Опасността от втори Чернобил расте. Какво се случва с АЕЦ Запорожие?

/КРОСС/  Опасността от втори Чернобил расте.Украинската АЕЦ „Запорожие“ вече от дни се намира под обстрел.Колко дълго ще издържи тя, без сериозни повреди и кои са най-големите рискове?Украинският президент Зеленски предупреди, че обстрелът на АЕЦ „Запорожие“ може да предизвика ядрена авария, сравнима с катастрофата в Чернобил през 1986 г. „Светът не бива да забравя Чернобил и трябва да помни, че „Запорожие“ е най-голямата атомна електроцентрала в света“, каза украинският държавен глава.Той припомни и това, че катастрофата в Чернобил беше предизвикана от експлозията на един-единствен реактор, докато реакторите в „Запорожие“ са шест.

През последните дни централата, която се намира в Южна Украйна, многократно беше обстреляна с ракети, които засегнаха части от съоръжението. В резултат от това един от реакторите трябваше да бъде изключен.Русия и Украйна се обвиняват взаимно за това кой носи отговорността. От началото на март централата е в ръцете на руската армия. Расте и тревогата от евентуален ядрен инцидент. Колко дълго би могла да издържи „Запорожие“ на обстрела? Какви рискове има? И какво е положението с останалите украински ядрени централи? Тук обобщаваме най-важните факти. Страната, в която са извършени една четвърт от всички ядрени тестове.Преди 70 години мощна експлозия в отдалечен район на управлявания от СССР Казахстан поставя началото на надпревара във въоръжаването, която довежда света до ръба на ядрен апокалипсис

Какво е положението в „Запорожие“?

През последните дни централата многократно беше обстрелвана, без да може ясно да се установи от кого. Москва и Киев се обвиняват взаимно, като тези обвинения няма как да бъдат проверени – включително поради това, че експерти на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) така и не бяха допуснати до окупирания от Русия район.Смята се, че критичната инфраструктура на централата все още е невредима, но заради обстрела под заплаха са не само реакторите, но и хранилището за отработено ядрено гориво.Какво се случва с персонала на окупираната централа?

Пет месеца след началото на руската окупация в централата продължават да работят украинските служители. По данни на украински източници персоналът обаче бил надзираван от представители на руския ядрен концерн „Росатом“.Освен това на територията на централата се намирали до 500 руски войници, а сградата се използвала и като склад за военна техника. От другата страна на намиращ в близост язовир пък са разположени украински военни части.

Шефът на МААЕ Рафаел Гроси предупреди наскоро, че руските войски няма право да оказват натиск над служителите на централата – тъй като това увеличава рисковете от допускане на грешки в обслужването на съоръжението, които могат да застрашат неговата сигурност.Могат ли подобни съоръжения да издържат на военни атаки?

„По принцип около ядрените централи никога не се водят военни действия“, казва изследователят на рисковете Николаус Мюлнер от университета във Виена. Атомните централи се строят така, че да могат да устоят на природни катастрофи, самолетни инциденти или терористични удари. Защитата от целенасочени военни нападения е почти невъзможна.Мюлнер, който в момента проучва заплахите за украинската атомна централа, все пак предполага, че обстрелът с обикновени оръжия не би довел до фатални повреди на защитната обвивка на реакторите в АЕЦ „Запорожие“.

Има ли рискове за сигурността, дори и да не са нанесени щети на реакторите?

Според Мюлнер прекъсването на външното електрозахранване на реакторите в най-лошия случай би могло да доведе до ядрено стопяване. Ако резервните генератори на място не са увредени, те могат да продължат да изстудяват реакторите още няколко дни.Но ако и тези агрегати или дизеловите запаси за тяхната работа бъдат поразени, най-късно до 15 часа ще се стигне до ядрена авария. Друг риск произтича от увреждането на парните турбини, защото и това би създало заплаха за охлаждането.

МААЕ предупреждава, че системите за сигурност на централата може да са пострадали, което би застрашило прилагането на аварийните планове за действие в случай на ядрен инцидент. Известно е, че след обстрела на АЕЦ „Запорожие“ някои от уредите за измерване на радиацията са били повредени.Какво е положението със сигурността в другите украински атомни централи?Останалите три активни украински атомни централи в момента не са застрашени от преки военни действия. През март руските войски се доближиха на 100 километра от централата в Николаев, но след това се изтеглиха и сега са на 140 километра от съоръжението.

Под потенциална заплаха от обстрел от беларуска територия е централата „Ровно“ в Северозападна Украйна. Тя се намира на 65 километра от границата с Беларус, откъдето през последните месеци нееднократно бяха изстрелвани ракети срещу Украйна.Как ще се отрази евентуално прекратяване на работата на „Запорожие“ на украинското електроснабдяване?

По украински данни преди последния обстрел през уикенда три от шестте реактора в централата са работили с мощност от 2850 мегавата. След това един от блоковете е бил изключен по спешност. Но износът на ток от Украйна е продължил и в понеделник – за Полша, Румъния, Молдова и Словакия.Поради предизвикания от войната срив в украинската икономика потребностите от електроенергия са спаднали с 30 до 50 процента. Затова през лятото страната би могла да се справи и с пълното отпадане на „Запорожие“. През отоплителния сезон обаче отново ще има нужда от повече ток. През 2021 година ядрените централи в Украйна покриваха над половината от потреблението на електроенергия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.