Защо Иван Гешев не иска да става депутат

Вече две години съдебната власт и борбата с престъпността са в криза. Държавата изпадна в колапс, тя де факто е блокирала – мимолетни парламенти, правителства с вързани ръце, воюващи институции, разединен народ. Живеем в страна призьор по корупция и по брой политици-борци с корупцията. В нея всичко е политика – политизира се дори работата на институции, в които политиката е забранена.

Ако погледнем назад във времето, в това няма нищо случайно. На блокажа просто му дойде времето. В това число и в правосъдието.

Политическата смяна на стария съветски правосъден модел, започнала в края на 1989 и началото на 1990 г., не бе еднократен акт. Смяната на държавността означаваше на първо място ново съдебно законодателство, но и дълъг процес на трансформации в съдебните органи. Затова тези органи бяха вкарани трайно в политическия фокус – най-вече прокуратурата, за която се твърдеше, че „над нея е само Господ“. Историята й оттогава се превърна в непрестанно отстояване на нейната независимост.

Има хора, които помнят първия демократично избран през 1992 г. главен прокурор. Иван Татарчев години наред бе знаме на неукрепналото по онова време СДС (с образуваните дела срещу бивши комунистически величия). В края на мандата си обаче той бе поруган от „своите“ като комунист – защото се противопостави на употребата на прокуратурата за политически цели и далавери.

Още се помни и титаничната битка за независимостта на институцията на главния прокурор Никола Филчев с председателя на Върховния съд Иван Григоров. Оттогава противопоставянето на съдебните институции и целенасоченото сриване на доверието в прокуратурата се използва като политическо оръжие.

Ами натискът за ограничаване правомощията на главния прокурор? Не стигна ли той до истерия още по времето на Борис Велчев? И какво се случи, когато Велчев предложи вариант за промяна? Управляващите се отказаха, защото мандатът му бе към края си и не бе ясно кой ще е следващият на поста, орязване на правомощията нямаше да е от полза.

Да не говорим за Висшия съдебен съвет. Преди години някои управляващи сменяха състава му като работно облекло с промяна в съдебния закон. Имаше дори период от година и половина, в който работиха три състава – с по 5-годишен мандат всеки. (И днес обявили се за реформатори на правосъдието искат, но нямат желание за смяна на ВСС докато Иван Гешев е главен прокурор.)

Непрестанната политическата игра с правосъдието раждаше лобистки закони, обслужващи интересите на определени политически и бизнес кръгове (като се започне с престъпната приватизация и фалита на банките в началото на 90-те и се завърши със закриването на спецправосъдието и „смачкването“ на делата срещу обвиняеми олигарси), произведе закони за един човек („Ванко 1“ е само най-атрактивният), остави законови вратички и процесуални недомислици, позволяващи измъкване от отговорност за тежки престъпления. Случайно ли е, че почти всички от тези закони бяха изготвени в адвокатски кантори.

Съдебното законодателство все повече изоставаше от изискванията на времето. По-важна политическа цел остана очернянето на прокуратурата и в крайна сметка смяната на един или друг ръководител – преди Сотир Цацаров, сега Иван Гешев.

Някой ще каже – нищо ново. Ами не – не е така. Различното днес е, че стремежът за овладяване на прокуратурата и на съдебната власт (няма да говорим за държавата) ескалираха до своя абсурд. Дотам, че да се срамуваме, че сме българи – Венецианската комисия да ни каже, че изготвен от българската държава проектозакон (от Министерството на правосъдието) съдържа текстове, противоречащи на българската Конституция! А това е поредният път, в който уж в името на върховенството на закона у нас се нарушава върховенството на закона, каквато е тезата и на обвинител №1. Да оставим настрана, че Европа ни се чудеше как с политическо решение бе закрита работеща съдебна институция, без никой да попита поне дали тя може да бъде реформирана. Ликвидирането на спецправосъдието, без да бъде зачетено мнението на прокурори и съдии, след години вероятно ще бъде тълкувано от историците като най-срамния законодателен акт.

Политическото безсилие изроди дебата за бъдещето на правосъдието в пропагандни клишета, лични нападки, измислени компромати, червени линии, пръскаща отвсякъде злоба. Обезвери, отврати и отблъсна хората.

Но настана време разделно за правосъдието и държавността. През последните няколко дни, когато надеждата за постигане на съгласие за реална правосъдна реформа изглеждаше угаснала, в сградата на Народното събрание се случи нещо необичайно. Поне за последните десетилетия. Депутати и магистрати седнаха на една маса, за да поставят началото на сериозен диалог за належащи реформи в българското правосъдие.

Странното в случая бе, че повечето медии не обърнаха внимание на този факт – от срещите излезе единствено новината, че прокуратурата работи по казусите с покупките на руски газ от руски посредници на завишени цени и с Българската банка за развитие.

За три дни депутати от Български възход, ГЕРБ, а и от ДПС, откликнаха на писмата на главния прокурор до народните представители, в които Иван Гешев ги призова за диалог, декларира и своята готовност да участва в него. Предстоят срещи на ръководството на прокуратурата и с представители на БСП.

Случилите се разговори са начални – за представяне на намерения за законодателни промени, за очертаване на параметри и темите за обсъждане. Тепърва предстои всеки от участниците да представи вижданията си за конкретни реформи в правосъдието.

Новина обаче имаше. Още преди да започнат дебата политици и прокурори демонстрираха единомислие по най-важния актуален въпрос – от каква точно реформа се нуждае българското правосъдие. И това бе:

– експертна, а не политическа реформа, в която освен депутати участват магистрати, учени от сферата на правото, юридически сдружения, а при необходимост се водят и консултации (под формата на тълкувателни решения) с Конституционния съд с оглед вземането на работещи трайни решения;

– реформа всеобхватна – не на парче, която да обхваща цялата професионална рамка;

– реформа, която да сведе до минимум условията за противопоставяне на институциите;

– реформа, синхронизирана с конституционни промени в сферата на правото.

Това на практика се оказа хвърлена ръкавица към всички политически сили в парламента. Дали някой ще отрече, че усъвършенстването на правовия ред в държавата се нуждае от обединяване на науката, практиката и обществения интерес? Или че в условията на демокрация политическа реформа в правосъдието е оксиморон.

А политиците могат да са спокойни – Гешев сам им каза, че няма да ги измести. Главният прокурор не се вижда като депутат, особено на фона на това, което вижда в парламента.

 

 

 standartnews.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.