120 години от възстановяването си чества на Успение Богородично едноименният храм над годелчевското село Баничан, предава кореспондентът на БГНЕС за региона.
Храмът дължи второто си рождение благодарение на един натрапчив пророчески сън, сънуван многократно от Цвята Серафимова.
Една обгоряла малка икона на Божията майка с младенеца на ръце, превръща легендата за опожареният храм в истинска история, описана в книгата „Баничанската Света Богородица“. Неин автор е Цанко Серафимов от Баничан.
А благочестиви християни от Баничан, продължават това свято дело, тази мисия, прославяйки чрез него делото на божията майка и православното християнство.
Преди 36 години черквата „Успение Богородично“ прераства в манастир, амбицията на баничани е той да се превърна в духовен център.
Манастирът се намира на един хълм на около 3 км западно от Баничан, от върха се открива една невероятна гледка към гоцеделчевското поле и Западните Родопи на изток, и пиринския връх Ореляк на запад.
На стотина метра под манастира, до който води виещ се на серпентини бетониран път, блика и лековит извор.
Стотици гости от цялата страна и местни хора се изкачиха до върха, за да се преклонят пред делото на Божията Майка на Голяма Богородица.
„Историята е истинска, достоверна и с живи съществували и духовни хора, в книгата „Баничанската Света Богородица“ са описани съдбите им„ Всичко онова което са изпитали на гърба си и преживяли“, разказва Диана Пелтекова.
Според нея, въз основа на всичко това достигнали до извода, че трябва да пренесат труд на Божията нива и да възстановят манастир, съществувал от незапомнени времена тук на това място.
Манастирът Успение на пресвета Богородица е възстановен през 1902 г. и сега чества своята 120-годишнина. А историята на възстановяването му тръгва от Цвята Серафимова от село Баничан.
„Тя, благословена от Бог, сънува няколкократно един и същи сън: че тук на този хълм трябва да се дойде и копае, за да се намери нещо.
След поредното сънуване, обезпокоена тя идва на този хълм и започва да копае на мястото, което й било показано на съновидението. Така открива заровена в земята малка икона на Света Богородица с Младенеца, непокътната от времето и влагата. Само в долния край била нагоряла, по което се съди, че най-вероятно големия духовен център-манастира, е бил опожарен по време на турското нашествие“, разказва Пелтекова.
„Предците ни са положили големи усилия през 19 и 20 век, за да възстановят манастира. На нас сега се пада честта да продължим това свято дело, тази мисия, за да прославим чрез него делото на божията майка и православното християнство“, категорична е Диана Пелтекова.
Според нея населението на селото полага неимоверни усилия в материален и духовен аспект, в трудните условия, уповавайки се на божията сила и подкрепа, за да благоустроят това място.
„В честа на 12-годишнината предприехме облагородяване двора на манастира, а благодарение на дарителите, ще има и електричество, има и проект за довеждане тук и на питейна вода“, завършва разказът си Пелтекова.
В момента двора на манастира е строителна площадка, поставят се нови плочки, виждат се бетонобъркачки, тръби и др. строителни материали.
На големия християнски празник на манастира иконите бяха отрупани с парични дарения, даващи надеждата за благоустрояването на това свято място-символ на вярата, оцеляла в мрачните години на многовековното турското иго.
А дали това свято място ще се превърне в новия духовен център край Гоце Делчев зависи от населението на Баничан. Те вярват, че ще успеят. /БГНЕС
