СОМАТ беше уникална компания – единственото българско дружество, което беше световен лидер в своя бранш. Никога преди него и никога след него страната ни не е имала такава компания лидер. СОМАТ разполагаше с уникално ноу хау, от който се учеха всички чужденци. Тя беше новатор в много области, а приносът и към държавата възлизаше на стотици милиони долари. Това заяви в интервю за БГНЕС Димитър Николов, търговски директор на СОМАТ (1998-2013 г.). Той е дългогодишен служител на компанията, започвайки работа в нея през 1984 г.
СОМАТ или Стопанско обединение „Международен автомобилен транспорт“ е държавна транспортна компания, създадена през 60-те години на миналия век под името ДАП Международни превози. Истинският й възход започва след като към нея са добавени камионите на легендарната „Тексим“. Така създадената транспортна компания използва уникалното географско положение на България и ресурсите, които страната ни разполага по онова време.
„СОМАТ е наследник на „Тексим“, който беше явление в края на 60-те и 70-те години в България. „Тексим“ имаше повече кораби от Български морски флот, повече самолети от смесеното българо-съветско дружество „ТАБСО“. „Тексим“ вкара първите автомобили за международни превози в България, Берлие – френска марка, която отдавна вече не съществува“, разказа Димитър Николов.
Под ръководството на генералния директор Славчо Първанов, бивш заместник-министър на земеделието, СОМАТ се превръща в империя и световна компания номер 1 в областта на международните превози.
„Първанов изгради транспортна империя от 300 камиона. Западни спедитори и превозвачи идваха и стояха мирно в село Горубляне, където беше генералната дирекция на СОМАТ“, припомня Николов и добави: „През 80-те години на миналия век СОМАТ разполага с над 5000 камиона, а администрацията плюс шофьорите достига между 8000-10 000 служители. Това беше най-големият превозвач между Европа и Близкия изток“.
Той подчерта, че една от причините за бурния възход са конкурентните условия, които СОМАТ предлага на клиентите си от Запада и Изтока.
„Никой друг не беше способен да даде това. Всички в Европа се биеха кой да получи автомобилите на СОМАТ, за да превози стоките си, особено след петролната криза през 1973 г., когато арабските страни наложиха ембарго на нефта и спряха да изнасят „черно злато“ за Европа. Това доведе до повишаване в пъти на цената на суровия петрол и тези арабски държави станаха изведнъж много богати. Те можеха да си позволяват да внасят от Европа скъпи стоки, но нямаше кой да ги транспортира. Изведнъж пристанищата в Близкия Изток – на Иран и Ирак – бяха задръстени от стоки и трябваше някой да ги превози. Този превозвач се оказа СОМАТ“, каза Николов и подчерта, че транспортната компания е несъмнено най-голямото постижение на страната ни в най-новата история, защото няма друга българска фирма, която да е била безспорен лидер в Европа, само на базата на български ресурси, с български шофьори, с българска администрация, с българско ръководство.
За превръщането на СОМАТ в световен лидер има обективни и субективни причини.
„Основната обективна причина е географското положение на България. Страната ни има уникалния шанс да бъде връзката на три континента – Европа, Азия и Африка. През втората половина на ХХ век пазарът в Близкия Изток беше много развит и трябваше стоките да достигат до различни държави, до хора от различна цивилизация и с различна култура, а само България беше способна на това заради връзката й с трите континента. Единствено българският шофьор беше в състояние да направи това, нито немец, нито англичанин можеха да се справят, защото да преминеш от най-западния край на Европа и да стигнеш до най-източния край на Близкия Изток е изключително сложно“, обясни Димитър Николов.
Той подчерта, че чужденците са се учили от българския опит. СОМАТ разработва така наречените ро-ро превози по река Дунав, които позволяват на големи извънгабаритни камиони да използват евтиния речен транспорт, свързвайки Централна Европа и Балканския регион.
„Първите четири катамарана, които бяха използвани за ро-ро, бяха измислени и проектирани от служители на СОМАТ. Само те подсигуряваха доставка от южната част на Германия до Видин“, посочи Николов. Подобни два кораба „Царевец“ и „Трапезица“, построени в Швеция, плаваха в Средиземно море. На единия от тях е сниман любимият детски филм „Васко да Гама от село Рупча“.
СОМАТ създава и уникална система за транспортирането на месо за Иран.
„Кораби на транспортната компания посещаваха пристанищата в Ирландия, Обединеното Кралство и Франция, където се натоварваха с месо и плаваха до Бургас. От черноморското ни пристанище месото се натоварваше на хладилните камиони на компанията и потегляше към Иран“, разказа Димитър Николов. Той посочи, че този опит по-късно е използван и при пренасянето на стоки този път на САЩ и НАТО за международния контингент в Афганистан. Само че този път камионите на компанията преминават по суша през Русия и Средна Азия.
Може би най-далечното място, до което достига СОМАТ е хималайската държава Непал, което е още едно доказателство за високия професионализъм на дружеството и неговите служители. Естествено това се постига и благодарение на най-модерната транспортна техника, с която то разполага. Това са най-новите и модерни камиони Мерцедес, Волво, Рено и др.
„Приносът на СОМАТ към държавата след като платеше всичките си данъци и разходи бяха нечуваната за времето си сума от 120 милиона долара“, подчерта Николов.
Периодът от 1981 до 1987 г. е възходът на СОМАТ. По това време компанията в цифри изглежда така: освен централата в София още 5 клона в страната; силно развита инфраструктура в чужбина, включваща 11 представителства, 9 гранични бюра и 7 терминала на територията на 3 континента; дружеството има и акционерно участие в още 9 компании в Германия, Австрия, Кувейт, Иран, Либия и др.
В края на 1989 г. пада социалистическият строй и това поставя на изпитание българската държава, която започва мъчителен преход към пазарна икономика, смяна на собствеността. Този процес много е съпътстван от невиждано разграбване и унищожаване на държавния ресурс. Това се отразява и на дейността на транспортния гигант, който е придобит от своя партньор „Вили Бец“. Благодарение на това придобиване оборотът на германската компания надхвърля 1 милиард долара.
„СОМАТ беше първата приватизационна сделка, защото беше много голяма апетитна хапка. Нейната продажба стана факт през 1994 г. и 55% от компанията беше продадена за 55 млн. долара, което беше абсолютно смешна цена, защото само локациите на петте клона, които имаше СОМАТ струваха десетки пъти повече от тези 55 милиона. Не броя сервизите, шофьорите, защото благодарение на тях страната ни разви силните автомобилни превози“, смята Димитър Николов.
С огромно съжаление той отбелязва, че днес сме в периферията на Европа, а преди бяхме ключова точка между три континента.
„Бяхме изключително конкурентноспособни, правихме това, на което никой друг не беше способен, а сега този уникален ресурс натрупан 40-50 години се смачква и разбива. Приватизацията бе направена от национални предатели, които продадоха за жълти стотинки редица ключови производства в страната ни за най-голяма жалост“, категоричен е бившият търговски директор на СОМАТ Димитър Николов. /БГНЕС
