Пита кмета колко са разходите за нея
Сезира и Комисията за защита на потребителите, иска си парите от билетите
Не съм неграмотен хейтър, категоричен е Иво Баев
Публикуваме позицията на адвокат Иво Баев-син на големия художник Георги Баев, която той изпрати до редакцията на „Черноморски фар“, тя е свързана с полемиката за изложбата с офорти на Пикасо, която е експонирана в КЦ “Морско казино“. Преди седмица Иво Баев, който е и общински съветник, посети изложбата и бе категоричен с аргументи, че не става дума за офорти, а за репродукции и че публиката е била въведена в заблуда с това.
Днес той изтъква това с още свои мотиви. Публикуваме ги без редакторска намеса.
Редакцията ще даде право на отговор и на организаторите, както и на куратора Стефан Стоянов по темата.
След поста ми във ФБ от 11ти Август относно „изложба на серия от офорти на
Пикасо“ очаквах реакция поне от две посоки.
Първо, реакция от общността от хора на изкуството в Бургас – художници, писатели,
музиканти и др., за които културния облик на града е важен и за които културните събития в града трябва да се организират компетентно, професионално и с особена бдителност към събития със съмнителна художествена стойност. Почти нямаше такава реакция, освен пренебрежително малки изключения. Изглежда, че такава общност или вече не съществува, или нехае. Жалко за града с богата културна традиция от миналото, ако днес ще се хвалим само с културните дейци-покойници.
Втората реакция очаквах от организаторите на изложбата. Не случайно постът ми във ФБ беше крайно дипломатичен, нещо като любезен сигнал към организаторите, за да се усетят какъв гаф са допуснали. За да проучат причината за моя пост, да се консултират с професионалисти или поне да си направят труда да потърсят информация относно изложените репродукции и съответно да излязат с обяснение на ситуацията и извинение към гражданите за резила.
Защото никак не е трудно да се информираш какво представляват изложените репродукции, както и че съобщенията от афиша, публикациите на сайта на Община Бургас, както и тези в различни медии са неверни и заблуждаващи. На мене ми трябваше няколко часа за да разбера истината.
А обявяването, рекламирането, цялата шумотевица и представяне на въпросната „изложба“ като уникално събитие и показ на „шедьоври“ е действително голям резил за града и неоснователно похарчени сериозна сума от публични средства, т.е. парите на данъкоплатците. Ето съобщение от 30.06.2022г. на сайта на Община-Бургас: „Изложбата „347 Suite“ – най-голямата серия от офорти на Пикасо, ще бъде представена за първи път
в България. Експозицията, която се организира от Община Бургас в партньорство с Музея за изкуство и история в Женева, ще представи селекция от 50 изключителните офорти /гравирани върху метални плочи рисунки от известната серия „347 Suite“. Подчертаното
НЕ Е ВЯРНО! Тази невярна информация беше още множество пъти съобщавана от Общината, вкл. изписана на плакати за „изложбата“.
Причините да продължа с тази тема са две: реакцията на организаторите, изразена с публикация в e-Burgas.com от 12 ти Август, както и коментари от разни лица, които едва ли не ме обвиниха, че не оценявам нещо толкова хубаво за града и почти ме причислиха към неграмотните хейтъри, готови да оплюят всичко ей така за забавление.
В горепосочената публикация в e-Burgas.com се казва следното: „Изложбата на Пабло Пикасо в Бургас е отпечатъци на негови офорти, които са правени в Токио след смъртта на художника. Тази информация е написана и на входа на изложбата. Това
заявиха от общината за e-Burgas.com…. „Отпечатъците са ни предоставени от музея за изкуство и история в Женева, с директор Марк Оливие – куратор. Самият той ще посети бургаската изложба в края на август.
Общата сума, изразходена от Община Бургас, е 20 000 лева. В нея влизат разходите за рамкиране, транспортиране, застраховка, пътуване на директора на музея и др.“
По-нататък в цитираната позиция на Общината следва обяснение какво представлява графичната тефника офорт. и след това е казано, че „В Бургас за първи път се показва серията, отпечатана през 1977 г. в Токио, Япония. Тя никога не е излагана, докато не е дарена на Музея за изкуство и история Женева през 2020 г. от самия син на художника…“
Някъде в тази позиция виждате ли думата репродукция? Не. Лаконичността на тази
позиция с нищо не уточнява, че става дума за репродукции, напротив – с обясненията за технологията и меко казано странното твърдение, че „серията, отпечатана през 1977 г. в Токио, никога не е излагана“, по-скоро се затвърждава невярното и подвеждащо
обществеността твърдение, че се касае за авторски отпечатъци.
Ето защо по-нагоре използвам думите гаф и резил. Защото става дума за
РЕПРОДУКЦИИ. Повтарям Р-Е-П-Р-О-Д-У-К-Ц-И-И !
За пръв път ви живота си чувам и виждам, че може да има „изложба“ на репродукции.
О да, някъде даже прочетох, че това събитие е за пръв път на Балканите. Аз бих добавил, че това събитие е за пръв път в целия свят! Защото репродукцията не е авторско художествено произведение, което се излага в изложбени зали, за което се правят реклами че е „изложба“ и за което, представете си, се плаща билет за да го видиш. С репродукции евентуално се правят изложби-базари в търговски обекти. Репродукции се отпечатват в по-евтино или по-високо качество, за да се предлагат за продажба в магазините на музеите, в специализирани книжарници, за да се декорират с тях фоайета и стаи в хотели от по-нисък клас или офис пространства. Виждал съм репродукции от известни художници и в асансьор, не е лошо.
Изложба на репродукции обаче не съм виждал. Оше по-голям резил е, че за да видя
тези репродукции плащам вход, вкл.за децата ми.
Но най-голямото безобразие е, че за да се видят тези репродукции са похарчени 20
хил.лева, ако цитираната сума в позицията на Общината е вярна. И знаете ли защо?
Сега ще обясня. Именно това е причината да реагирам така на тази „изложба“.
Албумът с репродукции от серията „347 Suite” на Пикасо представлява портфолио
(албум с изображения на отделни листи) отпечатан на офсет печат като репродукции от
лицензирани фотографии. Произведен е през 1977 в 1500 бройки от издателство Jiji Press, Токио. Портфолиото от репродукции е подредено в шест отделни папки с червен
цвят, озаглавени като том 1, том 2 (Vol.1, Vol.2) до том 6, които папки са подредени в
кутия с надпис в горния край „Picasso 347“, а в средата стилизиран графичен портрет
на Пикасо. Размерите на отделните репродукции са: дължина 36.00 см. на ширина
55.00 см. Изданието се придружава с коментар от брошура в същия формат.
Гореописаното издание ще познаете по същия му вид от снимките в
публикации в медии и на сайта на Общината, на които се вижда „куратора“ Стефан
Стоянов, който държи кутията с папките , както и Кмета на Бургас и служители,
които разтварят отделните папки и с бели ръкавици разлистват репродукциите.
Като тледам тези снимки се сещам за една мисъл на писателя Георги Марков:
„Нищо друго не е докарало повече злини на България, отколкото честите триумфи на
отчайващото невежество“.
Цената на това издание в годината на издаването му, както по-горе посочих в
1500бр. е била 347 000 японски йени, или около 5000лв., като уточнявам че ползвам
сегашния курс на йената към лева. Впрочем това потвърждава твърдението ми от
поста ми във ФБ, че цената на една от тези репродукции е вероятно по-ниска от
цената на рамките, които Общината е поръчала и платила.
И като става дума за рамки, сега е момента да се запитаме какво се случва с
тези рамки, след като приключи изложбата ? Може би Общината ще ги подари на
„куратора“ или собственика на албума с репродукции, който и да е той ? Не трябва
ли това лице да си плати за рамките ? А не беше ли най-добре Общината да купи донесения в Бургас албум-портфолио с репродукции.
Знаят ли организаторите нещо, което е добре да се знае от бургаската
общественост. Въпросният албум с репродукции и до днес може да се купи в добро
състояние за около 2000 долара! За да видим този албум Общината даде 20000лв.,с
които може да купи пет такива издания на портфолиото „Picasso 347“ ! Кутията с
репродукции се появява от време на време на различни търгове, все пак тя е луксозно
издание и при тираж от 1500 бр. действително притежава някакава колекционерска
стойност. Попаднах на проведени търгове, където е била оценена най-много до 2500
долара. В настоящия момент в e-bay се предлагат три екземпляра на начални цени
1977.00, 1998.00 и 2036.00 щатски долара.
Е след всичко това, до което лесно стигнах, как няма да реагирам така. Болно
ми е за културата на моя роден град, не мога да понеса подобни халтури да се
афишират с такъв апломб, не мога да понеса как с лека ръка се харчат обществени
средства за тоя дето духа, не мога да понеса как за подобна халтура, бургазлии и
гости ще плащат вход. Ами да беше общината купила портфолиото и да го беше
изложила с подходящото обяснение, за да го разгледат безплатно бургазлии, защото
все пак репродукциите са отпечатани в доброто качество на японските издания. А
после тези репродукции биха могли да се предоставят за декорация на общински
помещения, да се подарят на библиотеката или друго полезно решение.
Пиша всичко това и си мисля как бих се радвал ако съм сгрешил в проучването
относно тези репродукции как бих се радвал някой да ме обори и да ми обясни, че се
касае за нещо друго и истинско, а не за тази кутия с репродукции. Съмнявам се обаче,
че това може да се случи. Не по-малко смешно е съобщението, че тази псевдо-
изложба има двама куратори, единия от които действително е уважавана личност и
настоящ директор на Женевския музей. Е, обяснете ми какъв „куратор“ е необходим,
за да се донесе и отвори един пакет с готови отпечатани репродукции, които да се
наредят по стените на Казиното. Имам подобни издания с репродукции от други
художници, които са ми останали от баща ми. И какво, да взема да ги извадя от
папките и да направим изложба, напр. на графични работи на Матис или рисунки на
Салвадор Дали. „И смешно, и глупо!“ да си послужа с един израз на Захари Стоянов.
И ето какво ще направя още днес:
- На основание чл.76 и сл. от Правилника за дейността на Общинския съвет, както и
на основание чл.1, ал.2,т.1 от Закона за защита на потребителите, ще задам следните
въпроси към Кмета на Общината:
Кой е действителния собственик на японското издание с репродукциите на
Пикасо, които са изложени в Казиното и представена ли е на Общината
информация, какво представлява това издание ?
20 000 лева ли е действителния разход относно организацията на изложбата с
репродукции на Пикасо в казино Бургас и за какво точно, по отделни пера са
изразходени тези средства ?
Събраните средства от платените цени за билети единствено в приход на
ОП „Летен театър, фестивали и концерти“ ли са ? От продажбите на билети
кураторите на изложбата имат ли някаква комисионна или бонус ?
Какво ще се случи с рамките, които Общината е заплатила, след приключване
на изложбата ?
- Ще сезирам Комисията за защита на потребителите, като й предоставя
информационни материали относно обявяването на „изложбата“ от организатора и
публикации във връзка с с това събитие, данни за цената на услугата, като билети за
вход, други информационни материали от интернет, с искане да се извърши проверка
дали евентуално не е налице нелоялна търговска практика по смисъла на Раздел III от
закона за защита на потребителите.
- Ще отправя писмена покана до ОП“Летен театър, фестивали и концерти“ да ми
възстановят платената цена за билети за вход в „изложбата“, поради осъществяване на
нелоялна търговска практика по смисъла на Раздел III от закона за защита на потребителите и неоснователно обогатяване.
- Ще изпратя писмо до г-н Claude Ruiz Picasso, като му предоставя превод на съобщението от Община Бургас относно „изложбата“, в което е цитирано неговото име и това на негова съпруга, Силви Вотие Пикасо , с любезна молба да потвърди изложените обстоятелства в това съобщение.
- Source: bg, Traditional Media
- Date: 18-08-2022, 20:07
- Country: Bulgaria
