Диво усещане за цвят. Това е първото впечатление от картините на Левент Море, след което попадаш в свят на наслоени усещания, примамливи светове от природния кръговрат до апокалиптични прозрения, обсебваща парареалност – експресивна, доближаваща се до фовистичен екстаз.
Не особено познат у нас, Левент Море, след родния си град Казанлък, през 1979 г. попада в Истанбулската академия и по пътя да осъществи мечтата си – да учи при Ренато Гутузо – минава през Виена, за да „заседне“ там през 1983 г., както споделя в разговорите и „да попадне в точното време на точните хора и преподаватели в Академията“. Започва с фигуративна живопис и като почитател на последните диви – фовистите, като се започне с Матис, Дерен, Вийяр, Емил Нолде, Алексей Явленски, Базелиу, Ханс Хартунг, Имендорф, открива своя собствен път и стил.
Последните десетилетия избира тишината в село Средногорово, нарушавана от жабешкия хор и воя на чакалите през нощта, индигово тъмното небе, от което звездите се спускат до теб с надежда да ги уловиш. Тогава настъпва царството на неговите цветни съновидения. Очите на мрака, отворили се в съня, пробиват тъмно лилавите нощи с лазурни проблясъци. Тогава се появяват и неговите съновидения, които в изгрева, любимите часове на художника, са окадени като тамян от мъглата и непознатото, нежно като въздушна пелена, намира своята живописна пластика. Това е магията на изкуството. Тази, при която превръщаш обозримото в необозримо, осъзнавайки, че образът и цветът не винаги са свързани, издигаш се над реалния свят и пресъздаваш усещането за него в цвят – парареалност – реминисценция на обозримото.
Фовистичните експресии на Левент Море ни напомнят, че светът на художника е загадка, ключалка без ключ или обратното. В него цветът създава светове,
усет за четирите сезона,
за вибрираща мараня,
за морски бриз,
за любим музикален рефрен,
за озарения в пламъци залез,
за стаения дъх на природата преди буря,
за молебен за дъжд след дълго продължилото
лято, изпепелило зелените поля,
за лятна нощ с дъх на теменуги,
за бакърени листа, прегорели от есента,
за снега, изял цветовете през зимата,
за бледолилавия подкожушник, пробил
снега с първия полъх на пролетта.
С многозначните цветни световидения на Левент Море, плод на изострена сетивност и обсебваща цветова фантазия, ценителите на изкуството у нас ще запълнят една отдавна отворена ниша, която чакаше появата му.
Аксиния Джурова
