Програма (РАЗ)ГОВОРИ
Другият натюрморт
Живописни творби от фонда на Художествена галерия – Казанлък
14 октомври – 9 ноември 2022 г.
Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово
куратори: Албена Димитрова и д-р Милен Алагенски
Откриване: 14 октомври, 17:30 ч.
Едва ли трябва да оспорваме факта, че след като през 1866 г. Гюстав Курбе сътворява своята картина „L’Origine du monde“ („Раждането на света“), светът на изкуството никога вече няма да е същият. Това е картина символ на прехода на човека от сакралната чувственост и религиозно лицемерие към консуматорската реалност, която днес, след повече от 150 години, се е разраснала до непредставими размери. Картина знак за оголеното ни съществуване, в което „женското тамдолие“, както го назовава американската писателка Ева Енслър в своите прословути „Монолози за вагината“ (1996), е изложено на показ през 1995 г. в постоянната експозиция на Musée d’Orsay в Париж като творба с високи естетически постижения. Картина явление, маркираща безпрецедентното разкъсване на границата между порнография и еротика. Картина, конституирала както никога преди това голото женско тяло в своеобразен натюрморт.
Понятието за жанра „натюрморт“ в системата на така нареченото „изобразително изкуство“ още на смислово равнище (от фр. nature morte, „мъртва природа“) ни подсказва, че при него художниците се фокусират върху неодушевени предмети като цветя, плодове, убит дивеч и артефакти, които композират в изобразителното поле и овеществяват с различни материали. Натюрмортът ни представя свят на вещи и умъртвен живот, в който е отразен стремежът на художника да съхрани в рамките на творба собствения си поглед и отношение към този „застинал живот“. Ние не знаем чии са тези вещи – те са отстранени от средата на човека, на когото принадлежат, досущ като в картината на Курбе, при която най-интимната плът, даваща началото на всеки нов човешки живот, е лишена от образа на жената. Един-единствен артистичен жест обособява избрания детайл от голо женско тяло в неясен предмет, който като че ли по особен начин, тъкмо като в изпълнен с плодове и зеленчуци натюрморт, приканва към консумация. Или пък напротив – напомня за умъртвено животно като в често срещаните натюрморти с ловни „трофеи“.
Изложбата „Другият натюрморт“, подготвена специално за пространството на Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, е опит да се фокусираме върху темата за голото женско тяло в творчеството на редица български художници, които присъстват в колекцията на Художествена галерия – Казанлък със свои живописни произведения. Но не през тяхната собствена чувствителност към изобразявания модел, а единствено като повод за (РАЗ)ГОВОРИ върху темата за голото женско тяло въобще. Тяло, лишено сякаш от присъщата му изконна човешка сакралност и изведено в днешния глобален свят единствено до специфичен обект, насърчаващ към консумация.
Живеем в реалност, в която употребата на голото женско тяло за всякакви цели е обособено в приемливо явление. Рекламни агенти изпълват всички визуални канали в дигиталния и предметния свят, който населяваме, с привличащата погледа раз-о-голена женска плът. Тя ни приласкава да консумираме – пържоли, кренвирши, дини, алкохол; възбужда желанията ни да притежаваме често непотребни вещи; генерира дори мечтите ни. Именно тази зло-употреба е една от множеството причини днес, в ХХI век, в епохата на изкуствения интелект и колониалната политика на човечеството в Космоса, голото женско тяло да търпи все по-голяма загуба на стойност дори като биологично тяло. Привикнали с натрапваното му присъствие, сетивата като че ли са притъпени за безчинствата над него. Ежедневният новинарски поток ни уведомява за десетки малтретирани, жертви на домашно насилие, изнасилени, убити жени. За намерени лишени от живота си бездиханни голи женски тела. Натюрморти, в които е овеществена собствената ни настояща нищета.
Именно като омиротворяващ контрапункт на тези (РАЗ)ГОВОРИ могат да бъдат разглеждани и творбите, включени в изложбата „Другият натюрморт“. Картини на художници от различни поколения – Георги Митов, Димитър Радойков, Захари Желев, Иван Пенков, Ненко Балкански, Георги Божилов – Слона, Гергана Чаушанска, Димитър Буюклийски, Димитър Войнов и др. Живописни платна, позволяващи ни да се завърнем към себе си.
ЕКИП, РАБОТИЛ ПО ПРОЕКТА:
Албена Димитрова и д-р Милен Алагенски – куратори
Катя Христова – координатор
Георги Шаров – художник
Цветан Игнатовски – фотограф
Трейси Спийд – преводач
Лора Султанова – коректор
ИвиАрт – печатни материали
Изказваме своята благодарност на г-н Евгени Недев и екипа на Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово за любезната покана за реализиране на настоящата изложба, която е първата от цикъла пътуващи изложби, които ще бъдат осъществени като част от програма „(РАЗ)ГОВОРИ“.
Програма „(раз)говори“ е проект на екипа на Художествена галерия – Казанлък, чиято цел е с поредица от временни пътуващи изложби с творби от фонда на институцията да се постави фокус върху възможността на изкуството да провокира съдържателен разговор върху собственото ни настояще – теми, които в забързаното ни ежедневие често сме склонни да маргинализираме. Друг път това отстраняване от разговора за тях е следствие от тяхната болезненост, а понякога от невъзможността ни да се справим със собствените си страхове. Защото вярваме, че изкуството, когато, където и от когото и да е създадено, не просто може да ГОВОРИ за знаещия и чуващия, но и всякога може да се превърне в повод за РАЗГОВОР за нас самите, за света, който населяваме, за (без)смислието, за (без)надеждността, за (без)възвратно изгубеното или усвоено. За всичко онова, което е изконна грижа на музейната институция да пренася през пространството и времето и споделя с публиките.
Милен Алагенски е роден в Стара Загора през 1987 г. В периода 2009–2013 г. завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност ПОИИ – Графика във Факултета по изобразително изкуство. От 2016 г. е хоноруван преподавател в катедра „Рисуване“ към същия факултет, а от 2018 г. и в Тракийски университет – Стара Загора. През 2021 г. защитава дисертационен труд на тема „Влияние на европейския неоекспресионизъм върху българската живопис от 90-те години на ХХ век“. Член на СБХ от 2014 г. и заместник-председател на Представителство на СБХ в Стара Загора от 2015 г., а от 2019 г. е и негов председател. От 2020 г. е учител по графика към ЦПЛР – Стара Загора, където възстановява графичната база в града под формата на Ателие по графика за деца. От 2022 г. е уредник в Художествена галерия – Казанлък. Работи в областта на графиката, рисунката и интермедията.
АЛБЕНА ДИМИТРОВА е родена през 1979 г. в Твърдица. Завършва Средно художествено училище „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък през 1997 г. В годините между 1997 и 2002-а учи във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Иконография“. От 2000 г. до 2019 г. изпълнява живописната украса на редица църкви е Старозагорска и Сливенски епархии, както и иконите към тях. Участва в редица общи изложби. От 2020-а година е част от екипа на Художествена галерия – Казанлък, където осъществява редица свои кураторски проекти.
