Левент Морè и езикът на невидимото

Да рисуваш абстрактно, е предизвикателство.

Това означава да боравиш с един пределно „мек“ метафоричен език.

Много често изображенията нямат заглавие – подсказване за намеренията на твореца и за посоката на посланието.

Няма сюжети, които да закотвят Смисъла и да го залюлеят пред очите ни.

Няма предмети, които да ни дават надеждата, че празнотата е победима.

Няма фигури, които да ни въвеждат в ориентиращата пластична мяра на човешкото.

Няма…

 

٭٭٭

Рецепцията често е реакция на слабо осъзната тревожност. Тя е опит в  ограничаване на множествеността. Тя е усърдие да разберем какво ни се казва с „това там“ – нарисуваното, изговореното, изпятото.

Който не успее да изгради мост към изображението и да мине по него, често се чувства подлъган, изоставен, отблъснат. Неспособен да проумее собственото си когнитивно униние пред картината.

„Не разбирам това нещо!“ не означава, че посланието е лишено от смисъл. Не удостоверява, че насреща стои и ни гледа пустотата на Нищото.

Абстракцията не е нещо в себе си, а е нещо за нас.

Нещото, което продължава да ни предизвиква.

И го прави търпеливо.

 

٭٭٭

Тук някъде, в тези апории на абстракцията и комуникацията, Левент Морè е разположил своето творчество.

Направил го е, защото вярва в размаха на въображението, в сугестивната мощ на цвета, в пътеводната следа на интиуцията.

Цветовете са дар, който си заслужава да оценяваме. Да ги знаем не просто като спектър, разположен в компетентността на окото, а като безкрайно поле на нюанси, преплитания, изненади, възхити…

Левент Морè създава точно това – предизвикателни цветови композиции, които проникват в дълбокото на окото и учредяват различни нива на несъзнавана комуникация.

Цветовете проговарят, за да отворят неочаквани емоционални пространства в нас, да учредяват екзистенциални интериори.

Ние разбираме посланието не защото сме узнали какво точно има „там“ – в платното насреща, а защото платното е успяло да изгради някаква неочаквана полоса в нас, да свърже неща, които високомерният разум държи назидателно разделени.

٭٭٭

Абстракцията довежда и заселва невидимото във видимия свят.

Абстрахиращата способност е щедрост, излята върху нас по силата на нечия неизвестна милост.

Платното – разгърнато като форум на цветови вълни, линии, кръстовища, кривини… Прилив на чудеса, асоциации, емоции…

Цветовете потичат, но не спират в ръба на картината, а ги прескачат, за да се влеят в нас. Сетивата ги посрещат, любопитната душа опитва да разбере случващото се.

Цветовата пластика отмива обичайните ни реакции на делнични човеци. Прави от самите нас обобщения отвъд конкретиките.

٭٭٭

Морè, който евентуално рисува море.

Морето, което евентуално е един от символите на несъзнаваното.

Неочакван сигнал откъм бездната, която се таи и пулсира в нас.

Ето една от картините – нюанси на тревожно лилаво, призрачно синьо, енигматично надигащо се зелено. Усещане за поглъщане. Внезапно откроен визуален достъп до непредставимото на Живота и непрозирното на Смъртта.

Несъзнаваното, което има репутацията на подмолен и слабо прозирен свят, е изобразено като ониричен „подводен“ свят в разтърсващото видение на Левент.

Това е само един възможен прочит, съвсем не е „краят“ на пленения от интерпретатора смисъл.

Да изведем важното – цветовете на Левент са екзистенциали. За тях не можем да кажем просто червено, жълто, синьо, лилаво… Тези цветове следва да бъдат спрягани с екзистенциални категории и психически определители, както подсказахме по-горе.

Именно тази способност прави световиденията на Левент Морè завладяващи. Прави ги не просто сугестивни, но и умни.

Абстрактните картини имат ум, различен от наративния ум на традиционната живопис.

٭٭٭

Някой твори редом с нас, но ние не го познаваме.

Другият в мен, който ме спасява от тавтологиите и ми дава достъп до Битието в измерението му на разтърсване и различие.

Дали сме пред платното с четката или сме с перото над книгата… – не сме сами със себе си в този миг.

Невидимият неуморен труженик със сигурност е и някъде там – край платната на Левент Морè.

 

10.10.2022

 

Валери Стефанов