Рилския манастир и е създаден около 1811 г. Дърворезбата е създадена от неизвестни бански дърворезбари, а иконите са дело на светогорски зографи, като някои от тях са атрибуирани като дело на Никифор. В т.нар. празничен ред на иконостаса има икони от две художествени школи. „Централната част е дело на Димитър Молеров от Банско, а останалите икони от празничния цикъл са дело на тревненски зограф. Този иконостас е много интересен, тъй като показва същината на изкуството, което се създава на територията на Рилския манастир и функцията на Рилския манастир през Възраждането да обединява и да събира майстори от различни територии на България“, каза тя. По думите ѝ той привлича и автори от Света гора, от Македония, от Албания, което влияе върху изкуството, впоследствие създадено в останалата част на страната.

В музея могат да бъдат видени основно икони, изографисани с темперна боя, което е и традиционната техника. В по-ранните години е използван и яйчен жълтък като смесител. „В по-късните периоди, вече през XVIII – XIX век, имаме пигменти и бои, които са били купувани от различни места извън България“, обясни уредникът.

Има обаче и изключения, като малка икона на Св. Екатерина, която е донесена от поклонници. Тя е рисувана с темперни бои върху камък. „Имаме една стъпка, която се нарича „Контактна реликва“, която отново е с темперна техника, но тя не е върху дърво, а е изписана върху смола. Смята се, че това е била стъпката, която е оставил Христос преди своето възнесение“, заяви Мариела Стойкова.

В музея, като част от стенописната декорация на храма, могат да бъдат видени различни стенописи, изпълнени върху мазилка с темперни бои, но без лаково покритие, тъй като то не е необходимо при стенописите. Има и значителен брой произведения, свързани с обковите на евангелия и на икони. „Имаме и великолепни произведения, свързани с миниатюрната дърворезба, като на престолни кръстове, върху тях има различни техники на украса, като клетъчен емайл, като филигран, ковано желязо, ковано сребро. Това са все неща, които изискват наистина едно по-задълбочено гледане и тях сме ги поставили в специални витрини“, каза тя.

Всички икони, които се намират в експозиция, преминават през реставрационно ателие преди да бъдат показани пред показани на посетителите, тъй като те са направени предимно върху основа от дърво, а това е жива материя, която реагира и на влажност, и на температура. Това е и причината реставраторите ежемесечно да следят състоянието на експонатите. Уредникът обясни, че оптималната температура е около 21 – 22 градуса но всъщност по-важното за иконата е влажността. От 30 години няма климатична инсталация, но Стойкова подчерта, че музеят разполага с климатични шкафове, които през зимния сезон изпълняват функцията на овлажнители, а през летния – на изсушители.

„Имаме голямо реставрационно ателие с много специалисти в различни области, като някои от тях се занимават с тъкани, ние имаме и такива произведения. Надявам се, съвсем скоро една великолепна плащеница на Захария Цанюв да бъде реставрирана, това ще бъде единствената плащеница, която ние ще имаме в експозиция“, съобщи тя. /БГНЕС

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.