Растящите цени на енергията, високата инфлация и стабилният ръст на студентите създават жилищна криза за младите хора в Европа, а предвид настоящите перспективи пред икономиката мнозина са принудени да се върнат при родителите си, пише онлайн изданието Euractive.
В Европа по-младите поколения са изправени пред жилищна криза. Наред с повишаването на цените броят на студентите продължава да расте много по-бързо, отколкото жилищното строителство, а конкуренцията за сносно жилище е по-ожесточена от всякога, особено в градските райони.
Манон Дешай, отговарящ за социалното и икономическо включване в Европейския младежки форум, коментира, че с настоящите перспективи за икономиката много младежи нямат друг избор, освен да се върнат да живеят със семейството си.
Цените непрекъснато растат
Ръстът на цените е валиден за целия континент. Париж продължава да е на първо място със средни наеми от 29,10 евро на кв. м на месец, показа допитване на Deloitte от август. Това е над два пъти повече спрямо цената, която плащат наемателите в Брюксел от 14,1 евро на кв. м на месец.
В същото време градовете с много студенти в Нидерландия като Хага и Ротердам са отчели миналата година ръст на наемите от съответно 6,7% и 9,7%, съобщава Deloitte.
Австрия също понася силен удар от кризата – наемите са нараснали с 16 на сто през миналата година и са нагоре с 40% в последните десет години заради отсъствието на структурна реформа за контрол на наемите.
По същия начин в Италия, където средната годишна заплата на младите служители под 35 години е около 10 хил. евро, „е трудно да се плаща наем, който за едно легло в Милано, например, може да достигне до 600 евро на месец“, казва председателят на Националния младежки съвет Мария Кристина Росария Писани.
Наемането на жилище от студенти е особено трудно
Студентите в университетите също страдат от кризата. Младите белгийци, например, често решават да останат при родителите си или дори да се върнат при тях, ако вече са си тръгнали. Тези младежи са известни в страната като „бумеранг деца“.
В Нидерландия липсата на жилища за студенти достига тревожни рекорди. По данни на платформата за наеми ROOM студенти, които искат да наемат жилище от жилищна асоциация в Лайден, трябва да чакат средно шест години и девет месеца.
В Амстердам, Делфт и Вагенинген студенти, които се регистрират за стая или студио, трябва да чакат между пет години и пет години и половина, съобщава нидерландската медия RTL Nieuws.
Със сходни проблеми се сблъскват и френските студенти. Студентското население във Франция расте стабилно от 2,3 млн. души през 2010 г. на 2,8 млн. души през 2020 г., сочат данни на националната статистика. Нов нетен ръст от 162 хил. студенти се очаква само през 2022 г.
Това води до изключването на студентите от градските центрове, които те вече не могат да си позволят, и натикването им в покрайнините, често с по-слабо развити социални и подкрепящи мрежи и с по-високи разходи за транспорт, съобщава студентската организация UNEF.
Покупката не е вариант
Ако осигуряването на жилище под наем става все по-трудно, закупуването на имот просто не е вариант, а това има по-широко въздействие върху обществото, коментира по-рано тази година Гонсало Пас-Пардо, старши икономист в Европейската централна банка.
„Изключването на младите хора от жилищните пазари може да изкриви решенията им за създаване на семейство и деца, а делът на жилищната собственост е пряко свързан със силата на местните общности, социалния капитал и политическия ангажимент“, допълва той.
Разрешаване на проблема
Белгийските провинции работят за намиране на решения. На 1 октомври фламандският парламент обяви незабавно замразяване на наемите или индексация за имоти с недостатъчна енергийна ефективност.
В Португалия президентът на Националния младежки съвет смята, че трябва да има решения като „таван върху наемите, отстъпки за млади хора, които избират да живеят в по-големи градски центрове и повече инвестиции“.
Германското правителство също работи за намиране на решения и разрешаването на жилищната криза е приоритет. В коалиционното споразумение либералите, социалдемократите и зелените очертаха планове за построяването на 400 хил. нови апартамента на година, от които 100 хил. ще бъдат финансирани с държавни средства.
Но това може да е твърде малко и твърде закъсняло. Доклад от 2018 г. на фондация „Ханс Бьоклер“ установи, че в големите градове има недостиг на 1,9 млн. достъпни апартамента.
Очаквания правителства и ЕС да направят повече
Не всички мерки обаче помагат за постигането на целта. Френското правителство съобщи миналия юни, че ще ограничи ръстовете на наемите до 3,5% за цялата година, но това не помага на студентите, твърди UNEF.
Вместо това организацията призовава за създаване на универсална финансова помощ от 1110 евро на месец, или 35 млрд. евро на година държавни разходи.
Колкото до плана на правителството да построи 60 хил. нови студентски жилища между 2018 и 2022 г., „само 36 хил. са построени към края на 2021 г.“, отбелязва FAGE, друга студентска организация.
В Полша опитите за намиране на решения с държавна подкрепа са малко. „Полската държава е поставила всички жилища в ръцете на предприемачи. Интересът е по-важен от жителите, на които държавата няма какво да предложи. В Полша няма такова нещо като строителство на бюджетни жилища поне за младите хора“, коментира Ева Андрушкевич, активист в Асоциацията на наемателите във Варшава и бивша журналистка.
Друг проблем е корупцията, която е най-видима в страни-кандидатки за членство в ЕС като Албания.
Смята се, че над 700 млн. евро нелегални средства влизат в страната всяка година, а в последните три години около 1,6 млрд. евро са били насочени към строителството. Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност (GITOC) отбеляза през 2020 г., че строителството на нови жилища и бизнес имоти са популярен начин за пране на пари.
Това наред с повишените цени на суровините, използвани в строителството, води до цени до 5000 евро на кв. м за покупка на имот, което на свой ред допринася за повсеместно повишаване на наемите и на покупните цени с най-малко 40%.
Някои млади европейци смятат, че ЕС трябва да осигури достойно жилище за всички, сочи доклад на Фондацията за европейски прогресивни изследвания и ThinkYoung.
Липсата на достойно жилище засяга психическото здраве и не позволява на младите хора да намерят качествена работа, а това на свой ред „не ви позволява да си намерите сносно жилище и се получава нещо като омагьосан кръг, трябва да разбием този цикъл“, отбелязва Дешай.
