Как тревожността може да работи за нас, а не срещу нас

Въпреки че безпокойството се превърна в универсално преживяване по време на пандемията от COVID-19, това състояние все още не е добре разбрано и има нужда от промяна на начина, по който го възприемаме. Това казва д-р Трейси Денис-Тиуъри, професор по психология и неврология в Hunter College и основател на Wise Therapeutics.

Тя е автор на книгата Why Anxiety Is Good for You (Even Though It Feels Bad), в която разкрива защо безпокойството е полезна и дори трансформираща човешка черта, която може да ни помогне да творим, да правим иновации и да намираме смисъл.

„Започнах да пиша книгата по време на пандемията, когато никой на планетата не познаваше тревожността толкова лично и отблизо. Този факт задълбочи това, което се опитвах да кажа: че ние, специалистите по психично здраве, неволно сме дали на хората вредна информация за тревожността“, споделя д-р Тиуъри пред McKinsey Global Publishing.

По думите ѝ има две основни заблуди за безпокойството:

Заблуда 1: Тревожността винаги е изтощително преживяване, дори е нещо, за което трябва да мислим като за болест.

Това предполага, че решението е да предотвратим появата ѝ, или да я изкореним, което обаче е рецепта за влошаване на нещата.

Колкото повече избягваме и потискаме безпокойството, толкова повече то излиза извън контрол. Ние също така губим възможността да разгледаме неговите потенциално полезни характеристики.

Тревожността всъщност ни помага да мислим в бъдеще време: да планираме, да мечтаем, да се надяваме. Освен това ни прави по-упорити, по-иновативни, по-креативни и по-социално свързани.

Заблуда 2: Всяко преживяване на безпокойство/тревожност означава „неизправност в системата“.

„Опитвайки се да поправим тези състояния, ние губим възможността да видим как те могат да бъдат източник на устойчивост“, казва професорът по психология. По думите ѝ безпокойството може да бъде много интензивно, много екстремно, но това не означава, че е психично разстройство. Това е емоция, която не се нуждае от коригиране. Тя просто си върши работата за нас.

Разликата между тревожност и страх

Знаем, че безпокойството задейства реакцията борба-бягство, поради което мислим за него почти като за страх.

Страхът е свързан с настоящето: ние сме абсолютно сигурни, че в момента сме в опасност. Безпокойството не е това – то е опасение за несигурното бъдеще. Знаем, че нещо идва зад завоя и може да е лошо, но може и да е добро. Това е едната част от здравословното мислене по отношение на тревожността, казва д-р Трейси Денис-Тиуъри. Другата е разглеждането на безпокойството като информация, а не като провал на щастието. То ви казва, че нещо може да е опасно или че има нещо, което ви интересува.

Полезна е аналогията с алармения детектор за дим: ако той запищи у дома ви, не бихте поставили тапи за уши и не бихте се преместили в друга част на къщата, където не можете да я чуете. Най-малкото ще отидете да проверите дали наистина има пожар, ще проверите и самото устройство. Мислейки за безпокойството по този начин, ние променяме начините, по които се сблъскваме с тревожните моменти, независимо дали са контролирани или не.

Трети аспект е да мислим за безпокойството не като за нещо, което ни завладява, когато сме изправени пред несигурността, а по-скоро, като за нещо, което ни помага да се ориентираме в несигурността. Разбира се, няма нищо толкова сигурно в човешкото състояние като чувството за несигурност.

Какви ефекти може да има тази промяна в мисленето

Когато възприемаме безпокойството като информация, която ни зарежда с енергия, вместо да ни плаши и изтощава, това ни помага да бъдем по-иновативни и креативни. Проучване на Харвард от 2013 г. показва това. Учените работят с хора, борещи се със синдром на социалната-тревожност, като ги карат да минат през т.нар. социален стрес тест на Trier – заставате пред група от хора, които нарочно гледат намръщено, след това подготвяте публична реч само за няколко минути, а после решавате трудна математическа задача. За хората със синдром на социалната-тревожност това наистина може да е кошмарно.

Преди теста учените от Харвард работят с половината от пациентите, за да ги научат, че онова странно усещане в стомаха и сърцебиенето, когато се изправим пред негативно настроена публика, не е нещо лошо. Това е тялото ни, което се подготвя да се справи добре, организира ресурсите си, за да бъде смело и упорито. На другата половина от групата учените дават само обща информация за безпокойството.

В резултат хората, на които им е показано, че безпокойството може да бъде полезно, се справят по-добре по време на теста и също така имат по-ниско кръвно налягане и сърдечна честота.

Когато мислим за тревожността по този начин, осъзнаваме, че тя може да ни направи по-упорити, по-свободни в мисленето и по-иновативни, защото виждаме възможност да се случи нещо добро.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.