Ще цака ли Путин с ядрена карта

От: Иван АНГЕЛОВ-Автор

Владимир Путин, който е начело на страната с най-големия ядрен арсенал в света, неведнъж отправи предупреждения към Запада, че атака срещу Русия ще доведе до ядрен отговор. Освен обикновените хора, които са достатъчно изплашени от войната в Украйна, много експерти и наблюдатели си задават въпроса: Ще използва ли Путин ядрени оръжия? Разбира се, има и други неизвестни, като това с колко такива оръжия разполага той и какъв би бил отговорът на САЩ и НАТО, ако Путин прибегне до най-страшното оръжие в историята.

Блъфира ли Кремъл

Путин представя войната в Украйна като екзистенциална битка между Русия и Запада, който, според него, иска да унищожи Русия и да заграби огромните й природни ресурси. Обитателят на Кремъл предупреди Запада, че не блъфира, когато казва, че е готов да използва ядрени оръжия, за да защити Русия. Някои анализатори смятат, че Путин блъфира, но Вашингтон, по официални данни, възприема сериозно думите му.

След като обяви 18% от земята на Украйна за своя територия, Русия сега може да отправя още по-тежки ядрени заплахи, тъй като Путин нищо чудно да декларира, че атаките срещу тези територии са атака срещу самата Русия. Ядрената доктрина на Русия допуска употребата на ядрено оръжие, ако „срещу Руската федерация е била упражнена агресия с конвенционални оръжия, която застрашава самото й съществуване“.

Много руснаци живеят в украинските територии, които Путин обяви за руски, а нарушаването на следвоенното табу за използването на ядрени оръжия няма обезателно да промени тактическата ситуация на бойното поле.

„Сега той блъфира. Какво обаче ще се случи след седмица или месец е трудно да се каже – когато той разбере, че войната е загубена“, казва Юрий Фьодоров, военен анализатор от Чехия.

„Трябва да възприемаме много сериозно неговите заплахи, като имаме предвид залога“, заяви по телевизия Си Би Ес директорът на ЦРУ Уилям Бърнс. В същото време обаче Бърнс каза, че американското разузнаване не разполага с „реални сведения“, че Путин се готви в близко време да използва тактически ядрени оръжия.

Посланието на Кадиров

Нито един представител на руските власти не призовава за употребата на стратегически ядрени оръжия, които са създадени, за да унищожават цели градове в САЩ, Русия, Европа и Азия.

Рамзан Кадиров, президентът на Чеченската република, която е част от Русия, заяви тези дни, че Москва следва да обмисли използването на тактически ядрени оръжия с малка мощност в Украйна. Тактическите ядрени оръжия могат да се ползват на бойното поле по „тактически“ съображения и са много по-малко мощни от големите бомби, необходими за унищожението на световните градове.

Подобни оръжия могат да бъдат пускани от самолети, да бъдат изстрелвани с ракети от земята, от кораби и подводници, или да бъдат детонирани от наземни сили. Въпреки че Русия разполага с ядрени сили, които са обучени да се сражават при подобни апокалиптични условия, не е ясно как ще се справи при такива условия армията ? от редовни войници, наемници, мобилизирани запасняци и местни милиции.

Тактическите ядрени оръжия – победа или проблем

Съединените щати стигнаха още преди години до мнението, че малките ядрени оръжия са трудни за използване, още по-трудни за контрол и много по-добро оръжие за упражняване на терор и сплашване, отколкото за война.

Анализатори в правителството на САЩ и извън него, които се опитват да опровергаят опасността от заплахата на Путин, започнаха да се съмняват колко полезни биха били подобни оръжия. Основната полза, казват много американски изследователи, би било някакво последно усилие на Путин да спре украинската контраофанзива, като заплаши да направи части от Украйна необитаеми.

Сценариите за това как руснаците могат да го направят варират значително. Те биха могли да изстрелят снаряд с калибър 150 мм от артилерийско оръдие на украинска земя или да „доставят“ бойна глава от половин тон с ракета, изстреляна от границите на Русия. Целите могат да бъдат украинска военна база или малък град. Колко разрушения ще има и колко продължително ще е ужасяващото действие на радиацията ще зависи от различни фактори, включително размера на оръжието и посоката на вятъра. Но дори малка ядрена експлозия може да причини смъртта на много хиляди хора и да направи цял един град необитаеми за години напред.

В този случай рисковете за Путин са повече от ползите. Неговата страна може да се превърне в международен парий, а ядрен взрив ще въвлече Китай, Индия и други държави, които все още купуват руски петрол и газ, въпреки санкциите на Запада, които те и без това отхвърлят.

Проблемът с радиацията от руските оръжия е чувствителен още и защото тя лесно може да се пренесе обратно на руска територия. От месеци компютърни симулации от Пентагона, американски ядрени лаборатории и разузнавателни агенции се опитват да предвидят какво може да се случи и как САЩ и НАТО биха могли да отговорят при руски ядрен удар. Това не е лесна задача, защото тактическите оръжия съществуват в много размери и разновидности, повечето с малка част от разрушителната сила на бомбите, хвърлени от САЩ над Хирошима и Нагасаки през 1945 година.

За тези, които не са слушали внимателно речта на Путин от миналата седмица, да кажем, че руският президент напомни за бомбардировките в Япония и как те са създали прецедент в историята!

Резултатите от моделирането, извършвани от центрове и лаборатории, варират драматично – в зависимост от това дали целта на Путин е отдалечена украинска военна база, малък град или „демонстрационен“ взрив над Черно море, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Руският арсенал от тактически оръжия се пази в дълбока тайна, но е ясно, че те се различават по размер и мощност. Оръжието, за което европейците се тревожат най-много, е тежката бойна глава, която се побира върху ракета Искандер-М и може да достигне градове в Западна Европа. Според руски данни най-слабият ядрен взрив от полезен товар на „Искандер“ е приблизително една трета от експлозивната мощност на бомбата над Хирошима (която е била с еквивалент от 20 килотона тротил).

Когато ядреното оръжие беше на мода

С напредването на Студената война САЩ и Съветският съюз разработват стотици варианти на тактически оръжия с атомна сила. Говори се за дълбочинни ядрени бомби за унищожаване на подводници, има слухове и за „ядрени куфари“. В един момент през 70-те години на миналия век НАТО е имала над 7400 тактически ядрени оръжия, т.е. почти четири пъти повече от сегашните прогнозни руски запаси.

В годините на Студената война тактическите ядрени оръжия стават и част от популярната култура. През 1964 г. Джеймс Бонд помага за обезвреждането на малко ядрено оръжие във филма „Goldfinger“. През 2002 г. в холивудския блокбъстър „Всички страхове“, базиран на едноименния роман на Том Кланси, терорист унищожи Балтимор с тактическо оръжие, което достави на борда на товарен кораб.

Реалността обаче е, че докато взривът е по-слаб от масирана атака с конвенционално оръжие, радиоактивността създава дълготраен негативен ефект. На сушата радиационните щети биха били много устойчиви, твърди Майкъл Викърс, бивш топ служител на Пентагона. През 70-те години на миналия век Викърс е бил част от програма за обучение за проникване на съветска територия с ядрена бомба с размери, побиращи я в раница.

Тактическите оръжия на Русия най-вероятно ще бъдат използвани срещу концентрирани украински сили, за да се предотврати конвенционално поражение, добавя Викърс. Но казва, че неговият опит предполага, че „стратегическата им полезност би била много съмнителна, като се имат предвид последствията, пред които Русия почти сигурно ще се изправи след използването им“.

Сянката на ядрената смърт

За смъртоносната радиация има само едно драматично сравнение от реалния живот и то точно на украинска земя. През 1986 г. един от четирите ядрени реактора на атомната електроцентрала в Чернобил прегря и се взриви. По онова време преобладаващите ветрове са духали от юг и югоизток, изпращайки облаци от радиоактивни отпадъци предимно в Беларус и Руската федерация, въпреки че по-малки количества са били открити в други части на Европа, особено в Швеция и Дания.

Радиационните опасности от малки ядрени оръжия вероятно биха били по-леки от тези от взрива в Чернобил. Радиоактивните му утайки отровиха равнините на километри наоколо и превърнаха в призрачни градове околните населени места. Радиацията е причинила стотици хиляди случаи на рак, а може би и повече. Земята около централата и до днес остава замърсена, което прави още по-странен факта, че руските войски не са имали почти никаква защита докато са се придвижвали през района в първите дни на неуспешния опит на Москва да превземе Киев през февруари и март.

Разбира се Чернобил бе инцидент. Детонирането на тактическо оръжие би било въпрос на избор и вероятно акт на отчаяние. Въпреки че повтарящите се атомни заплахи на Путин може да изглеждат сега шокиращи за Запада, те не са нови, а имат дълга история. В някои отношения Владимир Путин следва като по учебник поведението на Съединените щати от преди близо 70 години, когато те планират как да защитят Германия и останалата част от Европа в случай на широкомащабно съветско нахлуване.

Американската ядрена крепост „Европа“

Идеята тогава е била да се използват тактически ядрени оръжия, за да се забави скоростта на нахлуването. Бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл, който преди това бе и председател на Обединения комитет на началник-щабовете, си спомня, че е бил изпратен в Германия през 1958 г. като млад командир на взвод, където основната му задача е била да се грижи за това, което той описва в мемоарите си като „280-милиметрово атомно оръдие, носено на камион-влекач, приличащо на Дебелата Берта от Първата световна война“.

Сега той смята, че е било лудост да се мисли, че стратегията за запазване на Западна Европа свободна от съветския ботуш трябва да се опира на използването на десетки или стотици ядрени оръжия.

Самото наименование „тактически оръжия“ има за цел да разграничи тези малки ракети или бомби от гигантските „разрушители на градове „, които Съединените щати, Съветският съюз и други ядрени държави имат монтирани на междуконтинентални ракети и евентуално биха насочили едни срещу други от силози, подводници или бомбардировачи. За разлика от тях тактическите оръжия могат да разрушат квартали в големи градове или да спрат настъпваща колона от войски. Но поне няма да унищожат света.

В крайна сметка големите „стратегически оръжия“ станаха предмет на договори за контрол на въоръженията и в момента Съединените щати и Русия са ограничени в разполагането им. Но по-малките тактически оръжия никога не са били регулирани. Сега въпросът е дали Путин наистина би ги използвал?

Възможността той да прибегне до военната доктрина, известна като „ескалирай, за да деескалираш“, е на дневен ред. При прилагането й например разбитите руски войски биха могли да стрелят с ядрено оръжие, за да блокират противника и да го накарат да отстъпи или да се подчини. Това е частта на ескалирането, а ако врагът се оттегли, Русия може да деескалира ситуацията.

Напоследък Москва използва своя тактически арсенал като поле за заплахи, тормоз и самохвалство. Нина Таненвалд, политолог от университета „Браун“ в САЩ, която изучава ядрените оръжия, наскоро припомни, че Путин за първи път е заплашил да прибегне до своя арсенал през 2014 г. по време на руското анексиране на Крим. Тя добави, че през 2015 г. Русия е заплашила датския военен флот с ядрено унищожение, ако Дания се присъедини към системата на НАТО за отблъскване на ракетни удари. В края на февруари Владимир Путин призова ядрените сили на Русия да бъдат приведени в бойна готовност, макар че няма никакви признаци това да е сторено до момента.

Как да реагират САЩ и НАТО?

В качеството си на доминираща световна суперсила Съединените щати ще трябва да решават какъв да бъде отговорът, ако Русия евентуално прибегне до ядрен удар. Президентът на САЩ Джо Байдън ще трябва да избира между невоенен отговор, ядрен удар, който би довел до ескалация, и конвенционална атака, която би предизвикала директна война между НАТО и Русия.

Джейк Съливан, съветник на американския президент по въпросите на националната сигурност, заяви, че Вашингтон е предупредил Москва, че евентуалното прибягване до ядрени оръжия би имало „катастрофални последици“.

Пенсионираният генерал и бивш ръководител на ЦРУ Дейвид Петреъс пък заключи, че ако Москва използва ядрени оръжия, то тогава САЩ и съюзниците им от НАТО ще унищожат руските войници и въоръжение в Украйна, и ще потопят целия Черноморски флот на Русия. Но едва ли ще се стигне дотамЕ

Миналата седмица американският Институт за изследване на войната заключи, че използването на ядрени оръжия от Русия би било истински хазартен ход, който няма да постигне обявените от Путин военни цели. В най-добрия случай руски атомни взривове ще замразят фронтовите линии в сегашното им положение и ще позволят на Кремъл единствено да запази окупираната в момента територия в Украйна. Дори това ще изисква множество тактически ядрени оръжия. Но то няма да позволи на руснаците да превземат цяла Украйна. Което, ако трябва да бъдем точни, беше първоначалната цел на Путин.

 standartnews.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.