Цените на храните остават твърде високи, тъй като войната на Русия в Украйна продължава, изостряйки съществуващия натиск, предизвикан от прекъсванията по веригата за доставки и изменението на климата.
„Войната наля много гориво във вече горящ огън“, казва главният икономист в Световната програма за храните на ООН Ариф Хюсеин.
Украйна е основен производител на суровини като пшеница, царевица и слънчогледово олио. Но въпреки че износът ѝ в момента е ограничен, поради инвазията на Русия, Хюсейн смята, че глобалната продоволствена криза не е свързана с липсата на храна, а със скока на цените.
„Тази криза е свързана с достъпността, което означава, че има налична храна, но цените са твърде високи за много хора по света“, коментира той пред CNBC.
Според данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН световните цени на храните през юли са били с 13% по-високи в сравнение със същия период на миналата година и могат да продължат да растат. Според най-лошия сценарий в изчисленията на ООН, световните цени на храните може да скочат с още 8.5% до 2027 г.
Цените на торовете също се покачват, което допринася за по-високите цени на храните, тъй като разходите се прехвърлят върху потребителите. Цените скочиха, след като Русия, която генерира около 14% от световния износ на торове, ограничи доставките.
Ариф Хюсеин твърди, че настоящата криза произтича най-вече от проблеми с високите цени и достъпността, но в същото време той предупреждава, че тя може да се превърне и в криза с наличността, ако кризата с торовете не бъде разрешена.
ООН изчислява, че броят на хората в „извънредна ситуация на глад“ е скочил от 135 милиона през 2019 г. на 345 милиона към момента.
Екстремното време и изменението на климата също допринасят за глобалната продоволствена несигурност. Китай, най-големият производител на пшеница в света, претърпя множество екстремни метеорологични явления – от внезапни наводнения до тежки засушавания.
По-рано този месец страната въведе първата си извънредна ситуация поради суша, след като централните и южните провинции преживяха седмици на екстремни горещини, а температурите в десетки градове надвишаваха 40 градуса по Целзий. Горещата вълна попречи на производството на земеделски култури и застраши добитъка.
„Производството на ориз със сигурност е много уязвимо към промените в метеорологичните температури. Когато погледнем общото предлагане на производство на храни в азиатско-тихоокеанския регион, приблизително 60% от него е земеделие с дъждовно отглеждане“, коментира пред CNBC Бруно Караско, генерален директор на отдела за устойчиво развитие и изменението на климата в Азиатската банка за развитие.
Експертите отбелязват и друг сериозен проблем – от приблизително 828 милиона души в световен мащаб, които са били засегнати от глад през 2021 г., трима от всеки петима (59%) са жени. Това се посочва в доклад на хуманитарната организация Care.
Това се равнява на 150 милиона повече жени, изправени пред продоволствена несигурност, отколкото мъже, като тази пропаст продължава да се разширява.
От 2018 г. несъответствието между продоволствената сигурност на мъжете и жените е нараснало 8.4 пъти, ускорено отчасти от пандемията от COVID-19. От началото на войната на Русия в Украйна и съпътстващия я недостиг на храна, успоредно с ускоряващите се инфлационни фактори, ситуацията изглежда ще се влоши още повече.
Според доклада на ООН за 2022 г. жените имат по-лоша продоволствена сигурност от мъжете във всеки регион по света. Това несъответствие е особено ясно изразено в развиващите се страни и по-специално в южното полукълбо.
Докладът на Care също така установява, че с нарастването на неравенството между половете в 109 държави се е увеличила и продоволствената несигурност. В същото време момичетата и жените са отговорни за 85-90% от приготвянето на храна в домакинствата в световен мащаб и за по-голямата част от пазаруване на храна, според Организацията за прехрана и земеделие на ООН.
