Зърнопроизводител: Ядем хляб от нискокачествена украинска пшеница, заразена с патогени

Българските потребители консумират хляб, произведен от изключително нискокачествено украинско зърно, заразено с патогени. Уж зърното от Украйна трябваше само транзитно да минава през България и да отива към крайни дестинации от нуждаещи се и бедни страни, а хиляди тонове от него влизат в България и никога не излизат от нея. Това обяснява защо много български зърнопроизводители, които отглеждат пшеница с изключително високи хранителни качества, вече са пред фалит, а стоката им стои непродадена по складовете.

Това каза в интервю за БГНЕС Радослав Христов, бивш председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той обработва 8 хиляди декара и отглежда пшеница и слънчоглед. Повод за разговора е Споразумението за износ на зърно от Украйна, сключено през юли между Русия, Украйна и ООН с помощта на Турция, което би следвало да изтече след няколко дни. Дали ще бъде продължено, все още не е ясно.

Преди дни у нас бе удължен срока по хартата за движение на украинско зърно през България до 2024 г. Може би са наясно, че войната изобщо няма да приключи дотогава, коментира Христов. Вносът на зърно от Украйна се отразява ужасяващо тежко на цените на пшеницата у нас, чиито цени вървят надолу заради евтиното предлагане на вносната стока у нас. Ситуацията е много трудна, защото при продажба на висококачествената българска пшеница, известна с богатите си хранителни качества, производителите ще са на абсолютна загуба.

Скандално е, че преди дни на заседание на Консултативния съвет по зърното български зърнопроизводители са занесли проба от пшеница, внесена от Украйна. „Всичко държавни органи видяха заключението на независимата лаборатория, която е изследвала зърното. Заключението на пробата е, че житото е „негодно за ползване“, заразено е с микротоксини, и има допълнително замърсяване от торове, забранени за ползване в ЕС“, съобщи Христов. На въпрос къде отива това зърно, което се внася у нас, отговори: „никой не знае“.

Идеята на транспортните коридори беше това украинско зърно ако мине през Дуранкулак, да отиде във Варна или Бургас, и да замине за Тунис, Алжир или други остро нуждаещи се страни. „Обаче, уви, то влиза в България и се губи тук, просто изчезва. Не излиза от страната“.

Всички ние ядем хляб от това нискокачествено, заразено с патогени, зърно, категоричен е Христов. Тези въпроси са поставяни многократно на Консултативния съвет по зърното, но досега не са видели бял свят за широката общественост, допълва експертът.

Лабораторната проба, потвърдила, че украинското зърно е негодно за ползване, е потвърдена и от друга, направена от държавната лаборатория на Българската агенция по храните. Пробата на БАБХ, взета лично от служители на агенцията, също не вижда бял свят извън заседанието на Консултативния съвет, твърди Христов. „Българският потребител и консуматор на уж български хляб трябва да знае какво се случва. Не казвам, че всичкото украинско зърно е заразено и негодно, но една голяма част е“.

Членове на Асоциацията на зърнопроизводителите в Бургас също правят собствени лабораторни проби на зърно, внос от Украйна и разтоварено в бургаски зърнени бази. Пробите са взети още през юли, като те показват същото: украинското зърно съдържа патогени, остатъци от забранени в ЕС торове, и хранителният му състав е изключително незадоволителен като качество.

По идентичен начин стои въпроса с вноса на слънчоглед от Украйна. „Слънчогледът се внася и остава у нас. В България той се преработва, после фирмите го изнасят накъдето искат – една част в Гърция, една остава в България, а друга отива като наливно в Ротердам“, обяснява Христов.

И при слънчогледа от Украйна са правени лабораторни проби. „У нас се търгува реколта слънчоглед, ожъната преди две години. След първата година на жътвата, слънчогледът започва да се вкислява и качеството му пада значително, всъщност става почти негоден за консумация. А до онзи ден Украйна изнасяше само стари реколти. Това олио го ядем ние, нали разбирате“, коментира Христов.

И пита: защо, след като слънчогледът се търгува за 2 лева, олиото от 3 лв. стана 6 лв. Обаче вече няколко месеца цената на слънчогледа е 1 лв. Защо тогава олиото все още стои на цена от 6 лв., пита Христов. „Обяснявам си го с това, че някой в момента реализира толкова огромни печалби, че вие дори не можете да си представите за какви мащаби“, коментира експертът. Заради некачествената украинска продукция тонове висококачествен български слънчоглед също залежава по складовете.

Спрямо миналата година цената на земеделските торове е скочила с над 500%. „Не мога да си позволя да продавам пшеница със супер качество за 60 ст. Дори и така в складовете, пшеницата пак има своите разходи: за заплати на работниците, за горива, за осигуровки, за кредити, свързани с производството“, допълва зърнопроизводителят и допълва, че напролет ще трябва да се поръчват торове, семена и консумативи. „Има Програма за развитие на селските райони, но тя изобщо не работи за земеделските производители“, коментира Христов. /БГНЕС

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.