Стойчо Стойчев: Партийните лидери – в парламента, експертите – в кабинета

Българските партии трябва да узреят, че преди всичко ангажимента е към парламентарното мнозинство, а не към кабинета. Лидерите не отиват да стават министри в кабинета, а остават в парламента като лидери на своите парламентарни групи, оттам вече формират политики, които след това технически или експертни лица в кабинета изпълняват.

Това заяви в интервю за БГНЕС политологът доц. д-р Стойчо Стойчев.

В тази предизборна кампания партиите целят да мобилизират своите твърди електорати, които нямат нужда от допълнително убеждение коя партия или кандидат да подкрепят. Това е провокирано най-вече от очакванията за слаба избирателна активност, защото при нея твърдите ядра решават изхода от изборите, заяви още доц. Стойчо Стойчев.

Той отбеляза, че от това ще страдат най-вече широките избиратели, които имат нужда от рационални аргументи, за да направят информиран избор, а такива липсват.

„Партиите, които разполагат с твърд електорат ще спечелят подкрепата на своите симпатизанти. За добро или лошо обаче една от големите политически партии, „Продължаваме промяната“, не разполага с такъв електорат, защото тя е скорошен феномен, пък и е претърпяла коренна промяна и по отношение на базата си и на ключовите лица, които са представителни за тази група хора. Те започнаха като продукт на президента Радев, впоследствие влязоха в конфликт с него, в открита война в момента, което в голяма степен ще промени изцяло профила на хората, които подкрепяха ПП на парламентарните избори през ноември, на 80% те няма да бъдат същите. Сега именно това е любопитно да се наблюдава, в какъв обществен сегмент се намират хората, които ще подкрепят ПП, по какъв начин се осъществява комуникацията с тях и дали това ще доведе до добър резултат“, коментира още доц. Стойчев.

Политологът определи изработването на принципите на едно работещо мнозинство в парламента като важна точка за успеха от предстоящите парламентарни избори.

„Българските партии трябва да узреят, че преди всичко ангажимента е към парламентарното мнозинство, а не към кабинета. Това мнозинство ще си има много ясни парламентарни лица и те ще бъдат различни от тези, които ще бъдат лицата в кабинета и от тук идва нарастващата тежест на парламента по отношение на кабинета при едни такива коалиционни управления. Лидерите на политическите партии, в едни такива ситуации не отиват да стават министри в кабинета, а остават в парламента като лидери на своите парламентарни групи, оттам вече формират политики, които след това технически или експертни лица в кабинета изпълняват. Ако се следва тази разумна логика на парламентарно управление, моментално ще се преодолеят всякакви лидерски съображения на париите по отношение на съставянето на кабинет и по най-голяма вероятност ще се изработи едно стабилно, редовно управление.“, заяви още политологът.

За съставянето на кабинет от съществено значение Стойчев определи също така как ще подходят ГЕРБ. „Вече е сигурно, че ГЕРБ ще бъдат първа политическа сила. Предстои да видим дали тази реализация на първия мандат ще хвърли мостове към останалата част от парламента да се търси консенсусна подкрепа и на каква цена ще бъде тя. Ако ГЕРБ не успее с първия мандат, това ще предопредели по какъв начин втората политическа сила ще тръгне по пътя на разговори“, отбеляза още Стойчев и продължи, казвайки, че кабинет трудно ще се състави, защото се налагат коалиционни разговори.

„Може би успехът на този вид разговори ще бъде повече гарантиран, ако се смени формата, в който те се водят и да не се следва практиката на ПП от ноември месец, когато Кирил Петков и Асен Василев двустранно със своите партньори договаряха някои неща, дори в рамките на двустранни споразумения. Ако сега бъдат поканени всички потенциални партньори в една бъдеща коалиция, да поемат заедно отговорността към общите неща, да се договорят за общо взимане на решенията, това би могло да постави една стабилна основа за едно работещо мнозинство. На първо място трябва да се изработят принципите на едно работещо мнозинство в парламента и вече след това в един работещ кабинет“, подчерта доц. Стойчев.

Социологическите проучвания прогнозират двоен дял нарастване на подкрепата за „Възраждане“. По този повод, БГНЕС попита политолога защо според него се наблюдава тази подкрепа. „В българската политическа система винаги е имало електорат от близо 300 000 души, които гласуват за подобен тип формации. Обикновено този вот се разпилява между няколко опции през годините, като например ВМРО, НФСБ, „Атака“, а в момента „Възраждане“ успява да обедини целия този сегмент. По този показател можем да кажем, че няма нарастване, а има консолидация на този вот около една платформа. Подобно на парламентарните избори през 2013 г, когато „Атака“ беше единственият изразител на този тип гласуване в парламент от 4 партии, те бяха едните с ключово присъствие тогава, но не смятам, че има явление в българското общество, което да изведе извън рамките на тези около 300 000 избиратели подобен вид политически проекти и „Възраждане“ да станат една от водещите политически сили“, прогнозира още доц. Стойчев.

Политологът не изключи възможен бъдещ консенсус между партиите на промяната и партиите на статуквото. „Намаляването на покупателната способност, масовото обедняване и възможностите за преодоляването на тези социални ефекти са проблемите, които вълнуват обществото и на фона на задълбочаваща се политическа и икономическа нестабилност, ще трябва политиците да спрат да говорят за промяна, а да търсят работещи решения и изходи от кризата“, подчерта доц. Стойчо Стойчев. /БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.