Договорът за управление и контрол не е трудов договор

доц. д-р Николай Колев – партньор в Адвокатско дружество „Колев, Ангелов и Митева“

Договорът за възлагане на управление (или контрол) има лаконична уредба в Търговския закон, която се изчерпва с няколко алинеи (чл. 141, ал. 7 ТЗ, чл. 241, ал. 6 ТЗ, чл. 242, ал. 6 ТЗ и чл. 244, ал. 7 ТЗ). Често на практика управителите на ООД или членовете на съветите при АД са назначени на трудов договор именно за тази длъжност; дори този трудов договор е озаглавен като „трудов договор за управление“. Това създава усещането за комфорт, понеже съответното лице изпълнява длъжността си с убедеността, че може да разчита на защитата, която Кодексът на труда предоставя на работника/служителя.

(www.kamm-law.com

Това усещане за комфорт обаче е измамливо. Защото според последователната практика на Върховния касационен съд договорът за възлагане на управлението (контрола) е граждански договор – разновидност на договора за поръчка, поради което управителят на ООД или членът на съвета на АД няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на Кодекса на труда. Този договор се урежда от правилата за договора за поръчка по Закона за задълженията и договорите (чл. 280 и сл. ЗЗД).

Какво всъщност означава това?

В договора за възлагане на управлението (контрола) се уреждат задълженията на управителя или члена на съвета, например задължение за изпълнение на бизнес плана на дружеството и за постигане на определени стопански резултати, задължение за конфиденциалност, задължение за неосъществяване на конкурентна дейност, и т.н., както и правата му, например размер на възнаграждението му, начин и срок на плащането му, размер и начин на ползване на отпуски, различни обезщетения, отговорността на страните, основания за прекратяване и последици от прекратяването и пр.

Същественото е, обаче, че това отношение не е трудово, дори когато договорът е озаглавен „трудов“. Това означава, че управителят на ООД или членът на съвета на АД не се ползва от закрилата на Кодекса на труда, например от правилата за трудовото възнаграждение, работното време, почивките и отпуските, правилата за имуществената отговорност на работника или служителя, основанията за прекратяване на трудовото отношение от работодателя и т.н.

Казаното показва, че при сключването на договора за управление (контрол) страните по него (управителя, респ. члена на съвета, и търговското дружество) са изправени пред трудната задача да уредят изчерпателно отношенията си и да установят в договора съответни правила, които да защитят интересите им. Постигането на балансирана договорна уредба е въпрос на умело водене на преговорите преди сключване на договора, което пък изисква добро познаване на различните правни възможности, с които разполагат страните, и на пределите, до които се простира договорната им свобода.

Партньор в Адвокатско дружество „Колев, Ангелов и Митева“ (www.kamm-law.com)