Проф. Михаил Станчев: Анна Политковская не се страхуваше да говори пред очите на Путин

Трябва да бъдем благодарни на Анна Политковская за нейната смелост, за нейната честност, защото тя се прояви като истинска личност, без да се страхува да говори пред очите на самия Путин и пред цялото руско общество.

Тя се опитваше да събуди съзнанието на руския народ, който е заспал, в едно състояние на летаргия, който възприемаше цялата пропаганда и се възхищаваше на новия си лидер Путин, който се оказа чудовище в агнешка кожа.

Това каза в интервю за БГНЕС проф. дин Михаил Станчев по повод шестнадесетата годишнина от убийството на руската разследваща журналистка с украински корени Анна Политковская.

Тя се опита да предупреди света за Путин, но въобще не беше чута, подчерта проф. Михаил Станчев. Според него това е първият тревожен сигнал срещу диктатурата на руския държавен глава и кремълското ръководство, свързано с чеченската мафия. „Тя говори и за Путин, и за Кадиров като двама, които де факто се опитват да контролират цяла Русия“, заяви той и допълни, че по онова време се е говорило, че Путин има лична гвардия от 2 000 чеченци, които живеят нелегално в Москва.

По думите му връзката между убийството на Анна Политковская и рождения ден на Путин е пряка. „Мисля, че може би не е по лично поръчение на самия Путин, но явно Кадиров е искал да му направи подарък и затова я убиха точно на 7 октомври“, смята историкът.

„За съжаление, както в Русия не я чуха, така и в целия свят, когато се започна и Първата, и особено Втората чеченска война, да не говорим за Грузинската. Светът на реагира на това“, посочи проф. Станчев. Той добави, че за останалата част от света тези конфликти са били по-скоро локални и едва когато започна войната на Русия в Украйна, светът е започнал да разбира.

Анна Политковская не възприема и остро осъжда и западните политици, и западните медии, които величаят Путин в началото на кариерата му. По този повод проф. Станчев коментира, че когато Путин идва на власт многократно заявява, че Руската федерация ще тръгне по нов път, както и че не само западните политици и медии, но и в Украйна той е възприет като нов лидер, който ще направи една модерна държава с развиваща се икономика. „Де факто до 2005 – 2006 г. той беше чут по целия свят и дори възприет като нов обнадеждаващ лидер на Русия“, каза историкът. Той добави, че след открития опит на Путин да каже, че РФ е готова да се присъедини към НАТО, на което НАТО се противопоставя, защото страната не е готова от гледна точка на политически и икономически критерии, той започва да говори съвсем други неща. Един от примерите за това е Европейската конференция за сигурност в Мюнхен, където Путин открито съжалява за разпадането на СССР и смята, че това е най-голямата геополитическа катастрофа в края на 20 век.

На въпроса какво щеше да каже днес Анна Политковская, ако като всички нас бе станала свидетел на войната на Русия в Украйна и щеше ли да отида там, както по време на чеченската война, проф. Станчев отговори: „Политковская не я познавах лично, за съжаление. Но внимателно следях нейните изявления. Тя е доста смела жена, аз не изключвам, че можеше да го направи и сега. В това, че тя щеше да дойде в Украйна и да отразява обективно събитията, дори не се съмнявам.“

Той подчерта, че направените от разследващата журналистка изводи приживе са толкова точни и прогнозиращи, че дори в наши дни не се нуждаят от корекция. По думите му Политковская характеризира същността на властта на Путин и на хората около него, показвайки че на власт са дошли не просто нови лидери, които ще управляват РФ, а е дошла цялата система на спецслужбите, т.е. първо КГБ, после ФСБ, начело с Путин. Историкът сподели, че когато Елцин търси свой наследник, му предлагат три кандидатури – Евгений Примаков, председател на Външната служба за разузнаване и министър-председател, Сергей Степашин, председател на Федералната служба за сигурност и министър председател, както и Путин, който е само представител на ФСБ. „И понеже той представляваше най-малка заплаха за Елцин, защото Примаков водеше по-сериозна борба, Степашин се обедини с Лужков, кметът на Москва, който също имаше силни позиции, а Путин, никому неизвестен, бе предложен, обаче предложен не като личност, а като представител на спецслужбите“, заяви проф. Станчев.

Той е категоричен, че през годините Путин е прикривал истинските си намерения, особено по отношение на Украйна, заявявайки, че РФ няма да се намесва във вътрешните работи на страната, че уважава нейната независимост и териториална цялост, както и че в никакъв случай не може да си представи да воюва срещу украинците. „Той реално разкри истинските си намерения на 24 февруари т.г.“, каза историкът. Той подчерта, че референдумите, които се проведоха на 30 септември за присъединяването на четирите украински области към РФ, са открита агресия по методиката на Адолф Хитлер, който прави референдум за присъединяването на судетските немци към Германия. „Същото става по времето на аншлуса с Австрия. Това го повтаря и Сталин в Прибалтийските републики, Западна Украйна, Бесарабия и Буковина, когато вкарва съветските войски“, сподели още историкът.

Според него Политковская не би могла да предвиди войната в Украйна, но тя открито алармира, че с идването на власт на Путин целият цивилизован свят ще има един сериозен противник.

Приживе Политковская е яростен противник на политиката на управление на Владимир Путин. За разлика от други журналисти, включително и западни, тя не вярва на медийния му образ на човек, който иска разбирателство със Запада и не величае личността му, гледайки го „през розови очила“. Политковская пише множество репортажи за войната в Чечения, води преговори с терористите за освобождаване на заложниците в Московския театър (кризата „Норд-Ост“), автор е на книгата „Русия на Путин“ („Путинова Русия“), в която изважда на показ корупцията в руската армия и съдебната системата, както и жаждата за власт на руския държавен глава. Разследващата журналистка е застреляна на 7 октомври 2006 г. /БГНЕС

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.