Ескалацията на войната в Украйна прави приятелството на Сърбия с Русия все по-странно

Ликът на Владимир Путин, нарисуван на сграда в Белград, е с очи и уста, покрити с червена боя, може би изненадваща гледка в проруски настроена държава. Но приятелството между Сърбия и Русия става все по-странно. А думата „брат“ на стенописа е превърната на „рат“ – означаваща „война“ на сръбски.

Сърбия умее да балансира своите геополитически и икономически интереси между Изтока и Запада, но войната изложи на показ парадоксите на това жонглиране и предизвика въпроси в Белград за това къде всъщност са интересите на страната в новия световен ред.

Президентът Александър Вучич се противопоставя на присъединяването към санкциите на Европейския съюз срещу Русия, но икономиката на Сърбия зависи от блока за 60% от търговията си и заявената цел на правителството – колкото и далечна да е в момента – в крайна сметка е да се присъедини към ЕС. В същото време Сърбия ухажва Китай, Саудитска Арабия и ОАЕ.

Проучване, проведено няколко месеца, след като Вучич бе преизбран през април, показа, че Путин е най-одобряваният от сърбите световен лидер. Сърбия оттогава насам се превърна в сигурно убежище за хиляди руснаци, бягащи от режима. Националната авиокомпания поддържа връзките с Русия, летейки 14 пъти седмично до четири дестинации.

Позицията на страната обаче става неудобна за някои от близкия кръг около президента. Зорана Михайлович – заместник-премиерът на страната, обвини Путин, че води света към „ръба на трагедията“.

„Светът се променя, геополитическата ситуация е различна и трябва да погледнем към бъдещото, за да открием мястото си“, каза Михайлович, изтъкнат глас на партията на Вучич, в телевизионно интервю на 12 октомври, след като Русия възобнови бомбардировките си по украинските градове. Накратко, каза тя, време е Сърбия да избере страна, за да „определим позицията си“.

Макар че Сърбия се присъедини към осъждането на инвазията на Путин при гласуването в ООН, засега се вижда, че страната все още е в орбитата на Русия.

Приятелството между двете източноправословни държави датира векове назад, преди отношенията да охладнеят през съветските времена.

Икономически, пясъците са се разместили отдавна. Русия продава на Сърбия природен газ на цени под пазарните съгласно удължаване на съществуващия договор. Страната обаче формира едва 6% от външната политика на Сърбия. ЕС е най-големият партньор с 30 млрд. долара търговия.

Има инвестиции и от Китай и ОАЕ. От 2010 г. насам китайските пари са достигнали около 3,2 млрд. долара в допълнение към 8 млрд. долара в инфраструктурни заеми и проекти. Трите най-големи износителя на Сърбия са китайски компании за добив на метал и производител на стомана, казва финансовото министерство.

Един от най-привлекателните проекти в Белград е подкрепен от ОАЕ: The Waterfront, водещият проект на Вучич за луксозни апартаменти, разположени на река Сава. ОАЕ и Сърбия подписаха и „стратегически съюз“ през септември, обхващащ всичко от споразумение за екстрадиция до пакт с Фонда за развитие на Абу Даби. Емирствата също така се съгласиха да отпуснат на Сърбия заем за 1 млрд. долара, за да помогнат да обслужи дълга си и за енергийни инвестиции.

„Отношенията с Русия се изпразват“, каза Максим Саморуков, анализатор за региона в Carnegie Endowment, който напуска Москва на 27 февруари, три дни след началото на войната. „Те ще останат приятелски, но всякакви въпроси по същество ще изчезнат. Политически и социално, приятелството все още е налице, но войната ускори икономическия разрив”.

И наистина, докато конфликтът разцепва света между Изтока и Запада за пореден път, Белград играе позната роля. Под управлението на комунистическия лидер Йосип Броз Тито, чийто мавзолей се намира в парк в града, Югославия скъса със СССР и изгради връзки с други необвързани страни.

Международният валутен фонд, с който правителството в Белград се стреми да постигне стендбай споразумение, прогнозира икономиката на Сърбия да се разшири с 3,5% тази година. Инфлацията ще остане над 11% за 2022 г., макар и под средната за Европа.

„Някои аспекти на сръбската геополитика могат да донесат значителни ползи“, заяви Bank of America в доклад, публикуван на 11 октомври. В него се цитира газовият договор с Русия спрямо по-дългосрочния стремеж за членство в ЕС.

За пенсионирания сръбски дипломат Зоран Миливоевич единственото нещо, което не е на масата от гледна точка на това, което Сърбия ще обмисли, ако е в неин интерес, е признаването на независимостта на Косово, обявена през 2008 г. Всичко останало е отворено за обсъждане, включително санкциите, каза той.

Китай е ключов, тъй като отношенията на Сърбия със страната нямат политически връзки, каза Миливоевич, който е бил в Брюксел и Париж и е бил посланик на Сърбия в Съвета на Европа.

Междувременно посещението на лидера на ОАЕ шейх Мохамед бин Зайед беше одобрение на геополитическото балансиране на Сърбия, каза той. „За нас това е специална подкрепа, косвена подкрепа за нашите позиции“, каза той на кафе в Белград. „Това е символично, нещо много важно политически за нас“.

Въпреки това Сърбия има малко политически лостове за влияние върху Запада, казва Саморуков, а отношенията ѝ със страни като Китай и ОАЕ се основават единствено на финансови интереси. Предизвикателството за Вучич, който беше министър на информацията при бившия силен човек Слободан Милошевич, е колко дълго може да устои на натиска от Европа да заеме по-твърда позиция спрямо Русия, казва той.

Компромис може да дойде под формата на съгласие за някои санкции или преразглеждане на 30-дневната безвизова политика на отворени врати за руснаците, въпреки че това би било непопулярно сред избирателите.

Разговорите с руснаци в Белград показват, че последните пристигащи са по-скоро анти-Путин. Затова обезобразяването на стенописа на руския президент може би не е изненадващо, коментира Пьотр Никитин, адвокат и активист, базиран в Белград, който помога за създаването на група от руснаци, беларуси и украинци срещу войната.

Неговото безпокойство е, че Вучич в крайна сметка може да реши да затегне визовия режим на Сърбия. „Той може да го оформи като санкции срещу Русия“, казва Никитин, докато отпива чай в хотел „Москва“. „За да бъде поставен на една страна с ЕС“.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.